Cancer, Fear

What if it comes back? The question that is on the minds of those who experienced cancer treatment and their loved ones

By Gozde Ozakinci, University of Stirling 

Cancer is very much associated with scary statistics. For instance, like the one ‘1 in 2 people will develop some form of cancer in their lifetime’.  But there are encouraging developments too that suggests that cancer survival rates are improving.  The last count in 2018 suggests that there are nearly 44 million people who survived the cancer diagnosis and treatment in the world. This is welcome news to those who have experienced cancer diagnosis and treatment. 

The improvement in survival rates also means that more and more people live with the consequences of cancer treatment. One of these consequences is experiencing fears about cancer coming back. In the literature, it is defined as “fear, worry, or concern relating to the possibility that cancer will come back or progress” and recognised widely as one of the most significant issues that impact on the quality of life of those living after a cancer diagnosis.  (more…)

Communication

Understanding what influences organ donation

By Dr Lee Shepherd, Northumbria University, UK and Professor Ronan E. O’Carroll, University of Stirling, UK and Professor Eamonn Ferguson, University of Nottingham, UK

There are numerous stories of how deceased organ transplantation has offered a lifeline for people. Indeed, each deceased organ donor can change the lives of up to nine people. However, there are too few organs available for transplantation. This shortage results in large waiting lists and people dying before they receive an organ. Therefore, we need to understand what factors influence the likelihood that someone will donate their organs when they die.

(more…)

Dyadic interventions, Goal setting, Physical activity, Social Support

„Какво ще кажеш за малка разходка?“ – Подкрепа за диадична промяна на поведението на ходене след инсулт

 От Стефан Домбровски, Университет на Ню Брънзуик, Канада

Отдалечаване от смъртта

Ходенето е една от най-основните форми на човешко движение и е свързано с множество ползи за здравето. Доказателствата сочат, че тези, които ходят повече, е по-малко вероятно да умрат преждевременно, което показва, че е възможно да се отдалечите от смъртта (поне за известно време).

Ходене и инсулт

Ходенето като форма на физическа активност е особено полезно за хора с инсулт, водеща причина за увреждане при възрастни. Редовната физическа активност след инсулт може да намали риска от повторна поява на инсулт, да помогне за възстановяването и да подобри цялостното функциониране, здраве и благополучие. Въпреки това, хората с инсулт прекарват около 75% от будните си часове седнали, повече в сравнение със здрави хора на същата възраст като тях. И все пак ходенето е една от най-постижимите форми на физическа активност след инсулт – 95% от хората могат да ходят 11 седмици след инсулта. Освен това ходенето е предпочитана форма на физическа активност за хората с инсулт, тъй като те я възприемат за достъпна, приятна и в повечето случаи социална дейност. Ключовият въпрос е как да подкрепим хората с инсулт да ходят повече? (more…)

Acceptance and Commitment Therapy, Covid, Health Psychology, Mental Health, Public Health

Терапия на приемане и ангажиране (ACT): Обещаващ подход за живеещите с дълъг КОВИД

От Ейми Барадел, Университетски болници на Лестър NHS Trust

Какво означава за теб терминът “дълъг КОВИД”?

Подгрупа от хора, заразили се с коронавирусната болест от 2019 (COVID-19), продължават да изпитват изтощителни симптоми повече от 4 седмици след острата им инфекция. Те обикновено съобщават както за физически (напр. задух, умора), така и за психологически (напр. тревожност, когнитивни увреждания) симптоми. Тези, които изпитват тези симптоми, наричат състоянието си “дълъг КОВИД”.

Според моя опит…

Работата ми в клиника за лечение на дълъг КОВИД ми показа, че хората се борят да приемат новите си симптоми (и последствията от симптомите), което блокира пътя на техните стратегии за самоуправление на състоянието. Те се съсредоточават върху това какво са могли да правят преди дългия КОВИД и как животът им се е променил към по-лошо след диагнозата им. Това показва избягване на преживявания (т.е. опит или желание за потискане на нежелани вътрешни преживявания като емоции, мисли, спомени и телесни усещания) и тенденция хората да се съсредоточават върху формата на симптомите вместо върху функцията на симптомите (т.е. тялото насочва да се промени поведението). Това показва, че хората не са отворени към тези преживявания и към това да живеят в настоящия момент.

Освен това повече от 25% от хората, които са били хоспитализирани с КОВИД, имат продължаващи симптоми на депресия 6 месеца след като са били изписани. Тъй като депресията е свързана с избягването на дейности (т.е. изборът на човек да не влиза в дадена ситуация), това показва, че хората може да не участват в ценни за тях действия.

(more…)

Behavioural theory

Прилагане на техниките за промяна на поведението в практиката: използване на наличните инструменти

От Марта Морейра Маркес, Университет NOVA в Лисабон, Португалия

Техниките за промяна на поведението са градивните елементи на интервенциите за промяна на поведението. Независимо дали се опитвате да помогнете на някого да увеличи физическата си активност, да спре да пуши или да се придържа по-добре към даден режим на прием на лекарства, техниките за промяна на поведението са инструментите, с които разполагате. Обичайните техники за промяна на поведението включват неща като поставяне на цели, самонаблюдение, предоставяне на информация за поведението и управление на емоциите.

(more…)

Communication

Ефективната комуникация на риска е нещо повече от промяна на поведението: нека поговорим за личните оценки на риска

От Виктория Ууф и Дейвид Френч, Център по здравна психология в Манчестър, Университет на Манчестър, Великобритания

В медицината и здравната психология здравните специалисти традиционно информират пациентите за техните персонализирани рискове от заболяване с цел предотвратяване на заболяването. Когато съобщаването на риска води до промени в здравното поведение, то това може потенциално да намали развитието на болестта и да открие болестите в лечими стадии, например съобщаването на риска от сърдечно-съдови заболявания с цел насърчаване на физически упражнения и подобрена диета за намаляване на същия този риск. Съществуват обаче и други възможни цели и резултати, които трябва да се имат предвид при предоставянето на информация за риска от заболяване. Освен това целите на здравните специалисти и пациентите или членовете на обществото може невинаги да съвпадат. Идентифицирани са няколко цели на комуникацията на риска, включително подпомагането на информиран избор и създаването на подходящи емоционални реакции, както и мотивирането на промяна на поведението. (more…)

Motivation, Planning, Stress

Как да се чувствате добре на работа чрез “моделиране на работата”

От Яне Калтиайнен и Яри Хаканен, Финландски институт по трудова медицина, Финландия

Кои части от моята работа намирам за мотивиращи, ангажиращи и най-полезни за моето благополучие? Какво мога да направя, за да имам повече от тези неща в работата си?

След като започва да се чувства стресирана, леко отегчена и „заседнала“ в работата си, една медицинска сестра с дълга кариера и сериозен професионален опит започва да си задава тези въпроси. Отговорите на тези въпроси я карат да започне да работи като ментор с някои от по-младите си колеги. Това й помага да се почувства по-компетентна в работата си и по-свързана с колегите си, както и отново да намери смисъл в ежедневните си рутинни дейности. Тази малка промяна в начина, по който тя върши работата си, подобрява нейното свързано с работата благополучие и, което е важно, не наврежда на цялостната работа и ефективност на болницата. Даже напротив – нейните колеги се чувстват по-добре подкрепени чрез това менторство и цялостната атмосфера на работа се подобрява. (more…)

Public Health, Stakeholders

Изграждане на мост между поведенческите науки и практиката с цел подобряване на здравето

От Катрин Браун, Университет на Хартфордшир, Великобритания

Съдържанието на тази блог публикация е отчасти извлечено от моя опит като човек, работещ на две позиции – в университет и в местен държавен отдел за обществено здраве, имащ възможността да прилага в практиката своите изследвания, разработени интервенции и умения за оценка.

Независимо дали възлагате, управлявате, планирате или предоставяте здравни услуги, е вероятно да има поне едно поведение, което потребителите на услугата ви трябва да променят, за да може тя да постигне успешно целите си. Това е така, защото независимо от болестта/болестите, към които е насочена вашата услуга, и дали те са заразни (напр. грип, Covid-19, туберкулоза, полово предавани инфекции) или незаразни (напр. сърдечни заболявания, ХОББ, диабет тип 2 , затлъстяване), начинът, по който хората се държат, допринася за общата тежест на болестта. Това не означава, че хората трябва да бъдат обвинявани за своето лошо здраве и да се считат за единствено отговорни за собственото им здраве и благополучие. Точно обратното! Здравният статус на дадено лице е следствие също от генетични, биологични, социални и екологични детерминанти. Отчитането на тези фактори е ключово за подобряването и запазването на здравето. (more…)

Communication, Implementation

Загубени (и намерени) в превода: ефективната комуникация с пациентите

От Зузана Данкулинцова, Университет Павел Йозеф Шафарик, Словакия

Въпреки че повечето изследователи са наясно, че разпространението на резултатите от проучванията им е част от тяхната етична отговорност към участниците (и желаят резултатите от изследванията им да имат ясни, практически приложения), преходът от осъзнаването на доказателствата към широко разпространеното прилагане може да отнеме много време. Научните знания не винаги се прилагат в ежедневната практика. Когато това се случи, обикновено не се прави последователно или систематично. (more…)

Self-regulation, Stress

Почивка или провал: значението на почивките в здравеопазването

От Джулия Алън, Университет на Абърдийн, Шотландия

Съвременният живот е забързан. Живеем във все „по-включен“ дигитален свят, където периодите на истинска почивка от работата са рядкост. Много хора редовно работят за дълги периоди от време и това важи особено за здравните специалисти, работещи в здравните услуги на първа линия. В контекста на здравеопазването работното време и изискванията обикновено са високи, смените рутинно надвишават 8-те часа на „нормалния“ работен ден, a изискванията на работата могат да бъдат безмилостни. Ако e налице непрекъсната поредица от пациенти, които се нуждаят от спешна помощ, здравните специалисти са длъжни да я осигурят, независимо от това колко са били заети или колко дълго време са работили. В резултат на тези високи изисквания пропуснатите почивки са изключително често срещани в здравните заведения – съобщава се например, че 1 от 10 медицински сестри никога не си взима подходяща почивка и 1 от 3 рядко или никога не си прави почивки за хранене по време на смени.

(more…)