д-р Лий Шепърд, Университет Нортумбрия, Великобритания,

проф. Ронан Е. О’Каръл, Университет на Стърлинг, Великобритания,

и проф. Иймън Фъргюсън, Университет на Нотингам, Великобритания

Има много истории за това как трансплантацията на органи от починали донори е спасила живота на хора. В действителност всеки починал донор на органи може да промени живота на до девет души. Въпреки това, броят на наличните органи за трансплантация е недостатъчен. Този недостиг води до дълги списъци на чакащи и до хора, които умират, преди да получат орган. Затова трябва да разберем какви фактори влияят на вероятността някой да дари органите си след смъртта си.

Законодателство за съгласие

Различните държави използват различно законодателство за съгласие при донорство на органи.

• Съгласие за включване (opt-in) – При съгласието за включване по подразбиране се счита, че хората не подкрепят донорството. Те трябва да предприемат действия (например да се регистрират), за да покажат, че желаят органите им да бъдат трансплантирани, когато умрат.
• Съгласие за отказ (opt-out) – При съгласието за отказ хората трябва да предприемат действия, за да покажат, че не желаят техните органи да бъдат трансплантирани, когато умрат. Например, те могат да се регистрират като не-донори или да споделят с близките си своите желания. Някои системи за отказ имат и регистър за съгласие, където хората могат активно да се регистрират като донори на органи. Приема се, че всеки, който не е заявил желанието си да не е донор, подкрепя донорството. В меките системи за отказ членовете на семейството биват питани дали одобряват трансплантацията, докато в твърдите системи трансплантацията може да се извърши без разрешението на семейството.

Някои изследвания, включително и наши, показват, че процентът на донорство от починали е по-висок в системи за отказ, отколкото в системи за включване. Някои проучвания обаче не потвърждават тези резултати. В системите с отказ на съгласие все още има списъци с чакащи за органи. Освен това, процентите на донорство от живи лица са по-ниски при opt-out, отколкото при opt-in системи. В системите за отказ хората може да чувстват, че държавата контролира техните органи. Това означава, че само по себе си законодателството за opt-out съгласие е малко вероятно да реши проблема с недостига на органи.

Роля на семейството

Често членовете на семейството биват питани дали органите на починалия могат да бъдат трансплантирани. Това е особено важно при меките opt-out системи. Регистрираните желания на починалия помагат на семейството да реши дали да подкрепи или не трансплантацията. Въпреки това, ако починалият не се е регистрирал или не е обсъдил желанията си със семейството си, може да бъде много трудно за семействата да вземат решение. Дори и при съгласие за отказ, семействата са по-склонни да одобрят трансплантацията, когато починалият активно се е включил, отколкото когато не е регистрирал решение. Насърчаването на хората да регистрират своите решения ще направи желанията им ясни за членовете на семейството. Това може да увеличи броя на потенциалните донори.

Фактори, предсказващи регистрацията

Множество фактори влияят върху решенията за регистрация. Такива са например демографските характеристики. Например във Великобритания етническите малцинства е по-малко вероятно да се включат и по-вероятно да се откажат да дарят органи. Социалните фактори също оказват влияние. Например, ефектът на “самотния вълк” показва, че хората са по-склонни да се откажат, след като са наблюдавали други да правят това. Освен това, регистрацията се предсказва и от емоционални вярвания относно донорството на органи. Хората са по-малко склонни да се регистрират като донори, когато изпитват отвращение при мисълта за донорство (ефект на “гадост”) и вярват, че тялото трябва да се запази цяло (интегритет на тялото). Изследването установи също, че хората са по-склонни да бъдат регистрирани като донори, когато възприемат донорството като полезно (например, донорството спасява животи). Понякога има разлика между желанието на хората да предприемат действие и реалното им поведение. Така, хората може да искат да се включат, но да не регистрират решението си. Развиването на повече положителни емоции към донорството може да насърчи хората, които искат да дарят, да предприемат действия и да се включат в регистъра на донорите на органи.

Когнитивната преоценка включва подпомагане на хората да мислят по-позитивно за дадена тема, за да променят емоциите си. В наскоро проведено изследване помолихме хора, които не са регистрирали решение за донорство на органи, да се включат в когнитивна преоценка, като обмислят ползите от донорството (например, донорството спасява животи или придава смисъл на смъртта на любим човек). Установихме, че тази когнитивна преоценка увеличава готовността на хората да се регистрират като донори. По-високата готовност за регистрация направи хората по-склонни да се включат впоследствие.

Практически препоръки

• Законодателство – Съществуват противоречиви доказателства относно ефективността на въвеждането на съгласие за отказ за повишаване нивата на трансплантация на органи. Държавите със законодателство за отказ все още имат списъци с чакащи за трансплантация на органи. Следователно само по себе си съгласието за отказ е малко вероятно да реши недостига на донори.
• Регистриране на желанията на починалия приживе – Членовете на семейството се влияят от регистрираните желания на починалия, затова е важно семейството ясно да знае тези желания. Някои страни позволяват на хората да се регистрират както ако желаят да бъдат донори (opt-in), така и ако не желаят да бъдат донори (opt-out). Това прави желанията на починалия ясни за членовете на семейството, на които може да се наложи да решат дали органите на починалия могат да бъдат трансплантирани или не. Това може да помогне на семейството да вземе решение.
• Емоции – Емоциите ръководят решенията на хората дали да се регистрират като донори на органи. Хората са по-малко склонни да се регистрират като донори, ако имат негативни емоционални вярвания за донорството на органи, и по-склонни да се регистрират, когато имат положителни емоционални вярвания към донорството на органи. Насърчаването на хората, които не са регистрирали решение, да обмислят ползите от донорството, може да увеличи готовността им да се регистрират. Това означава, че трябва да преосмислим начина, по който обсъждаме донорството на органи. Фокусирането върху ползите от донорството на органи (например, донорството спасява животи, донорството придава смисъл на смъртта на любим човек), може да насърчи хората да се регистрират като донори на органи.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова