От Ейми Барадел, Университетски болници на Лестър NHS Trust

Какво означава за теб терминът “дълъг КОВИД”?

Подгрупа от хора, заразили се с коронавирусната болест от 2019 (COVID-19), продължават да изпитват изтощителни симптоми повече от 4 седмици след острата им инфекция. Те обикновено съобщават както за физически (напр. задух, умора), така и за психологически (напр. тревожност, когнитивни увреждания) симптоми. Тези, които изпитват тези симптоми, наричат състоянието си “дълъг КОВИД”.

Според моя опит…

Работата ми в клиника за лечение на дълъг КОВИД ми показа, че хората се борят да приемат новите си симптоми (и последствията от симптомите), което блокира пътя на техните стратегии за самоуправление на състоянието. Те се съсредоточават върху това какво са могли да правят преди дългия КОВИД и как животът им се е променил към по-лошо след диагнозата им. Това показва избягване на преживявания (т.е. опит или желание за потискане на нежелани вътрешни преживявания като емоции, мисли, спомени и телесни усещания) и тенденция хората да се съсредоточават върху формата на симптомите вместо върху функцията на симптомите (т.е. тялото насочва да се промени поведението). Това показва, че хората не са отворени към тези преживявания и към това да живеят в настоящия момент.

Освен това повече от 25% от хората, които са били хоспитализирани с КОВИД, имат продължаващи симптоми на депресия 6 месеца след като са били изписани. Тъй като депресията е свързана с избягването на дейности (т.е. изборът на човек да не влиза в дадена ситуация), това показва, че хората може да не участват в ценни за тях действия.

Ролята на психологическата гъвкавост при дългия КОВИД

Психологическата гъвкавост е механизъм от терапията на приемане и ангажиране (ACT). Тя включва три стълба на терапията: (1) насърчаване на отвореността към преживяване, (2) осъзнаване на настоящия момент и (3) ангажиране в ценни за пациента действия. Както е описано по-горе, тези стълбове изглежда са небалансирани при хората, живеещи с дълъг КОВИД, и затова е важно да им се обърне внимание. Следователно ACT може да се използва, за да помогне на хората да променят връзката, която имат със своя дистрес (т.е. да намалят своето избягване на преживявания), да изградят приемането си на ново „нормално“ (т.е. да повишат осъзнаването си за настоящия момент) и да ги мотивира и овласти да направят промени в поведението, които са важни за тях (т.е. да участват в ценни за тях действия). ACT при дълъг КОВИД вече отбелязва напредък. Участниците съобщават за подобрено благополучие, все още изпитват дистрес свързан с КОВИД, но се чувстват по-способни да се справят с общия психологически дистрес (като тревожност).

Използване на ACT при дълъг КОВИД: Представям ви Джо

Когато за първи път се срещнах с Джо, тя изпитваше редовни рецидиви на симптомите си. За да запазя анонимност, Джо ще бъде представител на редица хора с дълъг КОВИД, с които съм работила в клиниката. Нейните най-изтощителни симптоми са задух и умора, което прави ежедневните дейности много трудни. Джо се страхуваше от рецидивите и полагаше съзнателни усилия да избягва всичко, което би ги влошило (т.е. избягване на преживяване, избягване на настоящия момент). Тя прекарваше малко време в дейности, които й доставят радост и смисъл (т.е. избягване на участие в ценни действия).

В нашите сесии заедно разгледахме всеки един от компонентите на ACT:

• Когнитивно разсейване (т.е. забелязване на мислите, вместо въвлеченост или убеденост в тях, както и оставяне на мислите да идват и да си отиват, вместо задържане на вниманието върху мисълта) – за разграничаване между мисли/чувства и действителни преживявания (те не са непременно едни и същи!)
• Контакт с настоящия момент – приемане на стратегии за осъзнаване (майндфулнес), за да може пациентът да се заземи в сетивните си преживявания (т.е. осъзнаване на настоящия момент).
• Проучване на ценностите – да се идентифицират области от живота, които са били най-важни за пациента.
• Предприемане на ангажирани действия – да се поставят поведенчески цели, които са в съответствие с техните ценности.
• Азът като контекст – да се осъществи контакт с тяхното „наблюдаващо аз“, за да видят мислите си от разстояние (т.е. по-точна перспектива), без да се заплитат в тях.
• Приемане – да спрат да се борят с това, което е извън техния контрол, и да се съсредоточат върху това, което е в рамките на техния контрол (т.е. тяхното поведение).

Във втората сесия Джо си постави две поведенчески цели, съобразени с нейните основни ценности. Използвах техники за мотивационно интервюиране, за да я подкрепя в разработването на SMART цел и “ако-тогава” планове, за да се предвидят всички притеснения, които тя може да има.

Четири седмици по-късно Джо с голяма гордост ми съобщи, че е постигнала целите си. Тя също така е включила няколко дейности за осъзнатост в ежедневния си живот (т.е. упражнение „листа в поток“, дневник на благодарността и 5 минути йога). Джо е имала повишена психологическа гъвкавост (т.е. когато човек е психологически гъвкав, той ще взема решения въз основа на своите ценности и дългогодишни вярвания, а не на непосредствените краткосрочни емоции, които изпитва), намалени симптоми на депресия и повишена увереност в самоуправлението на състоянието извън сесиите.

Препоръки за здравните специалисти, които работят с хора с дълъг КОВИД:

1. Не забравяйте важността на биопсихосоциалната оценка – истинското разбиране на сложността на симптомите на дълъг КОВИД на дадено лице и последствията от тези симптоми е ключово за идентифициране на пациент-центрирани стратегии за управление. Не се страхувайте да задавате въпроси като: „Кой е симптомът, който ви създава най-много проблеми?“; „Какво е въздействието на вашия задух/умора/мозъчна мъгла… върху живота ви?“; „Какви мисли минават през главата ви, когато изпитвате задух/умора/мозъчна мъгла“?
2. Помислете за измерване на психологическата гъвкавост – Цялостната оценка на процесите на терапия на приемане и ангажиране (CompACT) е бърз и валидиран метод за самооценка на психологическата гъвкавост. Можете бързо да определите кои от стълбовете на психологическата гъвкавост се нуждаят от усилване и да планирате стратегията си за управление в съответствие с това (т.е., ако пациентите избягват да участват в ценни действия, проучете какви са техните основни ценности и им помогнете да си поставят SMART цел).
3. Осигурете/покажете упражнения за осъзнатост (майндфулнес) – упражненията за осъзнатост могат да бъдат изключително мощни в ACT, за да помогнат на хората да изградят своите стълбове на психологическа гъвкавост. В зависимост от това, което някой ви представя, можете да предложите подходящо упражнение. Ето няколко идеи:

• Когнитивно разсейване – упражнение “Листа в поток”
• Контакт с настоящия момент – упражнение “Обърнете внимание на 5 неща”
• Азът като контекст – упражнение “Метафората на сценичното шоу”

4. Бъдете в течение с насоките за най-добри практики – както при много здравословни състояния, базата от доказателства за дългия КОВИД непрекъснато се развива, така че не забравяйте да сте в крак с литературата и насоките за клинична практика. Доказателствата за ACT нарастват!
5. Уверете се, че се грижите и за себе си – работата с хора, които страдат от дълъг КОВИД, може да бъде предизвикателство, така че се уверете, че редовно посещавате супервизия или дебрифинги с някой, на когото имате доверие. Това не само е полезно при обсъждането на конкретни пациенти, но и ви помага да останете психологически здрави във вашата практика.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова