​​Make or break: the importance of breaks in healthcare

By Julia Allan, Aberdeen University, Scotland

Modern life is hectic. We live in an increasingly ‘switched on’ digital world where periods of true respite from work are rare. Many people regularly work for lengthy periods and this is particularly the case for health professionals working in frontline healthcare services. In the healthcare context, working hours and demands are typically high, shifts routinely exceed the 8 hours of a ‘normal’ working day, and work demands can be relentless in nature. If a continuous series of patients require urgent care, health professionals are obligated to provide it, regardless of how busy they have been, or how long they have been working. As a result of these high demands, missed breaks are extremely common in healthcare settings – for example, it is reported that  1 in 10 nurses never take a proper break and 1 in 3 rarely or never take meal breaks during shifts.

(more…)

Свързването на Слона с Ездача: ролята на мотивацията

от Антонио Лабиса Палмейра, Център за изследване на спорта, физическото възпитание, упражненията и здравето – Лузофонски университет, Португалия; Изпълнителен директор на Международното дружество по поведенческо хранене и физическа активност

Дългосрочната мотивация за поведения, свързани със здравето, може да произтича от различни източници. Учените в областта на поведенческите науки все още се опитват да разберат взаимовръзките между тези източници. Например, аз тичам почти всеки ден през последните повече от 30 години. Как и защо поддържам този модел на поведение?

(more…)

Вашата интервенция, вашият начин! Кратки интервенции за оценка

от Катажина Кантареро, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша

Субективното благополучие е функция на комбинация от фактори – това, с което сме родени, ситуациите, които се появяват в живота ни, и – за щастие! – това, което правим целенасочено. Много изследователи са проучвали какво може ефективно да подобри нашето психологическо функциониране. Кратките интервенции за оценка (или потвърждаване) могат да бъдат един полезен инструмент за подобряване на позитивните резултати за хората.

Изследванията показват, че кратките задачи за писане (напр. списъци с неща, за които сме благодарни, или благодарствени писма) могат да подобрят психичното благополучие. В голямо международно проучване изследователи от 87 държави установиха, че прости интервенции за преоценка на ситуацията (т.е. промяна на чувствата на човек към дадена ситуация или фокусиране върху позитивните аспекти на ситуацията) засилват позитивните емоции по време на пандемията от COVID-19. Оценката на потенциално стресиращо събитие може да се използва за извличане на ползи от него. По време на подобни задачи за оценка, хората излизат с аргументи за позитивната страна на ситуациите, в които се намират. 

(more…)

Консултиране извън клиниката: обещаващият потенциал на мобилните технологии

Егон Дежонкере и Петер Купенс, Католически университет в Льовен, Белгия

Много форми на консултиране и психотерапия все още се провеждат предимно в терапевтичната стая. И все пак, след като напуснат терапевтичната стая, понякога пациентите се борят да се изправят срещу своите предизвикателства, възползват се от възможностите да станат по-добри и прилагат това, което са научили по време на сесията. Изследванията показват, че терапевтичната практика може да има голяма полза от пряк достъп до информация за това, което се случва в ежедневния живот на хората. Подобна информация може да идентифицира начини за интервенция и ефективно да запълни празнината между консултативните сесии и реалния живот.

(more…)

Помагане на пациентите да управляват заболяването си: репрезентациите на болестта имат значение

от Яел Бенямини, Университет в Тел Авив, Израел, и Евангелос Карадемас, Университет на Крит, Гърция

Анна и Мери са здрави 45-годишни жени, живеещи в голям европейски град. Всяка от тях познава няколко души, които са били заразени с COVID-19, и постоянно чува и чете за болестта. Анна вярва, че това е много сериозно заболяване и е много притеснена, че ако се зарази – макар да вярва, че предвид възрастта й ще се възстанови – вероятно ще страда от дългосрочни неприятни симптоми. Тя работи възможно най-много от вкъщи, никога не излиза навън без маска и чака следващата си доза от ваксината.

(more…)

Как новите открития за стреса могат да помогнат за успокояване на тревожния ум

Барт Веркуил, Катедра по клинична психология, Университет в Лайден, Нидерландия, и Психологична и психотерапевтична практика PEP Group, Ноортвейк, Нидерландия

„Ами ако се заразя и попадна в болницата?“, „Ами ако не мога да си платя сметките след няколко месеца?“, „Какъв ефект ще има този локдаун върху здравето на децата ми?“

Заплахата от коронавируса оказва огромно въздействие върху по-голямата част от живота ни. За да определят какви мерки трябва да бъдат предприети и да преценят пред какви рискове се изправяме, учените използват статистически модели, за да получат представа за разпространението на вируса. Това със сигурност помага да се осъществи известен контрол над тази пандемия. Интересното е, че ние като отделни човешки същества постоянно действаме като тези учени, но по по-автоматичен начин. Нашите човешки умове могат да бъдат възприемани като „машини за прогнозиране“, непрекъснато преценяващи дали в момента сме изложени на риск да се заразим, да загубим работата си или да бъдем критикувани. И все пак, има големи разлики в начина, по който хората оценяват тези рискове, като при някои хора тези оценки нарастват главоломно до интензивни тревоги.

(more…)

Ако медицината е отборна игра, пациентите също трябва да играят: психологическа перспектива към ангажираността на пациентите

От Гуендалина Графиня, Католически университет на Светото сърце, Италия

По време на целия процес на грижа за пациентите здравните специалисти трябва да си сътрудничат и да координират усилията си, за да могат здравните системи да функционират ефективно. С други думи, медицината изисква успешна работа в екип. Ако се съгласим с този принцип, тогава – да използваме спортна метафора – и пациентът трябва да се счита за играч в отбора!

Това е заложено в концепцията за ангажираност на пациентите, която е важен елемент в повишаването на ефективността и устойчивостта на здравеопазването.

(more…)

Как да подкрепим пациентите да отслабнат и да се справят по-добре със заболяването си диабет тип 2

от Лия Ейвъри, Университет Тиисайд, Великобритания

Преди диабет тип 2 се считаше за прогресиращо заболяване с неизбежна нужда от инсулинова терапия, но изследванията в областта на промяната на здравното поведение оспорват тази песимистична прогноза. Както разпространението на диабет тип 2 продължава да се увеличава, така се увеличават и научните доказателства в подкрепа на важната роля на храната и на промяната в диетата за успешно справяне със заболяването.

Диетичните подходи най-общо могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва подходи, фокусиращи се върху това, с което се храним (напр. въглехидрати), за да оптимизират метаболизма и гликемичния контрол посредством бавна и стабилна загуба на тегло. Подходите от втората група се фокусират върху изяденото количество, като например нискокалоричната диета, включваща значително енергийно ограничаване за бърза загуба на тегло. (more…)

Обучение на практикуващите специалисти в умения за комуникация за здравословния начин на живот

от Уенди Лорънс, Университет в Саутхамптън

Основните причини за смърт и болести в обществото днес са повлияни от избора ни на начин на живот, затова и нараства фокусът върху начините за подобряване на здравните поведения. Практикуващите специалисти на първа линия, особени тези, които работят в здравни, социални и обществени служби, са ключов ресурс за подкрепа на промяна в поведението. Рутинните срещи предлагат възможности за иницииране на разговори за промяна в поведението всяка седмица, но много от практикуващите специалисти смятат, че им липсват знанията и уменията, необходими за осигуряване на подкрепа за промяна на поведението. Това може да намали тяхната увереност за провеждане на разговори с клиенти или пациенти относно потенциално чувствителни теми, включително пушене, отслабване или употреба на алкохол.

(more…)

Да ядеш или да не ядеш, това е въпросът: Как могат здравните психолози да помогнат на хората да управляват безопасността на храните?

от Барбара Мълан, Университет Къртин, Австралия

Обхват на проблема

Всяка година един на всеки 10 души по света (приблизително 600 милиона души) се разболява след консумация на замърсена храна и около 420 000 души умират. В георграфското разпространение на тези случаи има огромни разлики, като регионите Африка, Югоизточна Азия и Източно Средиземноморие носят най-голямото бреме на хранителните (свързани със заразена храна) заболявания (допълнителни подробности за този вид заболявания по региони можете да намерите тук). В допълнение към тези географски разлики съществуват и огромни разлики във видовете агенти, които са отговорни за хранителните заболявания (напр. вируси, бактерии, паразити).

(more…)