Старите навици умират трудно: Как да прекъснем нежеланото автоматично поведение

от Анабел Стоун и д-р Филипа Лали, Университет на Съри, Великобритания

Новата година често е време, в което си поставяме цели за промяна – решени да изградим нови навици и да оставим лошите навици зад гърба си, когато часовникът удари полунощ. Да изтупаме праха от маратонките за бягане, да напълним количките за пазаруване с плодове и зеленчуци… кой не си е казвал „Нова година – нов човек“? Но месец по-късно… защо маратонките са излизали само два пъти, а плодовете вече започват да мухлясват? Изглежда, че лошите ни навици са ни последвали в новата година.

Психолозите определят навиците като процес, при който автоматично извършваме определено поведение всеки път, когато попаднем в определена ситуация (нашият сигнал/отключващ фактор), в която често сме извършвали това поведение в миналото. Този „сигнал“ може да бъде емоционален, като чувство на стрес, което предизвиква желание за ядене на шоколад, социален, като пиене на чаша бира при всяка среща с приятели в бара, или физическо пространство – например винаги си поръчвам лате, когато вляза в това кафене. Очевидно е, че желанието да оставите лошите навици в миналото не е достатъчно, за да спре автоматичната реакция при следващата поява на сигнала за вашия навик.

Основният механизъм на навиците е умствената асоциация между сигнал и действие. Все още не знаем как да изтрием тази асоциация, но изследователите на навиците посочват четири начина да прекъснем този процес на навик, така че обичайното поведение да не бъде извършено:

  1. Избягвайте сигнала, който задейства вашия навик: Ако не попаднете на сигнала, няма да извършите обичайното поведение. За да работи тази стратегия, е необходимо да осъзнавате сигналите, които задействат вашите лоши навици. Например, ако социалните събирания в бара са сигнал, който предизвиква прекомерна консумация на алкохол, предлагането на друго място за срещи с приятели може да бъде полезна стратегия. Един от начините за идентифициране на сигналите е да водите дневник за това кога се появява нежеланото обичайно поведение и какво се е случило непосредствено преди това.
  2. Направете поведението по-трудно за изпълнение: Добавянето на „търкане“, така че дадено действие да стане напълно недостъпно или твърде трудно за изпълнение, може да помогне за предотвратяване на нежеланото обичайно поведение. Това означава, че при среща със сигнала извършването на поведението изисква полагането на усилия, задействайки съзнателен процес на вземане на решение вместо автоматична реакция. Това обаче изисква да сте в състояние да промените доколко лесно е извършването на поведението. Например, ако живеете с други хора, които настояват да има шоколад вкъщи, ще е трудно да премахнете шоколада изцяло.
  3. Просто кажете „не“: Можем, разбира се, да проявим самоконтрол и да не действаме по навик. Това изисква воля и мотивация да се въздържим в момента на срещата със сигнала за нежелания навик. Но това може да се случи само ако сме идентифицирали сигналите за навика и ако внимателно наблюдаваме средата си, така че в решаващия момент да се съсредоточим достатъчно, за да се спрем. Ако не сме нащрек, моментът може да отмине, а осъзнаването да дойде по-късно. Също така се изисква мотивация за поддържането на по-добрите избори, което в този момент може да бъде предизвикателство.
  4. Намерете заместител: Последната възможност е да идентифицирате ново поведение, което може да се превърне в навик, за да измести нежелания навик. Първата стъпка отново е да идентифицирате сигнала за навика. След това новото поведение трябва да се извършва всеки път, когато се срещате със сигнала. С течение на времето асоциацията между сигнала и новото поведение ще стане по-силна от асоциацията със стария навик. Това изисква да се самонаблюдавате и да се спирате да не действате както преди, но в повечето случаи да направиш нещо е по-лесно от това да не правиш нищо, така че това вероятно ще е по-лесно в сравнение с начин 3. За по-добър шанс за успех новото поведение трябва да е също толкова привлекателно, колкото и нежеланото обичайно поведение. Например, замяната на навика за ядене на шоколад с плодове може да не е успешна, ако не изпитвате същото или по-високо ниво на удоволствие от яденето на плодове.

Практически препоръки:

  1. Научете кои са вашите сигнали! Първата стъпка в промяната на лошите навици е да разберете какво ги задейства – дали това е определена среда, определено време от деня или емоционално състояние? Това е ключът към промяната.
  2. Създайте защитен буфер. Предприемането на предпазни мерки може да бъде фантастичен начин за възпрепятстване на нежелания навик. Ако знаете, че е невъзможно да избегнете сигнала, например чувството на стрес ви кара да ядете шоколад, тогава умишлено избягвайте да купувате шоколад по време на седмичното си пазаруване. Така може да затрудните яденето на шоколад, когато сте стресирани.
  3. Мислете: „Просто кажи не!“ Когато вече сте наясно със своите сигнали, бъдете нащрек за тях. Ако знаете, че срещата със сигнал е неизбежна, положете съзнателно усилие внимателно да наблюдавате сигналите и да възпрете нежелания отговор като осъзнавате всяко свое действие и си мислите „просто кажи „не“!“.
  4. Заменете лошото с добро. Ако можете да замените връзката на сигнала с лошото поведение с друга връзка, ще можете и да трансформирате нежелания навик в положителен. Например, ако знаете, че прекарвате прекалено много от вашите вечери, пиейки бира, можете да направите следното:

а) Идентифицирайте сигнала (напр. прибиране от работа).

б) Напомнете си, че вероятно, когато се приберете вкъщи, ще ви се прииска бира.

в) Ако е възможно, създайте защитен буфер – например можете ли да не държите у дома бира или да я извадите предварително от хладилника, за да не е студена?

г) Създайте заместващо поведение: Когато се приберете вкъщи, изпийте безалкохолна напитка, която ви харесва, или се заемете с дейност, която ви помага да намалите напрежението – например прочетете книга, поиграйте на компютърна игра, обадете се на приятел или направете малко упражнения.

Промяната на лошите навици не е лесна. Но ако ги наблюдаваме внимателно и използваме стратегии като описаните по-горе, лошите навици могат да бъдат преодолени.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова

Да направим всяка здравна консултация значима: Насърчаване на физическата активност в здравните услуги

от проф. Аманда Дейли, Университет Лафбъро, Великобритания

Във Великобритания и Ирландия инициативата „Да направим всеки контакт значим“ има за цел да използва хилядите консултации между здравни специалисти и пациенти, които се провеждат всеки ден, за насърчаване на здравословни промени в поведението. По-конкретно, инициативата цели да даде възможност и да насърчи здравните специалисти да се възползват от естествено възникващите възможности в рутинната практика, за да предоставят кратки интервенции, насочени към промяна в здравното поведение на пациентите. Успехът на подобен подход зависи от готовността на здравните специалисти да водят такива разговори по време на всяка консултация. „Да направим всеки контакт значим“ е предназначена за всички – не е ограничена до конкретни професии, здравни услуги или пациенти. Поради тези причини, тя има потенциал да намали неравенствата в здравеопазването чрез възприемането на приобщаващ подход, при който всички пациенти получават тази подкрепа в рамките на консултациите. (more…)

Ами ако се върне? Въпросът, който измъчва преживелите лечение на рак и техните близки

проф. Гьозде Озакинджи, Университет на Стърлинг

Ракът е свързан с плашещи статистики. Например, статистиката „един от всеки двама души ще развие някаква форма на рак през живота си“. Но има и окуражаващи научни развития, които показват, че нивата на преживяемост при рак се подобряват. Последните данни от 2018 г. сочат, че по света има близо 44 милиона души, преживели диагноза и лечение на рак. Това е обнадеждаваща новина за тези, които са се сблъскали с диагнозата и лечението на рак.

Подобряването на преживяемостта също така означава, че все повече хора живеят с последствията от лечението на рак. Едно от тези последствия е изпитването на страхове от връщането на рака. Те са дефинирани в литературата като „страх, безпокойство или притеснение, свързани с възможността ракът да се появи отново или да прогресира“ и са широко признати за един от най-значимите проблеми, които влияят върху качеството на живот на хората, преживели диагнозата рак. (more…)

Разбиране на факторите, които влияят върху донорството на органи

д-р Лий Шепърд, Университет Нортумбрия, Великобритания,

проф. Ронан Е. О’Каръл, Университет на Стърлинг, Великобритания,

и проф. Иймън Фъргюсън, Университет на Нотингам, Великобритания

Има много истории за това как трансплантацията на органи от починали донори е спасила живота на хора. В действителност всеки починал донор на органи може да промени живота на до девет души. Въпреки това, броят на наличните органи за трансплантация е недостатъчен. Този недостиг води до дълги списъци на чакащи и до хора, които умират, преди да получат орган. Затова трябва да разберем какви фактори влияят на вероятността някой да дари органите си след смъртта си. (more…)

„Какво ще кажеш за малка разходка?“ – Подкрепа за диадична промяна на поведението на ходене след инсулт

 От Стефан Домбровски, Университет на Ню Брънзуик, Канада

Отдалечаване от смъртта

Ходенето е една от най-основните форми на човешко движение и е свързано с множество ползи за здравето. Доказателствата сочат, че тези, които ходят повече, е по-малко вероятно да умрат преждевременно, което показва, че е възможно да се отдалечите от смъртта (поне за известно време).

Ходене и инсулт

Ходенето като форма на физическа активност е особено полезно за хора с инсулт, водеща причина за увреждане при възрастни. Редовната физическа активност след инсулт може да намали риска от повторна поява на инсулт, да помогне за възстановяването и да подобри цялостното функциониране, здраве и благополучие. Въпреки това, хората с инсулт прекарват около 75% от будните си часове седнали, повече в сравнение със здрави хора на същата възраст като тях. И все пак ходенето е една от най-постижимите форми на физическа активност след инсулт – 95% от хората могат да ходят 11 седмици след инсулта. Освен това ходенето е предпочитана форма на физическа активност за хората с инсулт, тъй като те я възприемат за достъпна, приятна и в повечето случаи социална дейност. Ключовият въпрос е как да подкрепим хората с инсулт да ходят повече? (more…)

Терапия на приемане и ангажиране (ACT): Обещаващ подход за живеещите с дълъг КОВИД

От Ейми Барадел, Университетски болници на Лестър NHS Trust

Какво означава за теб терминът “дълъг КОВИД”?

Подгрупа от хора, заразили се с коронавирусната болест от 2019 (COVID-19), продължават да изпитват изтощителни симптоми повече от 4 седмици след острата им инфекция. Те обикновено съобщават както за физически (напр. задух, умора), така и за психологически (напр. тревожност, когнитивни увреждания) симптоми. Тези, които изпитват тези симптоми, наричат състоянието си “дълъг КОВИД”.

Според моя опит…

Работата ми в клиника за лечение на дълъг КОВИД ми показа, че хората се борят да приемат новите си симптоми (и последствията от симптомите), което блокира пътя на техните стратегии за самоуправление на състоянието. Те се съсредоточават върху това какво са могли да правят преди дългия КОВИД и как животът им се е променил към по-лошо след диагнозата им. Това показва избягване на преживявания (т.е. опит или желание за потискане на нежелани вътрешни преживявания като емоции, мисли, спомени и телесни усещания) и тенденция хората да се съсредоточават върху формата на симптомите вместо върху функцията на симптомите (т.е. тялото насочва да се промени поведението). Това показва, че хората не са отворени към тези преживявания и към това да живеят в настоящия момент.

Освен това повече от 25% от хората, които са били хоспитализирани с КОВИД, имат продължаващи симптоми на депресия 6 месеца след като са били изписани. Тъй като депресията е свързана с избягването на дейности (т.е. изборът на човек да не влиза в дадена ситуация), това показва, че хората може да не участват в ценни за тях действия.

(more…)

Прилагане на техниките за промяна на поведението в практиката: използване на наличните инструменти

От Марта Морейра Маркес, Университет NOVA в Лисабон, Португалия

Техниките за промяна на поведението са градивните елементи на интервенциите за промяна на поведението. Независимо дали се опитвате да помогнете на някого да увеличи физическата си активност, да спре да пуши или да се придържа по-добре към даден режим на прием на лекарства, техниките за промяна на поведението са инструментите, с които разполагате. Обичайните техники за промяна на поведението включват неща като поставяне на цели, самонаблюдение, предоставяне на информация за поведението и управление на емоциите.

(more…)

Ефективната комуникация на риска е нещо повече от промяна на поведението: нека поговорим за личните оценки на риска

От Виктория Ууф и Дейвид Френч, Център по здравна психология в Манчестър, Университет на Манчестър, Великобритания

В медицината и здравната психология здравните специалисти традиционно информират пациентите за техните персонализирани рискове от заболяване с цел предотвратяване на заболяването. Когато съобщаването на риска води до промени в здравното поведение, то това може потенциално да намали развитието на болестта и да открие болестите в лечими стадии, например съобщаването на риска от сърдечно-съдови заболявания с цел насърчаване на физически упражнения и подобрена диета за намаляване на същия този риск. Съществуват обаче и други възможни цели и резултати, които трябва да се имат предвид при предоставянето на информация за риска от заболяване. Освен това целите на здравните специалисти и пациентите или членовете на обществото може невинаги да съвпадат. Идентифицирани са няколко цели на комуникацията на риска, включително подпомагането на информиран избор и създаването на подходящи емоционални реакции, както и мотивирането на промяна на поведението. (more…)

Как да се чувствате добре на работа чрез “моделиране на работата”

От Яне Калтиайнен и Яри Хаканен, Финландски институт по трудова медицина, Финландия

Кои части от моята работа намирам за мотивиращи, ангажиращи и най-полезни за моето благополучие? Какво мога да направя, за да имам повече от тези неща в работата си?

След като започва да се чувства стресирана, леко отегчена и „заседнала“ в работата си, една медицинска сестра с дълга кариера и сериозен професионален опит започва да си задава тези въпроси. Отговорите на тези въпроси я карат да започне да работи като ментор с някои от по-младите си колеги. Това й помага да се почувства по-компетентна в работата си и по-свързана с колегите си, както и отново да намери смисъл в ежедневните си рутинни дейности. Тази малка промяна в начина, по който тя върши работата си, подобрява нейното свързано с работата благополучие и, което е важно, не наврежда на цялостната работа и ефективност на болницата. Даже напротив – нейните колеги се чувстват по-добре подкрепени чрез това менторство и цялостната атмосфера на работа се подобрява. (more…)

Изграждане на мост между поведенческите науки и практиката с цел подобряване на здравето

От Катрин Браун, Университет на Хартфордшир, Великобритания

Съдържанието на тази блог публикация е отчасти извлечено от моя опит като човек, работещ на две позиции – в университет и в местен държавен отдел за обществено здраве, имащ възможността да прилага в практиката своите изследвания, разработени интервенции и умения за оценка.

Независимо дали възлагате, управлявате, планирате или предоставяте здравни услуги, е вероятно да има поне едно поведение, което потребителите на услугата ви трябва да променят, за да може тя да постигне успешно целите си. Това е така, защото независимо от болестта/болестите, към които е насочена вашата услуга, и дали те са заразни (напр. грип, Covid-19, туберкулоза, полово предавани инфекции) или незаразни (напр. сърдечни заболявания, ХОББ, диабет тип 2 , затлъстяване), начинът, по който хората се държат, допринася за общата тежест на болестта. Това не означава, че хората трябва да бъдат обвинявани за своето лошо здраве и да се считат за единствено отговорни за собственото им здраве и благополучие. Точно обратното! Здравният статус на дадено лице е следствие също от генетични, биологични, социални и екологични детерминанти. Отчитането на тези фактори е ключово за подобряването и запазването на здравето. (more…)