Да останем добре, докато си стоим у дома

Posted Sebastian PottHoffPosted in Acceptance and Commitment Therapy, Coping, Habit, Mental Health, Planning, Routines, Self-monitoring, SMART Goals

От д-р Федерика Пикариело и проф. Рона Мос-Морис, Кралски Колеж Лондон, Великобритания

В рамките на седмици в целия свят ежедневието драматично се промени и несигурността превзе нашето бъдеще вследствие на пандемията от COVID-19. Освен непосредствената спешна нужда от забавяне на разпространението на COVID-19 чрез бърза и широко разпространена промяна в поведението (т.е. самоизолация, социално дистанциране и карантина), необходимо е да се отчита и въздействието върху психичното и физическото благополучие с цел ранна интервенция и намаляване на дългосрочните последици.

(more…)

Как да поддържаме здравните поведения в дългосрочен план?

Posted Sebastian PottHoffPosted in Habit, Motivation, Self-monitoring, Self-regulation

от Доминика Квасника, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша, и Университет Къртин, Австралия

Крайната цел на програмите за промоция на здравето е да насърчават дългосрочна промяна. Здравните специалисти имат своята роля в подпомагането на пациентите да подобрят своите здравни резултати и да запазят промяната в поведението. Знаем, че е трудно да се започне промяна в здравното поведение, а поддържането й в дългосрочен план може да бъде още по-голямо предизвикателство. Един от големите въпроси в психологията на здравето е защо поддържането на промяната е толкова трудно. 

(more…)

Спрете да бъдете щраус! Ползите от помагането на хората да следят напредъка си

Posted Sebastian PottHoffPosted in Self-monitoring

от Томас Уеб, Катедра по психология, Университет Шефилд, Великобритания

Как се справяте с целта си да намалите количеството захар, което ядете, и да свалите 10 кг.? Най-вероятно е вие всъщност да не знаете и дори да не искате да знаете. В ситуации като тази хората са склонни да се държат като щрауси и да заравят главата си в пясъка, умишлено избягвайки или отхвърляйки информация, която би им помогнала да наблюдават напредъка в постигането на тяхната цел. Изследванията на този „проблем на щрауса“ разкриват, че хората често не следят напредъка си (например не се качват на кантара или не четат надписите върху храните, които купуват), защото това може да ги накара да се почувстват зле – например да осъзнаят, че тежат повече, отколкото са се надявали, и че все още консумират твърде много захар (Webb, Chang, & Benn, 2013). Теорията и изследванията обаче показват, че проследяването на напредъка помага на хората да установят несъответствията между настоящите и желаните си състояния, което е основание за действие. Т.е., избягването на следенето на напредъка прави по-трудно да се определи необходимостта от действие и най-подходящия начин за това. Следователно проблемът на щрауса представлява възможност за здравните специалисти (и други) да помогнат на хората да наблюдават напредъка си и да извлекат полза от това. С помощта на мета-анализ на експериментални изследвания ние установихме, че подтикването на хората да наблюдават напредъка си им помага да постигат цели в редица области като редуциране на теглото, отказване на цигарите, промяна на начина на хранене, намаляване на кръвното налягане (Harkin et al., 2015).

(more…)

Прилагане на знанията на поведенческата наука при пандемията от COVID-19

Posted Sebastian PottHoffPosted in Communication

от Шейн Тимънс, Институт за икономически и социални изследвания, Ирландия

Правителствата по света се мобилизираха в опит да контролират разпространението на новия коронавирус, но поведението на отделните хора ще бъде жизненоважно за техния успех. Ние, Центърът за изследване на поведението към Института за икономически и социални изследвания в Дъблин, работим с Министерството на здравеопазването на Ирландия, за да подпомагаме с информация техния отговор на пандемията от COVID-19. Като част от тази дейност, ние прегледахме над 100 научни статии и започнахме да тестваме различни начини за най-добра комуникация с обществеността. В нашия преглед ние се фокусираме върху литературата, отнасяща се до три сфери, които са в основата на посланията в общественото здраве в много страни: хигиена на ръцете, докосване на лицето и изолация. Ние направихме също и по-широк преглед относно това как да мотивираме полезно поведение и как да общуваме ефективно при криза.

(more…)

Важно е да оценяваме копинг стратегиите на клиентите

Posted Sebastian PottHoffPosted in Assessment, Coping

от Надя Гарнефски и Вивиан Краай, Департамент по клинична психология, Университет Лайден, Нидерландия

„Роб току-що е разбрал, че има ХИВ (негативно събитие). Той смята, че вината за това е негова (самообвинение) и избягва да се среща с приятелите си (оттегляне). Тази ситуация го кара да се чувства тъжен. Докато си седи вкъщи, той не може да спре да мисли за своите чувства (умствено предъвкване) и вярва, че това, което му се е случило, е пълна катастрофа (катастрофизиране). Тъй като се чувства тъжен, Роб има малко енергия. В резултат на това той се оттегля още повече. Това го прави още по-тъжен. По този начин Роб е въвлечен в низходяща спирала. “

(more…)

Клиентите ви реагират ли защитно? Ако е така, самопотвърждаването може да помогне

Posted Sebastian PottHoffPosted in Communication, Motivation, Self-affirmation, Self-efficacy

Питър Харис и Иън Хадън, Изследователска група по самопотвърждаване, Училище по психология, Университет в Съсекс, Великобритания

Случвало ли ви се е да изпитвате нежелание да се изправите пред нещо, което по-скоро бихте пренебрегнали? Например любовта ви към нещо вредно за вас, което ядете твърде често, или склонността ви да избягвате профилактични прегледи? Е, не сте само вие. Повечето от нас смятат, че като цяло са доста разумни и компетентни хора. Така че да чуем, че правим неща, които всъщност не са разумни или компетентни, може да бъде голямо изпитание. В резултат на това ние можем доста умело да се противопоставяме на съобщения, които предпочитаме да не чуваме (van ‘t Riet & Ruiter, 2013).

(more…)

Да станеш по-добра версия на себе си като причина за промяна на поведението

Posted Sebastian PottHoffPosted in Mental Imagery, Possible selves

От Уинифред Гебхарт, Университет Лайден, Холандия

Преди около девет години станах вегетарианец за една нощ. В романа, който четях, главният герой обясни как не може да яде нищо, „в което в някакъв момент е биело сърце“. Тези няколко думи ме поразиха като гръм и тогава напълно ги осъзнах. Разбрах, че точно така се чувствам. Спрях да ям месо и риба веднага и оттогава не съм имала проблем да се придържам към тази нова диета. Новото поведение перфектно пасваше на „човека, който съм“.

И обратно, в миналото редовно ходех да тичам и лесно можех да пробягам седем километра. Въпреки това, никога не съм се считала за „спортна личност“ и винаги, когато се появеше пречка – като например, че съм болна – постепенно регресирах до същество, което по цял ден седи на дивана пред телевизора. Сега вече не се опитвам да бъда „спортна личност“, но се опитвам да ходя пеша винаги когато мога през деня. Смятам се за „активна личност“.

(more…)

N-от-1 изследвания: Какво можем да научим, като изучаваме единичен случай?

Posted Sebastian PottHoffPosted in Assessment, Interventions

От Мари Джонстън и Дерек Джонстън, Университет Абърдийн, Шотландия

Въведение

Практикуващите специалисти често искат отговор на проблем, който засяга един човек, един медицински екип, една болница, един район и т.н. Например, може да е важно да знаете колко често човек със затлъставане си похапва между храненията, кога и къде си похапва и дали стресът влошава положението. Или, може да искате да разберете колко често членовете на медицинския екип пропускат хигиената на ръцете, по-лошо ли е положението, когато има недостиг на персонал, и дали напомнящите съобщения в  отделението го подобряват. Или може да проучвате източници на медицински грешки, за да проверите дали те са по-чести в някои отделения или за някои категории персонал. Или на ниво политика може да бъде полезно да се проучи дали ново законодателство, например за забрана за пушенето на обществени места, е повлияло върху дела на пушачите.

(more…)

Физическата активност в напреднала възраст: колко е достатъчно?

Posted Sebastian PottHoffPosted in Goal setting, Motivational interviewing, Self-monitoring

От Ан Тийдман, Университет в Сидни, Австралия

 „Липсата на активност унищожава доброто състояние на всяко човешко същество, докато движението и методичното физическо упражнение го спасяват и съхраняват”, Платон, 400 г. пр. Хр.

Отдавна е известно, че извършването на физическа активност като редовен навик е важно за здравето и благополучието. Но посланията за промоция на здравето често са насочени към децата и младите хора, с по-малък фокус върху значението на физическата активност при хора на възраст над 65 години. Напредналата възраст обаче е време, когато е особено важно да бъдеш активен всеки ден.

(more…)

Повдигане на въпроса за теглото при консултация

Posted Sebastian PottHoffPosted in Communication

от Джейн Огдън, Университет в Съри, Великобритания

Теглото е сложен проблем за обсъждане при консултация. На някои пациенти вероятно вече им е писнало да чуват думите „Може да отслабнете малко“ всеки път, когато посещават клиниката, независимо дали са дошли заради болно гърло, цитонамазка или възможен сърдечен проблем. Те може би през целия си живот са се чувствали стигматизирани от медицинската професия и смятат, че единственото, което хората винаги виждат в тях, са размерите на тялото им (Ogden, 2018). Това е така при някои хора, но други вероятно никога не са смятали теглото си за проблем и могат да бъдат обидени или изненадани, ако този въпрос бъде повдигнат. Някои хора може просто да не искат да чуят посланието и да игнорират всичко казано, като си мислят например „какво знаете пък Вие – Вие сте слаба / дебела / твърде млада / твърде стара“ или „науката винаги греши“. Следователно повдигането на въпроса за теглото изисква внимателно преценяване „кога“, „как“ и „какво“ да се каже на човек с наднормено тегло.

(more…)