Communication

Effective risk communication is about more than behaviour change: let’s talk about personal risk appraisals

By Victoria Woof and David French, Manchester Centre for Health Psychology, University of Manchester, UK

Traditionally in medicine and health psychology, healthcare professionals have provided patients with their personalised disease risks with the aim of preventing disease. Where risk communication facilitates changes to health behaviour, it can potentially reduce the development of disease and find diseases at treatable stages. For instance communicating the risk of cardiovascular disease to promote the uptake of physical exercise and improved diet to reduce risk. However, there are other possible aims and outcomes to consider when delivering information about disease risk. Further, the goals of healthcare professionals and patients or members of the public may not always be aligned. Several related goals of risk communication have been identified, including facilitating informed choices and producing appropriate affective responses, as well as motivating behaviour change.

(more…)

Motivation, Planning, Stress

Staying well at work by job crafting     

by Janne Kaltiainen and Jari Hakanen, Finnish Institute of Occupational Health, Finland

What parts of my work do I find motivating, engaging and most beneficial for my well-being? What can I do to get more of these things in my work? 

After beginning to feel stressed, slightly bored and “in a rut” at work, a nurse with a long career and strong professional expertise began to ask herself these questions. The answers to these questions led her to begin mentoring some of her younger colleagues, helping her to feel more competent in her work and more connected to her colleagues, and to again find meaning in her day to day routines. This small change to the way she did her job improved her work-related well-being, and importantly, did not harm the overall operation and effectiveness of the hospital. Rather, her colleagues felt better supported through this mentorship and the overall atmosphere at work improved.   (more…)

Public Health, Stakeholders

Building collaboration between behavioural research and practice to improve health

By Katherine Brown, University of Hertfordshire, United Kingdom

The content of this blog post is in part drawn from my experiences working in a split role between a university and a local government public health department, with the opportunity to apply my research, intervention development and evaluation skills in practice.

Whether you’re commissioning, managing, designing or delivering health services, chances are there’s at least one behaviour that you need your service users to change for the service to successfully achieve its targets. This is because, regardless of the disease(s) your service targets, or whether these are communicable (e.g., flu, Covid-19, tuberculosis, sexually transmitted infections) or non-communicable (e.g., heart disease, COPD, type 2 diabetes, obesity), the way people behave contributes to the overall disease burden. This is not to say people should be blamed for their ill-health and considered to be solely responsible for their own health and wellbeing. Quite the opposite! A person’s health status is also the consequence of genetic, biological, social and environmental determinants. Consideration of these factors is key for health improvement and protection.

(more…)

Communication, Implementation

Lost (and found) in translation: Effective communication with patients

By Zuzana Dankulincova, Pavol Jozef Safarik University, Slovakia

While most researchers are aware that disseminating study results is part of their ethical responsibility to research participants (and wish for their research findings to have clear, practical implications), the transition from awareness of evidence to widespread implementation can take a long time. Scientific knowledge is not always applied to everyday practice; when it is, it is usually not done consistently or systematically.

(more…)

Self-regulation, Stress

​​Make or break: the importance of breaks in healthcare

By Julia Allan, Aberdeen University, Scotland

Modern life is hectic. We live in an increasingly ‘switched on’ digital world where periods of true respite from work are rare. Many people regularly work for lengthy periods and this is particularly the case for health professionals working in frontline healthcare services. In the healthcare context, working hours and demands are typically high, shifts routinely exceed the 8 hours of a ‘normal’ working day, and work demands can be relentless in nature. If a continuous series of patients require urgent care, health professionals are obligated to provide it, regardless of how busy they have been, or how long they have been working. As a result of these high demands, missed breaks are extremely common in healthcare settings – for example, it is reported that  1 in 10 nurses never take a proper break and 1 in 3 rarely or never take meal breaks during shifts.

(more…)

Automaticity, Behavioural theory, E-health, Habit, Motivation

Свързването на Слона с Ездача: ролята на мотивацията

от Антонио Лабиса Палмейра, Център за изследване на спорта, физическото възпитание, упражненията и здравето – Лузофонски университет, Португалия; Изпълнителен директор на Международното дружество по поведенческо хранене и физическа активност

Дългосрочната мотивация за поведения, свързани със здравето, може да произтича от различни източници. Учените в областта на поведенческите науки все още се опитват да разберат взаимовръзките между тези източници. Например, аз тичам почти всеки ден през последните повече от 30 години. Как и защо поддържам този модел на поведение?

(more…)

E-health, Interventions

Вашата интервенция, вашият начин! Кратки интервенции за оценка

от Катажина Кантареро, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша

Субективното благополучие е функция на комбинация от фактори – това, с което сме родени, ситуациите, които се появяват в живота ни, и – за щастие! – това, което правим целенасочено. Много изследователи са проучвали какво може ефективно да подобри нашето психологическо функциониране. Кратките интервенции за оценка (или потвърждаване) могат да бъдат един полезен инструмент за подобряване на позитивните резултати за хората.

Изследванията показват, че кратките задачи за писане (напр. списъци с неща, за които сме благодарни, или благодарствени писма) могат да подобрят психичното благополучие. В голямо международно проучване изследователи от 87 държави установиха, че прости интервенции за преоценка на ситуацията (т.е. промяна на чувствата на човек към дадена ситуация или фокусиране върху позитивните аспекти на ситуацията) засилват позитивните емоции по време на пандемията от COVID-19. Оценката на потенциално стресиращо събитие може да се използва за извличане на ползи от него. По време на подобни задачи за оценка, хората излизат с аргументи за позитивната страна на ситуациите, в които се намират. 

(more…)

E-health, Mental Health

Консултиране извън клиниката: обещаващият потенциал на мобилните технологии

Егон Дежонкере и Петер Купенс, Католически университет в Льовен, Белгия

Много форми на консултиране и психотерапия все още се провеждат предимно в терапевтичната стая. И все пак, след като напуснат терапевтичната стая, понякога пациентите се борят да се изправят срещу своите предизвикателства, възползват се от възможностите да станат по-добри и прилагат това, което са научили по време на сесията. Изследванията показват, че терапевтичната практика може да има голяма полза от пряк достъп до информация за това, което се случва в ежедневния живот на хората. Подобна информация може да идентифицира начини за интервенция и ефективно да запълни празнината между консултативните сесии и реалния живот.

(more…)

Assessment, Communication, Coping, Illness representation

Помагане на пациентите да управляват заболяването си: репрезентациите на болестта имат значение

от Яел Бенямини, Университет в Тел Авив, Израел, и Евангелос Карадемас, Университет на Крит, Гърция

Анна и Мери са здрави 45-годишни жени, живеещи в голям европейски град. Всяка от тях познава няколко души, които са били заразени с COVID-19, и постоянно чува и чете за болестта. Анна вярва, че това е много сериозно заболяване и е много притеснена, че ако се зарази – макар да вярва, че предвид възрастта й ще се възстанови – вероятно ще страда от дългосрочни неприятни симптоми. Тя работи възможно най-много от вкъщи, никога не излиза навън без маска и чака следващата си доза от ваксината.

(more…)

Coping, Social Support, Stress

Как новите открития за стреса могат да помогнат за успокояване на тревожния ум

Барт Веркуил, Катедра по клинична психология, Университет в Лайден, Нидерландия, и Психологична и психотерапевтична практика PEP Group, Ноортвейк, Нидерландия

„Ами ако се заразя и попадна в болницата?“, „Ами ако не мога да си платя сметките след няколко месеца?“, „Какъв ефект ще има този локдаун върху здравето на децата ми?“

Заплахата от коронавируса оказва огромно въздействие върху по-голямата част от живота ни. За да определят какви мерки трябва да бъдат предприети и да преценят пред какви рискове се изправяме, учените използват статистически модели, за да получат представа за разпространението на вируса. Това със сигурност помага да се осъществи известен контрол над тази пандемия. Интересното е, че ние като отделни човешки същества постоянно действаме като тези учени, но по по-автоматичен начин. Нашите човешки умове могат да бъдат възприемани като „машини за прогнозиране“, непрекъснато преценяващи дали в момента сме изложени на риск да се заразим, да загубим работата си или да бъдем критикувани. И все пак, има големи разлики в начина, по който хората оценяват тези рискове, като при някои хора тези оценки нарастват главоломно до интензивни тревоги.

(more…)