Building collaboration between behavioural research and practice to improve health

By Katherine Brown, University of Hertfordshire, United Kingdom

The content of this blog post is in part drawn from my experiences working in a split role between a university and a local government public health department, with the opportunity to apply my research, intervention development and evaluation skills in practice.

Whether you’re commissioning, managing, designing or delivering health services, chances are there’s at least one behaviour that you need your service users to change for the service to successfully achieve its targets. This is because, regardless of the disease(s) your service targets, or whether these are communicable (e.g., flu, Covid-19, tuberculosis, sexually transmitted infections) or non-communicable (e.g., heart disease, COPD, type 2 diabetes, obesity), the way people behave contributes to the overall disease burden. This is not to say people should be blamed for their ill-health and considered to be solely responsible for their own health and wellbeing. Quite the opposite! A person’s health status is also the consequence of genetic, biological, social and environmental determinants. Consideration of these factors is key for health improvement and protection.

(more…)

Lost (and found) in translation: Effective communication with patients

By Zuzana Dankulincova, Pavol Jozef Safarik University, Slovakia

While most researchers are aware that disseminating study results is part of their ethical responsibility to research participants (and wish for their research findings to have clear, practical implications), the transition from awareness of evidence to widespread implementation can take a long time. Scientific knowledge is not always applied to everyday practice; when it is, it is usually not done consistently or systematically.

(more…)

​​Make or break: the importance of breaks in healthcare

By Julia Allan, Aberdeen University, Scotland

Modern life is hectic. We live in an increasingly ‘switched on’ digital world where periods of true respite from work are rare. Many people regularly work for lengthy periods and this is particularly the case for health professionals working in frontline healthcare services. In the healthcare context, working hours and demands are typically high, shifts routinely exceed the 8 hours of a ‘normal’ working day, and work demands can be relentless in nature. If a continuous series of patients require urgent care, health professionals are obligated to provide it, regardless of how busy they have been, or how long they have been working. As a result of these high demands, missed breaks are extremely common in healthcare settings – for example, it is reported that  1 in 10 nurses never take a proper break and 1 in 3 rarely or never take meal breaks during shifts.

(more…)

Свързването на Слона с Ездача: ролята на мотивацията

от Антонио Лабиса Палмейра, Център за изследване на спорта, физическото възпитание, упражненията и здравето – Лузофонски университет, Португалия; Изпълнителен директор на Международното дружество по поведенческо хранене и физическа активност

Дългосрочната мотивация за поведения, свързани със здравето, може да произтича от различни източници. Учените в областта на поведенческите науки все още се опитват да разберат взаимовръзките между тези източници. Например, аз тичам почти всеки ден през последните повече от 30 години. Как и защо поддържам този модел на поведение?

(more…)

Вашата интервенция, вашият начин! Кратки интервенции за оценка

от Катажина Кантареро, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша

Субективното благополучие е функция на комбинация от фактори – това, с което сме родени, ситуациите, които се появяват в живота ни, и – за щастие! – това, което правим целенасочено. Много изследователи са проучвали какво може ефективно да подобри нашето психологическо функциониране. Кратките интервенции за оценка (или потвърждаване) могат да бъдат един полезен инструмент за подобряване на позитивните резултати за хората.

Изследванията показват, че кратките задачи за писане (напр. списъци с неща, за които сме благодарни, или благодарствени писма) могат да подобрят психичното благополучие. В голямо международно проучване изследователи от 87 държави установиха, че прости интервенции за преоценка на ситуацията (т.е. промяна на чувствата на човек към дадена ситуация или фокусиране върху позитивните аспекти на ситуацията) засилват позитивните емоции по време на пандемията от COVID-19. Оценката на потенциално стресиращо събитие може да се използва за извличане на ползи от него. По време на подобни задачи за оценка, хората излизат с аргументи за позитивната страна на ситуациите, в които се намират. 

(more…)

Консултиране извън клиниката: обещаващият потенциал на мобилните технологии

Егон Дежонкере и Петер Купенс, Католически университет в Льовен, Белгия

Много форми на консултиране и психотерапия все още се провеждат предимно в терапевтичната стая. И все пак, след като напуснат терапевтичната стая, понякога пациентите се борят да се изправят срещу своите предизвикателства, възползват се от възможностите да станат по-добри и прилагат това, което са научили по време на сесията. Изследванията показват, че терапевтичната практика може да има голяма полза от пряк достъп до информация за това, което се случва в ежедневния живот на хората. Подобна информация може да идентифицира начини за интервенция и ефективно да запълни празнината между консултативните сесии и реалния живот.

(more…)

Помагане на пациентите да управляват заболяването си: репрезентациите на болестта имат значение

от Яел Бенямини, Университет в Тел Авив, Израел, и Евангелос Карадемас, Университет на Крит, Гърция

Анна и Мери са здрави 45-годишни жени, живеещи в голям европейски град. Всяка от тях познава няколко души, които са били заразени с COVID-19, и постоянно чува и чете за болестта. Анна вярва, че това е много сериозно заболяване и е много притеснена, че ако се зарази – макар да вярва, че предвид възрастта й ще се възстанови – вероятно ще страда от дългосрочни неприятни симптоми. Тя работи възможно най-много от вкъщи, никога не излиза навън без маска и чака следващата си доза от ваксината.

(more…)

Как новите открития за стреса могат да помогнат за успокояване на тревожния ум

Барт Веркуил, Катедра по клинична психология, Университет в Лайден, Нидерландия, и Психологична и психотерапевтична практика PEP Group, Ноортвейк, Нидерландия

„Ами ако се заразя и попадна в болницата?“, „Ами ако не мога да си платя сметките след няколко месеца?“, „Какъв ефект ще има този локдаун върху здравето на децата ми?“

Заплахата от коронавируса оказва огромно въздействие върху по-голямата част от живота ни. За да определят какви мерки трябва да бъдат предприети и да преценят пред какви рискове се изправяме, учените използват статистически модели, за да получат представа за разпространението на вируса. Това със сигурност помага да се осъществи известен контрол над тази пандемия. Интересното е, че ние като отделни човешки същества постоянно действаме като тези учени, но по по-автоматичен начин. Нашите човешки умове могат да бъдат възприемани като „машини за прогнозиране“, непрекъснато преценяващи дали в момента сме изложени на риск да се заразим, да загубим работата си или да бъдем критикувани. И все пак, има големи разлики в начина, по който хората оценяват тези рискове, като при някои хора тези оценки нарастват главоломно до интензивни тревоги.

(more…)

Ако медицината е отборна игра, пациентите също трябва да играят: психологическа перспектива към ангажираността на пациентите

От Гуендалина Графиня, Католически университет на Светото сърце, Италия

По време на целия процес на грижа за пациентите здравните специалисти трябва да си сътрудничат и да координират усилията си, за да могат здравните системи да функционират ефективно. С други думи, медицината изисква успешна работа в екип. Ако се съгласим с този принцип, тогава – да използваме спортна метафора – и пациентът трябва да се счита за играч в отбора!

Това е заложено в концепцията за ангажираност на пациентите, която е важен елемент в повишаването на ефективността и устойчивостта на здравеопазването.

(more…)

Как да подкрепим пациентите да отслабнат и да се справят по-добре със заболяването си диабет тип 2

от Лия Ейвъри, Университет Тиисайд, Великобритания

Преди диабет тип 2 се считаше за прогресиращо заболяване с неизбежна нужда от инсулинова терапия, но изследванията в областта на промяната на здравното поведение оспорват тази песимистична прогноза. Както разпространението на диабет тип 2 продължава да се увеличава, така се увеличават и научните доказателства в подкрепа на важната роля на храната и на промяната в диетата за успешно справяне със заболяването.

Диетичните подходи най-общо могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва подходи, фокусиращи се върху това, с което се храним (напр. въглехидрати), за да оптимизират метаболизма и гликемичния контрол посредством бавна и стабилна загуба на тегло. Подходите от втората група се фокусират върху изяденото количество, като например нискокалоричната диета, включваща значително енергийно ограничаване за бърза загуба на тегло. (more…)