проф. Гьозде Озакинджи, Университет на Стърлинг
Ракът е свързан с плашещи статистики. Например, статистиката „един от всеки двама души ще развие някаква форма на рак през живота си“. Но има и окуражаващи научни развития, които показват, че нивата на преживяемост при рак се подобряват. Последните данни от 2018 г. сочат, че по света има близо 44 милиона души, преживели диагноза и лечение на рак. Това е обнадеждаваща новина за тези, които са се сблъскали с диагнозата и лечението на рак.
Подобряването на преживяемостта също така означава, че все повече хора живеят с последствията от лечението на рак. Едно от тези последствия е изпитването на страхове от връщането на рака. Те са дефинирани в литературата като „страх, безпокойство или притеснение, свързани с възможността ракът да се появи отново или да прогресира“ и са широко признати за един от най-значимите проблеми, които влияят върху качеството на живот на хората, преживели диагнозата рак.
Колко разпространени са тези страхове?
Отговорът на този въпрос не е лесен, тъй като проучванията са използвали различни инструменти за измерване на страховете от връщане на рака. Систематичен преглед на 130 проучвания показва, че при различни локализации на рака и стратегии за оценка, средно 49% от хората съобщават за умерена до висока степен на страх от връщане на рака, а средно 7% съобщават за висока степен. По-нов мета-анализ показва, че 1 от всеки 5 оцелели от рак и пациенти изпитват високи нива на страхове, показващи необходимост от специализирана психологическа подкрепа. Освен това тези проучвания показват, че страховете не изчезват с времето. Женският пол, по-младата възраст и по-ниското образование са свързани с по-високи страхове от връщане на рака. Един от важните фактори, свързани с тези страхове, е преживяването на физически симптоми, които могат да се тълкуват като признаци на връщане на рака.
Каква е връзката на тези страхове с психичното благополучие?
Оцелелите от рак определят тези страхове като основното им притеснение или едно от петте най-големи притеснения. До 79% от тях съобщават, че това е една от най-неудовлетворените им нужди. Страховете от връщане на рака са свързани с по-ниско качество на живот, по-висока тревожност, депресия и дистрес. Също така има индикации, че по-високите нива на страх от връщане на рака са свързани с увеличено използване на здравни услуги.
Въпреки че по-голямата част от изследванията са проведени с оцелели от рак, скорошен преглед на литературата показва, че страхът от връщане на рака е проблем и за грижещите се за болния, като 48% от тях съобщават за нива на страх, които показват нужда от психологическа подкрепа. Друг преглед на литературата показа, че страховете на грижещите се за болния могат да бъдат толкова високи, колкото и тези на оцелелите, а дори и по-високи, и че са свързани с по-ниско качество на живот както на полагащите грижи, така и на оцелелите.
Какви са характеристиките на клиничните нива на страховете от връщане на рака?
Ясно е, че страховете от връщане на рака са многоизмерен феномен. Експертно консенсусно проучване определя следните ключови характеристики на „клиничните“ страхове от връщане на рака: 1) високи нива на обсебеност; 2) високи нива на безпокойство; 3) постоянство; и 4) повишена бдителност към телесни симптоми.
Как измерваме тези страхове?
Един по-ранен преглед на инструментите за измерване на страховете от връщане на рака идентифицира 20 скали, а друг преглед скоро след това откри допълнителни осем скали. Има проучвания, опитващи се да установят клинично значим праг за идентифициране на нуждаещите се от психологическа подкрепа. Въпросникът за страх от връщане на рака (Fear of Cancer Recurrence Inventory) е 42-айтемен инструмент, който позволява задълбочена оценка на тези страхове. Той има няколко подскали, като 9-айтемната подскала Тежест е широко използвана като праг за идентифициране на нуждаещите се от психологическа интервенция (≥22). Скали като FCR4 и FCR7 също се използват като по-кратки инструменти с предложени перцентили за идентифициране на хора със средно високи и високи страхове. За улесняване на скрининга на тези страхове е разработен и инструмент от 1 айтем.
Какви са ефективните начини за подкрепа на пациенти с такива страхове?
Мета-анализ на психологически интервенции за страхове от връщане на рака показва, че те могат да имат малък, но устойчив ефект в края на интервенцията, който в голяма степен се запазва при проследяването. Когнитивно-поведенческите терапии, които се фокусират върху когнитивните процеси като руминация, а не върху съдържанието, и които имат за цел да променят начина, по който индивидът се свързва с вътрешните си преживявания, имат по-големи ефекти.
Практически препоръки:
- Улеснявайте разговора за страховете: Някои пациенти може да не искат да обсъждат страховете си с лекаря поради страх да не изглеждат неблагодарни. Но започването на тези разговори може да бъде много полезно за пациента, за да получи допълнителна подкрепа. Валидацията на тези страхове може да бъде от изключително голяма полза за оцелелите от рак.
- Предоставяйте информация за признаците на рак: Обсъждането на това, което може да са признаци на рак, налагащи контакт със здравен специалист, може да помогне за развенчаване на митовете относно симптомите на рак.
- Не забравяйте за грижещите се за болния: Въпреки че фокусът върху пациентите и оцелелите от рак е важен, здравните професионалисти трябва да имат предвид, че грижещите се за болния изпитват високи нива на страх от връщането на рака на техния обичан човек и може също да се нуждаят от подкрепа.
- Скринингът не е достатъчен: Въпреки че скринингът за тези страхове е полезен, е необходимо да се гарантира наличието на подходяща психологическа подкрепа, която може да бъде предложена на пациентите и грижещите се за тях.
- Внимавайте за признаци на тревожност: Ранните признаци на тревожност и промените в нивата на тревожност са свързани с по-късни увеличения на страховете от връщане на рака през първата година от лечението. Наблюдавайте често за признаци на тревожност и оказвайте подкрепа, за да предотвратите по-нататъшна ескалация на тези страхове.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
