От Уинифред Гебхарт, Университет Лайден, Холандия

Преди около девет години станах вегетарианец за една нощ. В романа, който четях, главният герой обясни как не може да яде нищо, „в което в някакъв момент е биело сърце“. Тези няколко думи ме поразиха като гръм и тогава напълно ги осъзнах. Разбрах, че точно така се чувствам. Спрях да ям месо и риба веднага и оттогава не съм имала проблем да се придържам към тази нова диета. Новото поведение перфектно пасваше на „човека, който съм“.

И обратно, в миналото редовно ходех да тичам и лесно можех да пробягам седем километра. Въпреки това, никога не съм се считала за „спортна личност“ и винаги, когато се появеше пречка – като например, че съм болна – постепенно регресирах до същество, което по цял ден седи на дивана пред телевизора. Сега вече не се опитвам да бъда „спортна личност“, но се опитвам да ходя пеша винаги когато мога през деня. Смятам се за „активна личност“.

Нашите действия отразяват нашия Аз

Моето поведение „да не ям животни“ съответства на моето себевъзприемане. Да бъда вегетарианец и да се държа като вегетарианец ми носи положително мнение за моя „Аз“ като грижовен, внимателен човек, който обича животните. Всеки път, когато говоря за този свой избор или отказвам ястие с месо, моят „Аз“ се утвърждава (Sedikides, & Strube, 1997).

Да знаем, че възприемаме това, което правим, като част от това, което сме, а също и че искаме да се чувстваме добре по отношение на себе си, е изключително полезна отправна точка за здравни интервенции. Например когато търсим как позитивните мнения за себе си, произтичащи от нездравословното ни поведение (напр., пиене на доста вино по време на вечеря, тъй като считаме себе си за човек, който се наслаждава на добрия живот) може да бъдат обслужвани от други, по-малко вредни или дори здравословни поведения (напр., пиене на безалкохолна алтернатива, която все пак отразява по-отпуснат начин на живот). Ключово за промяната е да направим своите действия да съответстват на типа човек, който считаме, че наистина сме. Тази т. нар. интегрирана мотивация за промяна според теорията за самодетерминацията е най-близкото до чистата вътрешна мотивация (изпълняване на дадено поведение поради удоволствието от това), което можем да постигнем (Ryan, & Deci, 2000).

Част от нашия Аз живее в бъдещето

Ние хората сме отлични пътешественици във времето и прекарваме почти половината от времето си, фантазирайки си за бъдещето (Killingsworth, & Gilbert, 2010). Във фантазиите си ние генерираме множество възможности за себе си в това бъдеще – опции, наречени „възможни Азове“ (Hazel, & Paula, 1986). Те насочват нашето въображение и повишават отвореността ни към свързаните целите ни възможности. Например, един бъдещ образ за себе си като „отказващ цигарите“ или като „непушач“ в голяма степен увеличава и намеренията, и опитите за отказване на цигарите, както и техния успех. Така пушачите трябва да могат да си се представят като „бъдещи непушачи“, преди наистина да могат да откажат цигарите (Meijer, Gebhardt, Dijkstra, Willemsen, & Van Laar, 2015). Заедно с Елине Мейер в момента провеждаме изследвания, в които пушачите си представят какъв тип човек ще станат, в случай, че спрат пушенето и в случай, че продължат да пушат. Участниците пишат за тези образи и ни предоставят рисунки или снимки, които асоциират с тях. Интервенцията генерира образи като: Ако откажа пушенето, ще стана „силна, умна жена с характер“ или „по-уравновесен, безгрижен баща и любим“, и обратно: Ако продължа да пуша, ще стана „кашляща, задъхваща се, нещастна старица“ или „антисоциален, смърдящ, слаб мъж, изпитващ болка“. Първото поразително откритие е, че повечето от предоставените рисунки или снимки имат символичен характер и не съдържат пушещи хора или свързани с пушенето продукти. Писмените асоциации със снимките включват: „безгрижен“, „завършен“ и „решителен“ срещу „наркоман“, „депресивен“ и „безнадежден“. Все още ни предстои да проучим дали интервенцията променя поведението, но предполагаме, че тези „образи за себе си“ са лесно достъпни, когато е необходимо – например в моментите на неустимо желание за пушене те помагат да устоите и да продължите по поетия път. Доказателства за ефективността на въображаемите бъдещи Аз-интервенции вече съществуват за други здравни поведения като физическите упражнения (Verkooijen, de Vries, & Nielsen, 2007).

Процъфтяваме в групи, където чувстваме, че принадлежим

В ежедневието устояването на желанието за пушене или на изкушенията може да бъдат особено трудни в социални ситуации. Като опитващ се да откаже цигарите човек вие може да се страхувате от социално отхвърляне, след като поведението ви вече не съответства на това на приятелите и роднините ви. Може също така да пропускате някои съвместни дейности, които цените. Доста голяма част от нашите възприятия за себе си се основават на социалните групи, към които принадлежим. Например, повечето хора, които пушат или употребяват наркотици, се свързват с хора, които също употребяват даденото вещество (Verkooijen, de Vries, & Nielsen, 2007). Употребата на вещества е основна норма на поведение, която определя това „да бъдеш част от групата“. Това от своя страна е свързано с всякакви други ценени качества. Например, младежи след рехабилитация могат да чувстват, че „употребяващите канабис“ техни приятели все още са хората, които „им пасват най-добре“, въпреки че сега вече са чисти (Herold, & Søgaard, 2019). Хората, които не употребяват веществото лесно се възприемат като по-малко подкрепящи личните им ценности, по-скучни или без техните „ум, лоялност и ниво на зрялост“. Това показва, че предизвикателството как да останем ценен член на собствената социална група трябва да бъде на първо място в нашия дневен ред, когато се опитваме да поддържаме здравословен начин на живот.

Така, за да се установи трайна промяна, имаме нужда хората да развият положителни образи за себе си, в които могат да видят бъдещия си Аз да изпълнява новото здравословно поведение, което е както в съответствие със собствените им важни ценности, така и със социалната им среда.

Практически препоръки 

1. Поведението има пряко значение за преживяването и образа за себе си. Насърчете хората да мислят креативно за това какви могат да станат, например като направят колаж на техния идеален бъдещ Аз и на бъдещия Аз, от който се страхуват.
2. Намерете начини, по които мненията за себе си, които са свързани с новото поведение, да могат да бъдат извлечени в критични моменти като неустоимо желание или изкушения. Например, направените колажи може да се сложат на стартовия екран на компютъра или на смартфона като напомнящи указания защо човек наистина иска да се промени.
3. Помогнете на хората да включат новото си поведение в социалния контекст, който ценят, например като практикуват приемливи начини за отклоняване от груповата норма. Например, когато им се предлага алкохол, новото поведение може да включва едно учтиво: „Благодаря, но не (вече изпих достатъчно днес)“, или да включва споделена връзка: „Леле, такъв добър приятел си, винаги се грижиш за мен. Как си в последно време?“.

Превод: Анна Александрова-Караманова