От Доун Холфорд, Университет Бристол, Великобритания; Линда Карлсон, Университет Турку, Финландия; Фредерике Тауберт, Университет Ерфурт, Германия; Ема С. Андерсън, Университет Бристол, Великобритания; Вирджиния С. Гулд, Университет Бристол, Великобритания
Коригиране на погрешни схващания за ваксинацията
Ваксинацията е един от най-успешните инструменти на общественото здраве — изчислено е, че спасява 6 живота всяка минута. Въпреки това ваксините срещат обществена съпротива, като постоянната дезинформация подкопава доверието в тях и създава предизвикателства за здравните специалисти, които работят в областта на имунизациите. Как здравните работници могат да се справят с потока от неверни твърдения за ваксините? И какво могат да кажат на пациенти, които използват тези твърдения като причина да не се ваксинират или да не ваксинират децата си?
Макар да е изкушаващо да се отговори чрез изреждане на факти, коригирането на погрешни схващания за ваксините, които често са подхранвани от дезинформация, не е толкова лесно чрез просто предоставяне на повече информация. Да вземем за пример отдавна опровергания мит за връзка между ваксините и аутизма: въпреки десетилетия изследвания и многочислени доказателства, че такава връзка не съществува, здравните специалисти продължават да се сблъскват с това притеснение сред родителите. Подобни митове са „устойчиви“, защото се опират на дълбоки човешки страхове и използват силни наративи, които изглеждат интуитивно верни на пръв поглед. Освен това те могат да бъдат използвани като инструмент от хора с политически цели, за да продължат да се разпространяват в обществото.
И така, какво могат да кажат здравните работници на човек, който има погрешни схващания за ваксините? Това започва с разбирането какво мотивира тези вярвания. Нека си представим двама родители – Тина и Том. И двамата се притесняват, че имунната система на децата им няма да се справи с всички препоръчани ваксини. Това е още едно често срещано погрешно схващане – всъщност ваксините представляват много малко натоварване в сравнение с реалното заболяване.
При Том това притеснение е продиктувано от страх от нежелани странични ефекти от ваксините. При Тина – от предпочитанието детето ѝ да изгради силен „естествен“ имунитет. Тези по-дълбоки причини, които стоят зад видимото притеснение, в психологията се наричат „корени на нагласите“ (attitude roots). Именно те могат да накарат хората да се придържат към погрешните си убеждения, дори когато им се представят факти, които ги опровергават.
Често имаме естествен импулс директно да коригираме погрешните схващания, които чуваме от другите. Изследванията обаче показват, че когато първо признаем и валидираме по-дълбоките причини зад нагласите на хората, те стават по-възприемчиви към коригирането на митовете за ваксините, което може да увеличи готовността им да се ваксинират. Например, за да отговорим на притесненията на Том, можем първо да го уверим, че е напълно нормално да иска да защити детето си. В случая с Тина може да е по-подходящо да започнем с признаването, че по принцип е добре да се избягва ненужно лечение. След като установим връзка и изградим доверие, можем да продължим с обсъждането на погрешните им схващания и да предоставим повече информация за ваксинацията.
Как можем да подготвим здравните работници за разговори относно ваксините?
Най-ефективният начин за справяне с погрешните схващания за ваксините е чрез индивидуализирани, базирани на диалог подходи. Когато хората имат възможност да разговарят със здравни специалисти, на които имат доверие за медицински съвети, това може значително да повиши готовността им да се ваксинират. Пример за такъв подход е „Емпатичното опровергаващо интервю“ (Empathetic Refutational Interview) – четиристепенна рамка за структуриране на разговори за ваксините. Тя използва научно обосновани техники, описани по-горе, за изграждане на доверие и адресиране на погрешните схващания, като същевременно уважава по-дълбоките нагласи на хората („корените на нагласите“). Този подход е разработен в рамките на проекта JITSUVAX и стъпва върху други диалогични методи, като например мотивационно интервюиране (Motivational Interviewing).
Въпреки това, воденето на уважителен диалог с пациенти относно ваксинацията не винаги е лесно. Здравните работници може да се притесняват, че разговорът ще предизвика конфликт. Много от тях не получават обучение, което да ги подготви за подобни ситуации. Всъщност, дори когато се предлага обучение или насоки за тази важна роля, те често се основават на подход, фокусиран върху предоставянето на информация и факти – нещо, което може дори да се окаже контрапродуктивно. Проектът JITSUVAX е провел интервюта със здравни специалисти, които споделят, че имат нужда от конкретна подкрепа и практически стратегии, за да се справят с погрешните схващания на пациентите относно ваксините.
Проектът JITSUVAX разработи инструменти, които подпомагат здравните работници да използват емпатичното опровергаващо интервю при разговори за ваксините:
- Уеб ресурси, които помагат на здравните специалисти да разберат 11-те „корена на нагласите“, стоящи в основата на погрешните схващания за ваксините.
- Насоки за прилагане на емпатичното опровергаващо интервю с цел подобряване на разговорите за ваксинация.
- Обучения за здравни работници за използване на емпатичното опровергаващо интервю.
Проведохме обучения (уъркшопи) със здравни работници в различни европейски държави, които съобщават за силни и трайни подобрения в уменията и увереността си при водене на разговори за ваксините след преминаване на обучението. В Румъния здравните специалисти, обучени в емпатично опровергаващо интервю и мотивационно интервюиране, отчитат по-голямо увеличение на броя записани часове за ваксинация след консултациите си в сравнение с необучени колеги.
Нашият опит съвпада с изводите на Световната здравна организация, че обучението по комуникационни умения за здравни работници повишава тяхната увереност при разговори за ваксинация и представлява ценна инвестиция.
Практически препоръки
За практикуващи здравни специалисти:
- Като здравен работник Вие заемате уникална позиция на доверие, когато става въпрос за медицински съвети. Осъзнайте, че Вашите разговори могат да бъдат решаващи за решенията на пациентите относно ваксинацията.
- Разбирането на „корените на нагласите“ на Вашите пациенти може да Ви помогне в разговора. Може да го възприемете като „диагностициране“ на ситуацията, за да знаете как да подходите към притесненията им. Полезни техники за това включват задаване на отворени въпроси (напр. „Каква информация би ви помогнала да вземете решение?“) вместо затворени („Мога ли да ви дам информация?“), както и активно слушане чрез отразяване на казаното от пациента.
- Съществуват ефективни, научно обосновани начини за коригиране на митове за ваксините, като същевременно се запазва добрият контакт с пациента. Потърсете обучение в тези техники, за да повишите увереността и уменията си при водене на такива разговори.
- Може да се притеснявате, че диалогът с пациентите отнема повече време, отколкото имате в рамките на консултация. Подходи като емпатичното опровергаващо интервю предлагат техники за максимално ефективен разговор, дори когато разполагате само с няколко минути. По-добре е да изградите доверие и основа за бъдещи разговори, отколкото да предоставите информация, която няма да бъде добре приета.
- Продължавайте да упражнявате комуникационните умения и техники, които усвоявате – те се подобряват с практиката.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
