Тереза Марто, Университет Кеймбридж, Великобритания

Много от нас изпитват трудности да се хранят по-здравословно, да пият по-малко алкохол, да спрат да пушат или да ходят пеша вместо да шофират. Това важи дори когато знаем, че тези промени биха били полезни както за нашето здраве, така и за планетата. Това се отнася не само за хората, на които се опитваме да помогнем, но и за психолози и специалисти по поведенчески науки.

Тази трудност не е резултат от липса на воля. Проблемът е, че системно подценяваме колко силно ежедневната среда влияе върху поведението ни и надценяваме ролята на нашите ценности и намерения.

Защо знанието не е достатъчно

Да разгледаме персонализираните здравни прогнози. На пръв поглед изглежда логично, че ако кажем на човек точния му риск от развитие на диабет тип 2 или сърдечносъдово заболяване, това ще го мотивира да промени поведението си. Данните обаче показват друго. Пет систематични обзора, включващи десетки рандомизирани контролирани проучвания, показват, че предоставянето на персонализирани оценки на риска — включително генетични рискови профили — има малък или никакъв ефект върху поведението. Нивата на физическа активност, тютюнопушене, консумация на алкохол и нездравословно хранене остават непроменени.

По подобен начин, учените, занимаващи се с климатичните промени, разполагат с задълбочени знания по темата, но често пътуват със самолет толкова, колкото и други академици. Знанието рядко води до трайна промяна в поведението.

Всичко опира до средата

Моделите на двоен процес (Dual Process Models) в поведенческата наука помагат да се обясни това. Нашето поведение се регулира от две взаимодействащи си системи. Едната е бавна, осъзната и насочена към цели. Използваме я, когато четем, учим нови умения или устояваме на изкушения. Другата е бърза, автоматична и зависима от външни стимули — виждаме торта и я взимаме. Когато ограничените ни ресурси за осъзнат контрол са заети, автоматичната система реагира директно на сигналите от средата. Затова промяната на средата около нас е по-ефективна от опитите да променим само мисленето си.

Най-силните влияния на средата могат да се обобщят с т.нар. 3 „А“: достъпност (Affordability), наличност (Availability), привлекателност (Appeal).

Достъпност (Affordability): Цената променя поведението

Повишаването на цените на тютюневите изделия е най-ефективната политика за намаляване на тютюнопушенето. Увеличение на цената с 10% води до около 4% спад в употребата на тютюн. Данъците върху подсладените напитки намаляват тяхната консумация. От своя страна, потреблението на плодове и зеленчуци се увеличава, когато цените им се понижат чрез субсидии.

Наличност (Availability): Това, което е достъпно, се избира по-често

В проучване с 20 000 служители в 19 работни столови, изследователски екип увеличава дела на нискокалоричните обяди и намалява порциите на по-калоричните ястия. Резултатът? Служителите купуват с 11,5% по-малко калории, тъй като по-здравословните опции стават по-лесни за избор.

Привлекателност (Appeal): Рекламата работи

Спирането на рекламите и спонсорството от страна на индустриите за тютюн, алкохол и нездравословни храни намалява привлекателността и покупката на техните продукти. Подобни ефекти се очакват и при продуктите, свързани с изкопаеми горива. Добавянето на ясни предупредителни етикети и премахването на брандирането също намаляват привлекателността. Например, етикетите върху алкохола в Юкон, Канада, които ясно предупреждават за риск от рак, намаляват продажбите на алкохол с около 6%. Стандартните (без бранд) опаковки на тютюневите изделия правят предупредителните надписи по-видими.

Защо регулацията е важна

Повечето интервенции, които променят сигналите (стимулите) в нашата ежедневна среда с цел да повлияят на поведението, изискват регулация, защото често влизат в конфликт с търговските интереси. Четири индустрии — тютюневата, алкохолната, индустрията на нездравословните храни и тази на изкопаемите горива — създават продукти, които причиняват поне един на всеки четири смъртни случая в световен мащаб всяка година, както и по-голямата част от парниковите емисии, затоплящи климата.

Въпреки това, информационните кампании и доброволната саморегулация от страна на индустрията остават предпочитани подходи. Тези индустрии активно насърчават това чрез лобиране, финансиране на изследвания, които поставят под съмнение необходимостта от регулации, и представяне на държавната намеса като ограничаване на свободата.

Какво трябва да се промени

Необходимо е да защитим от корпоративно влияние научните доказателства и процеса на създаване на политики. Контролът върху тютюна предоставя добър пример. Държавите, които са приели Член 5.3 от международния договор за контрол на тютюна, са защитили политиките си от намеса на индустрията, въвели са повече политики, основани на доказателства, и имат по-ниски нива на тютюнопушене. Тази защита трябва да бъде разширена, така че да обхване всички компании, които произвеждат продукти, вредящи на здравето ни и на планетата. Гражданските асамблеи и другите форми на съвещателна демокрация, при които гражданите си сътрудничат с местните и националните власти, показват значителен потенциал — както за засилване на гражданското влияние върху политиките, така и за по-ефективно прилагане на научните доказателства при вземането на решения.

Практически препоръки

За здравни специалисти:

  1. Започнете със средата, а не с образоването.
    Когато работите с пациенти или клиенти, идентифицирайте факторите в средата, които провокират нежелано поведение. Вместо да се фокусирате само върху мотивацията или знанията, помогнете на хората да променят непосредственото си обкръжение. Например: дръжте плодовете на видно място, а преработените храни – извън полезрението; поставете велосипеда в коридора вместо в мазето; използвайте по-малки чинии и чаши.
  2. Насърчавайте промени на работното място.
    Работете с вашата организация, за да увеличите наличността и да намалите цената на по-здравословните опции в столовете. Прости промени, като например предлагането на растителни ястия като стандартен избор (с възможност за лесен отказ), могат значително да повлияят на поведението.

За екипи по обществено здраве:

  1. Направете невидимото видимо.
    Използвайте своите платформи, за да обясните как средата влияе върху поведението. Оспорвайте широко разпространеното схващане, че промяната в поведението зависи основно от личната воля или знания. Данните показват, че ключът е в промяната на контекста, а не само на мисленето.
  2. Работете с политиците.
    Идентифицирайте разминаванията между научните доказателства и политиките на местно и национално ниво. Свързвайте се с политиците с конкретни препоръки, подкрепени с данни. Много от тях са отворени към експертно мнение, особено когато включва практически решения. Например, мое писмо до министъра на здравеопазването във Великобритания доведе до изготвяне на обобщение на доказателствата за промяна на поведението с цел увеличаване на продължителност на живота в добро здравословно състояние.
  3. Изграждайте коалиции за регулации.
    Свързвайте се с организации, които подкрепят политики, основани на научни доказателства в областта на тютюна, алкохола, храненето и транспорта. Колективните усилия са ключови за противодействие на влиянието на индустрията. Търсете възможности да предоставяте обобщения на научни данни, които подкрепят по-строги регулации — подобно на успешния подход при контрола на тютюнопушенето чрез координирани действия на експерти и политици.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова

Subscribe

Sign up today to get notified whenever a new blog post is published!

And don’t worry, we hate spam too! You can unsubscribe at anytime.

Share

Shares