от Катажина Кантареро, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша
Субективното благополучие е функция на комбинация от фактори – това, с което сме родени, ситуациите, които се появяват в живота ни, и – за щастие! – това, което правим целенасочено. Много изследователи са проучвали какво може ефективно да подобри нашето психологическо функциониране. Кратките интервенции за оценка (или потвърждаване) могат да бъдат един полезен инструмент за подобряване на позитивните резултати за хората.
Изследванията показват, че кратките задачи за писане (напр. списъци с неща, за които сме благодарни, или благодарствени писма) могат да подобрят психичното благополучие. В голямо международно проучване изследователи от 87 държави установиха, че прости интервенции за преоценка на ситуацията (т.е. промяна на чувствата на човек към дадена ситуация или фокусиране върху позитивните аспекти на ситуацията) засилват позитивните емоции по време на пандемията от COVID-19. Оценката на потенциално стресиращо събитие може да се използва за извличане на ползи от него. По време на подобни задачи за оценка, хората излизат с аргументи за позитивната страна на ситуациите, в които се намират.
Подобряване на субективното благополучие чрез потвърждаване на психологически потребности
По време на пандемията нашата изследователска група проучи дали кратките онлайн интервенции могат да подобрят субективното благополучие на хората. Фокусирахме се върху предизвикателствата пред основните психологически потребности (т.е. автономност, свързаност и компетентност), които хората могат да изпитат по време на пандемията от COVID-19. Потребността от автономност е свързана с чувство за избор и свобода, потребността от компетентност – с чувството, че човек може да постигне целите си, а потребността от свързаност – с чувството за свързаност с близките. Според теорията за самодетерминацията, удовлетворяването на тези основни психологически потребности е от съществено значение за оптималното функциониране на човека. Установихме, че хората, които чувстват, че основните им психологически потребности са удовлетворени, докладват по-високи нива на психично благополучие.
В последващо проучване помолихме хората да напишат за ситуация, в която, въпреки ограниченията, настъпили в начина им на живот заради пандемията, са били в състояние да изпитат чувство на автономност, компетентност и/или свързаност. Тази кратка интервенция доведе до по-високо психично благополучие чрез засилено чувство на свързаност и до по-нисък възприет стрес в сравнение с контролната група. Следователно, кратки и прости онлайн задачи като тази могат да помогнат на хората да се чувстват по-добре, но все още не е известно колко дълго могат да продължат тези позитивни ефекти.
Повишаване на смислеността на работата и ангажираността в работата
В отделно изследване нашата изследователска група проучи дали прилагането на подобни кратки онлайн интервенции може да стимулира положителните резултати в контекста на работната среда. Интересът ни беше съсредоточен върху ангажираността в работата и смислеността на работата. Ангажираността в работата често се описва като чувство на отдаденост, погълнатост и енергия, свързани с работата. Високата ангажираност в работата има ползи и за индивидите, и за организациите (напр. по-добро представяне, по-висока удовлетвореност от работата и по-малко симптоми на депресия). По същия начин, смислеността на работата е свързана с различни психологически ползи, включително такива извън работния контекст (напр. по-ниска тревожност, по-добро психично благополучие).
Предишни проучвания посочват няколко източника на чувството за смисленост на работата (напр. работа в полза на обществото и общото благо, помагане на другите, личностно развитие, по-високо финансово възнаграждение). Предположихме, че те могат да бъдат категоризирани като „ориентирани към себе си“ или „ориентирани към другите“ източници на смисленост на работата. Опитахме да проверим дали интервенция за придаване на смисъл, включваща оценка на ориентирани към себе си и ориентирани към другите източници на смисъл ще повиши смислеността на работата и ангажираността в работата. Първо, открихме, че когато служителите бяха помолени да напишат защо смятат работата си за смислена, това доведе до по-висока смисленост на работата и до по-висока моментна ангажираност в работата в сравнение с контролната група (където служителите описваха оборудването, което използват на работа). В следващото проучване помолихме служителите да пишат или за работата си в полза на обществото, или за напредъка в професионалната си кариера като източници на смисленост на работата, докато контролната група пишеше относно използваното в работата оборудване. Открихме, че писането за това как работата на човек носи ползи за другите повишава смислеността на работата и вследствие на това ангажираността в работата.
Да обобщим: кратките интервенции за оценка като самопомощ или с предоставянето им от специалист са обещаващ начин за подобряване на психичното благополучие, поне в краткосрочен план. Тъй като хората сами дават примерите, интервенциите са добре адаптирани към индивида и следователно могат да бъдат по-ефективни. За да подобрите психичното благополучие на клиентите си или да повишите смислеността на работата и ангажираността в работата, можете да им предложите една от изброените по-долу задачи за писане.
Практически препоръки
- За да подобрите субективното благополучие и да намалите стреса, помолете своите клиенти да пишат за ситуация, в която са почувствали едно или повече от следните неща:
- Чувство за автономност, напр. когато са изпитвали чувство за избор и свобода в нещата, които предприемат;
- Чувство за компетентност, напр. когато са чувствали, че са в състояние да постигнат целите си;
- Чувство за свързаност, напр. когато са се чувствали свързани с хора, които се грижат за тях или за които те се грижат.
- В контекста на работната среда, можете да предложите на клиентите си да напишат причините, поради които работата им е смислена. Или ги посъветвайте да се запитат как работата им допринася за обществото и общото благо.
Превод: Нели Павлова и Анна Александрова-Караманова
