От Ана Шалабаев, Университет Гренобъл Алпи, Франция
Както беше посочено в предишна публикация, ползите за здравето от редовната физическа активност са добре установени при хора на възраст 65 и повече години. Световната здравна организация е определила ясни насоки за количеството и вида активност, свързани с подобрения в здравето. Въпреки това, възрастните хора остават сред най-неактивните групи от населението в световен мащаб.
Ограниченията на универсалните подходи
Това показва, че повишаването на информираността относно ползите от физическата активност не е достатъчно. Необходимо е да се преодолее разликата между намерението за движение и реалното поведение. Изследователите в областта на здравната психология са разработили редица техники, базирани на теории, за насърчаване на здравословно поведение. Въпреки това, някои техники, ефективни при по-млади възрастни, може да са неефективни или дори вредни за по-възрастните, което подчертава необходимостта от индивидуализирани подходи.
Ейджизъм: скрита бариера пред физическата активност
Ейджизмът (от английски ageism) е бариера, специфична за по-възрастните хора. Той включва стереотипи (убеждения), предразсъдъци (нагласи) и/или дискриминация (поведение) спрямо хора въз основа на тяхната възраст. Въпреки че стереотипите могат да бъдат и положителни, те в преобладаващата си част са негативни – тенденция, която се е засилила през XX век. Тези стереотипи допринасят за дискриминацията. Около 35% от хората на възраст 65+ съобщават, че се сблъскват с дискриминация в ежедневието, а един на всеки 17 души на възраст 50+ в здравеопазването.
Здравните специалисти често се обучават да разглеждат стареенето през призмата на болестите и упадъка. Това, съчетано с ежедневния контакт с крехки възрастни хора, може да засили ейджистките нагласи. За да се противодейства на това, интервенционни изследвания представят данни, които опровергават стереотипите (например за дела на възрастните хора, които доброволстват, работят или усвояват нови умения). Те също така насърчават междугенерационния контакт, за да променят възприятията – т.е. смислени взаимодействия между хора от различни поколения, особено между по-млади и по-възрастни групи.
Освен че са обект на дискриминация, възрастните хора могат да интернализират възрастовите стереотипи. Екипът на Бека Леви предлага модел, според който стереотипите, усвоени по-рано в живота, оформят самооценката, здравето и дълголетието на възрастните хора. Например, младите хора с негативни възрастови стереотипи е по-вероятно да преживеят сърдечносъдово събитие 30 години по-късно. Тази ключова роля на възприятията за стареенето може да се обясни с влиянието им върху здравното поведение – хората с положително отношение към собственото си стареене е по-вероятно да останат активни и да възприемат здравословни навици.
Интервенции за справяне с ейджизма и неговите последици
Няколко изследвания са тествали начини за насърчаване на по-позитивни възприятия за стареенето, особено във връзка с физическата активност. Например, Байер и колеги (2019) провеждат рандомизирано изследване с 84 крехки и неактивни възрастни хора (средна възраст около 77 години). Едната група получава стандартна адаптирана физическа активност, а другата – адаптирана физическа активност плюс модул за работа със самооценката. Този модул включва четири сесии в рамките на 12 седмици, насочени към оспорване на стереотипите, обучение за процеса на стареене и промяна на негативните самовъзприятия. Участниците в интервенционната група съобщават за по-позитивно отношение към стареенето и подобрено психично здраве.
Още по-фин ефект на стереотипите е установен в експериментални изследвания. Те показват, че излагането на възрастни хора на негативни стереотипи по време на клинични тестове влошава представянето им при задачи, свързани с паметта или силата на захвата. В едно проучване се установява, че активирането на идентичността „възрастен човек“ намалява силата на захвата с почти 50%. Това активиране може да се случи по незабележим начин – чрез взаимодействие с по-млади здравни специалисти, чрез отбелязване на възрастта във формуляри непосредствено преди тест, или чрез внушението, че се оценяват способности, свързани с възрастта. Затова предизвикателството пред медицинските специалисти е да осигурят клинична среда, свободна от ейджистки сигнали – например, като избягват да искат от пациентите да посочват възрастта си точно преди провеждане на тест.
Като цяло, борбата с ейджизма изисква съвместни усилия: повишаване на осведомеността и промяна на обществените нагласи, както и овластяване на възрастните хора да променят собствените си възприятия за стареенето. За постигането на тази цел ключова роля играят интервенции, основани на строго научно знание.
Практически препоръки
- Активно се замисляйте върху собствените си предположения за възрастните хора и поддържайте знанията си актуални, за да изграждате обективни впечатления.
- Помислете как да включите позитивни послания за стареенето в консултациите, като подчертавате, че възрастните хора могат да продължат да развиват сила и да усвояват нови умения.
- Подчертавайте, че положителното отношение към стареенето подпомага дългосрочната активност и доброто здраве.
- Избягвайте негативни възрастови внушения, като например да описвате даден тест като „чувствителен към възрастта“ или да правите сравнения с по-млади хора.
- Насърчавайте възрастните пациенти да участват в междугенерационни програми, в които млади и възрастни хора работят заедно по общи задачи.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
