От Лис Драйер Хамонд, Университет в Олборг (Дания), Кристиан Карлсен Хансен и Мартин Лемкул Кристенсен, Рехабилитационен център за бежанци, Регионални здравни служби на Северна Ютландия (Дания), и Шарлоте Глинтборг, Университет в Олборг (Дания)
Когато настъпи заболяване или значимо неблагоприятно житейско събитие, животът често не се връща към предишното си състояние. За хората, живеещи с дългосрочни здравословни състояния, предизвикателството не се изчерпва с овладяването на симптомите, а включва адаптирането към променения живот. Когато този процес на адаптация е нарушен, това може да допринесе за развитието на тревожност, депресия, по-неблагоприятни физически здравни резултати и по-често използване на здравни услуги. Оценките за това доколко успешно хората се адаптират към дългосрочните здравословни състояния варират значително в зависимост от начина, по който се измерва адаптацията. Делът на хората с незадоволителна адаптация се оценява между 16,9% и 62%, докато делът на тези с добра адаптация варира между 13% и 36,3%. В световен мащаб повече от 1 милиард души живеят с множество дългосрочни заболявания (мултиморбидност). Ако до две трети от тях изпитват затруднения в процеса на адаптация, съществува неотложна необходимост от подобряване на подкрепата за адаптацията към дългосрочните здравословни състояния.
Адаптацията не се свежда единствено до придържането към медицинските препоръки, нито се ограничава само до здравното поведение. Интегративният модел за адаптация към непрекъснати предизвикателства (IMACC) [първоначално „към хронични състояния“] представлява теория за биопсихосоциалния процес на адаптация, разглеждан от гледната точка на самия човек. IMACC е разработен въз основа на изследване сред хора с диабет тип 2, а впоследствие е потвърдена неговата приложимост и при възрастни с епилепсия с начало в зряла възраст. Използването на IMACC в съвместната работа с пациента може да предостави пряк поглед върху неговия процес на адаптация, както е описано по-долу.
Адаптацията е естествен и продължаващ през целия живот процес: когато животът се променя, ние се променяме заедно с него. Въпреки това адаптирането към неблагоприятни житейски промени може да бъде трудно. Според IMACC, за да функционира ежедневният живот възможно най-добре, може да се наложи промяна в мислите и поведението, които вече не са полезни или адаптивни при новите условия. Тези промени се наричат задачи на адаптацията. Успешното им изпълнение води до по-добра адаптация, по-ефективно функциониране в ежедневието и позитивна промяна в идентичността. Затрудненията в процеса на адаптация могат да възникнат, когато съществуват препятствия, които възпрепятстват необходимите промени. Това може да доведе до застой в процеса на адаптация и с течение на времето – до незадоволителна адаптация, влошаване на психичното и физическото здраве, както и до негативни промени в идентичността.
Структура на IMACC
IMACC се състои от три взаимодействащи си нива:
Ниво 1: Личност и житейски промени обхваща предходните личностни характеристики, убеждения и модели на поведение. Фокусът е върху онези аспекти, които могат да окажат влияние върху процеса на адаптация – както като препятствия, така и като личностни ресурси, подпомагащи успешната адаптация. Освен това значение имат и преживяванията, свързани с негативното житейско събитие, наложило необходимостта от адаптация. Те могат да повлияят на процеса както в неблагоприятна посока (например неблагоприятни преживявания в системата на здравеопазването), така и в положителна посока (например получаването на подкрепа).
Ниво 2: Продължаващ цикъл на адаптация включва пет области, всяка от които съдържа специфични задачи на адаптацията. Когато човек се изправи пред дългосрочно здравословно състояние или увреждане, процесът започва с етапа Оценка на ситуацията (Taking Stock). На този етап той преработва първоначалните емоционални реакции, като шок или гняв, и размишлява върху това какви промени са необходими, за да може животът отново да функционира пълноценно. Това включва и изграждането на мотивация за адаптация.
Следва етапът Учене (Learning), по време на който човек придобива знания за състоянието си, за наличните възможности за лечение и подкрепа, както и умения за самоуправление на заболяването и справяне с предизвикателствата. Обикновено този процес е съпроводен с формиране на нови нагласи към живота и към другите хора. Социалната среда (Surroundings) има съществено значение за адаптацията. Семейството, работното място, здравните специалисти и по-широката социална среда оказват влияние върху процеса, както и начинът, по който човек възприема своето обкръжение и собствените си житейски роли.
С напредването на адаптацията възниква необходимост от Освобождаване от миналото (Letting Go) – процес на преживяване и приемане на загубите, свързани с предишното функциониране или с бъдещи мечти и планове, които вече не са осъществими. Може да се наложи човек да се откаже и от нагласи или модели на поведение, които вече не са ефективни в новата житейска ситуация. С течение на времето, за всяка необходима промяна, човек достига до етапа Приемане и интегриране (Accept and Integrate) на новия начин на живот, като включва и устойчиво поддържа новите нагласи и поведения в ежедневното си функциониране.
Важно е да се подчертае, че за всяко предизвикателство, което изисква промяна, човек преминава през този продължаващ цикъл на адаптация. Това означава, че различни области на адаптация могат да бъдат активни едновременно и да протичат паралелно.
Ниво 3: Цикъл на поддържане (Maintenance Cycle) описва какво се случва в моменти на затруднение или криза. Той представлява класически когнитивно-поведенчески модел на поддържане на проблема, но с една съществена особеност: когнициите се характеризират с конфликт между елементите „Оценка на ситуацията“ (Taking Stock) или „Учене“ (Learning) (в зависимост от това на кой етап от процеса на адаптация човекът е изпаднал в застой), „Освобождаване от миналото“ (Letting Go) и „Социална среда“ (Surroundings). За илюстрация може да се разгледа следният типичен пример: жена изпитва затруднения да развие по-силна ориентация към грижа за собственото си здраве, защото не може да се освободи от ролята си на човек, който готви и поддържа домакинството. Тя се страхува, че ако престане да изпълнява тези задължения, ще бъде „лоша майка“ или „лоша съпруга“. За нея запазването на близките взаимоотношения (социалната среда) се възприема като по-важно от грижата за самата себе си (основополагащата нагласа, която трябва да се промени).
Практически препоръки
Определете значима цел: Подпомогнете човека да разсъждава върху това кои промени в ежедневния му живот биха могли да окажат положително въздействие (например промяна в здравното поведение). Обсъдете как тази промяна може да бъде интегрирана в ежедневния му режим. Колкото по-конкретно се уточнят детайлите (време, място, начин на изпълнение и др.), толкова по-лесно е да се пристъпи към реализацията ѝ. Попитайте какво би означавало за него да осъществи тази промяна – и какви биха били последствията, ако не я направи. Целите, които имат лично значение и смисъл за човека, повишават неговата мотивация за промяна.
Работете върху препятствията: Анализирайте направените опити за осъществяване на промяната и приемете като нормални всички възникнали затруднения. Обсъдете конкретен скорошен опит за промяна и се вслушайте в ценностите и нагласите, които стоят в основата на поведението (например: „Трябва да помагам на другите, преди да се погрижа за себе си“ или „Трябва да завърша задачата, преди да си почина“).
Разгледайте ролята на другите: Попитайте човека как според него желаната промяна би се отразила на близките му взаимоотношения. Например, ако необходимостта от по-добра грижа за себе си означава да прави по-малко за другите, какви според него биха били последствията? Какво би означавало това за неговата идентичност (например промяна в житейските или семейните роли)? Как смята, че другите биха реагирали – какво биха помислили, казали или направили?
Подкрепете договарянето на промените: Обсъдете какво може да се наложи човекът да обсъди с околните. Възможно е да има нужда да попита какво означава дадената промяна за тях, вместо да разчита на собствените си предположения. Може също да се наложи да договори промени в ежедневните дейности или да развие уменията си за ясно изразяване на своите потребности (например при променлива интензивност на болката – какво могат околните реалистично да очакват, че ще бъде в състояние да направи в дадения ден).
Подобрете осъзнаването на телесните сигнали: Подкрепете човека в усвояването на умения да разпознава и разбира телесните симптоми и усещания, тяхното значение и начина, по който могат да насочват грижата за самия себе си. Помогнете му да се справя със стреса, свързан с промяната в поведението, както и с влиянието, което тези промени могат да окажат върху близките взаимоотношения.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
