От Аманда Л. Ребар, Университет на Южна Каролина, САЩ
Физическата активност все по-често се препоръчва като част от грижата за психичното здраве – и с основание. Доказателствата са убедителни: редовната физическа активност може да намали симптомите на депресия и тревожност, да подобри благополучието и да допълва психологическото и медикаментозното лечение.
В основата на насърчаването на физическата активност в контекста на психичното здраве обаче стои един практически въпрос: как да подкрепим хората да бъдат физически активни, когато влошеното психично здраве може да подкопае мотивацията и способността им да го правят?
Когато симптомите се превърнат в пречки пред физическата активност
Все повече изследвания показват, че симптомите, свързани с психичното здраве, не са просто пречки пред физическата активност – те са важна част от самия процес, като влияят върху мотивацията и способността на хората да бъдат физически активни.
При човек, който изпитва депресия, тревожност или високи нива на стрес, самите симптоми могат да се превърнат във важни фактори, определящи поведението, свързано с физическата активност. Депресията може да изчерпи енергията, да накара ежедневните задачи да изглеждат по-трудни и да намали удоволствието от дейности, които човек преди е ценял. Тревожността може да накара социалните ситуации, непознатата среда или дори физическите усещания, свързани с упражненията, да се възприемат като неприятни или заплашителни. Стресът може да насочи вниманието предимно към непосредствените изисквания и проблеми, оставяйки малко умствен ресурс за по-дългосрочни цели, свързани със здравето.
Подкрепа за физическата активност при променящи се симптоми
По този начин симптомите, свързани с психичното здраве, могат да влияят не само върху това как се чувстват хората, но и върху способността им да се ангажират с поведения, които могат да подпомогнат психичното им здраве. Осъзнаването на това измества фокуса от простото предписване на физическа активност към подкрепата на хората да се ангажират с нея.
Как тогава специалистите могат да помогнат на хората да запазят връзката си с физическата активност, когато симптомите затрудняват участието им?
Полезна отправна точка е разбирането, че психичното здраве рядко е статично. Симптомите се променят с течение на времето, а заедно с тях се променя и способността на човек да бъде физически активен. Някой, който през една седмица е активен и ангажиран, може през следващата да изпитва значително по-големи затруднения със същата дейност. Тези промени често отразяват изменения в симптомите и житейските обстоятелства, а не липса на ангажираност или желание.
Да разглеждаме неуспехите като информация, а не като провал
Тази гледна точка насърчава специалистите да не възприемат прекъсванията във физическата активност като провал. Когато планираната физическа активност не се осъществи, това ни дава полезна информация. Вместо да се питаме защо човек не е успял да изпълни намерението си, може да е по-полезно да попитаме какво му е попречило. Била ли е целта нереалистична предвид симптомите му през тази седмица? Направила ли е умората дейността твърде натоварваща? Наложило ли се е други ангажименти да бъдат поставени на преден план? Или дейността просто е била неприятна или прекалено трудна? Разбирането на тези пречки може да помогне на специалистите и пациентите да адаптират бъдещите планове, вместо да се отказват изцяло от тях.
Намаляване на зависимостта от мотивацията и самоконтрола
Вторият важен извод е, че подкрепата не бива да разчита изцяло на мотивацията. Мотивацията естествено се повишава и спада, особено в периоди на влошено психично здраве. Специалистите могат да помогнат за създаването на условия, които улесняват започването и поддържането на физическа активност.
Адаптиране на целите за физическа активност към променящите се потребности
Гъвкавите цели, ясните планове за действие, подкрепящата среда и устойчивите навици могат да намалят зависимостта от моментната мотивация. Например целите може да се наложи да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират към променящите се симптоми, докато плановете за действие могат да помогнат за свързването на физическата активност с конкретни сигнали и възможности в ежедневието.
Важно е да се подчертае, че това не означава занижаване на очакванията. Означава да се признае, че напредъкът рядко е линеен. В по-трудни периоди успехът може да се изразява в запазване на определена рутина, кратка разходка или намиране на подходящ и постижим начин човек да продължи да се движи. В периодите, когато симптомите са по-леки, целите могат да бъдат разширени, а физическата активност – увеличена.
Защо удоволствието от физическата активност е важно
И накрая, на удоволствието от физическата активност следва да се обръща по-голямо внимание при нейното насърчаване. Последните научни данни показват, че физическата активност през свободното време е по-силно свързана с психичното здраве, отколкото физическата активност в другo време, което подчертава значението на контекста. Дейностите, които носят удоволствие, имат личен смисъл и са избрани по собствено желание, могат да бъдат по-лесни за поддържане и по-благоприятни за психичното здраве в сравнение с дейности, извършвани единствено защото се смятат за полезни. Затова подкрепата на хората да открият форми на движение, които действително харесват и ценят, може да бъде също толкова важна, колкото и подпомагането им да постигнат определена цел за физическа активност.
Да посрещнем хората там, където се намират
В своята съвкупност тези принципи отразяват какво означава да посрещнем хората там, където се намират. Това не означава да занижаваме очакванията или да се отказваме от целите, а да адаптираме подкрепата към променящите се симптоми, обстоятелства и възможности.
Физическата активност може да бъде мощно средство за подпомагане на психичното здраве. Но препоръчването ѝ е само началото. Истинското предизвикателство (и възможност) за специалистите е да помогнат на хората да запазят връзката си с физическата активност, когато симптомите затрудняват участието им. Да посрещнем хората там, където се намират, да адаптираме подкрепата според променящите се обстоятелства и да разглеждаме неуспехите като възможности за учене може да бъде също толкова важно, колкото и самата препоръка за физическа активност.
Практически препоръки
- Очаквайте колебания, а не постоянство.
Симптомите, свързани с психичното здраве, мотивацията и нивата на енергия се променят с течение на времето. Представяйте физическата активност като нещо, което може да се наложи да бъде адаптирано от седмица на седмица, вместо да очаквате постоянен и линеен напредък. - Разглеждайте неуспехите като информация, а не като провал.
Когато физическата активност не се осъществи според плана, проучете какво е попречило. Била ли е целта нереалистична предвид настоящите симптоми? Имало ли е други конкуриращи се ангажименти, пречки в средата или трудности, свързани с удоволствието от самата дейност? Използвайте тази информация, за да адаптирате бъдещите планове, вместо да се отказвате от тях. - Създавайте планове, които не зависят изцяло от мотивацията.
Помогнете на хората да изградят прости навици, да разпознават подходящи сигнали и възможности за действие и да създадат конкретни планове, които улесняват започването на физическа активност, особено в по-трудните дни. Целта не е мотивацията да бъде максимално висока, а да се намали зависимостта от самоконтрола. - Поставяйте ангажираността пред увеличаването на натоварването.
В периоди на влошено психично здраве запазването на ангажираността с физическата активност може да бъде по-важно от постигането на препоръчителните нива. Кратка разходка, позната рутина или друга достъпна форма на движение могат да помогнат за запазване на увереността и да осигурят основа за бъдещ напредък. - Превърнете удоволствието от движението в цел на терапията.
Дейностите, които човек възприема като смислени, удовлетворяващи или приятни, е по-вероятно да бъдат поддържани в дългосрочен план. Подкрепяйте хората да откриват форми на движение, които действително харесват и ценят, вместо да се фокусирате единствено върху това, което на теория изглежда оптимално.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
