Ако медицината е отборна игра, пациентите също трябва да играят: психологическа перспектива към ангажираността на пациентите

От Гуендалина Графиня, Католически университет на Светото сърце, Италия

По време на целия процес на грижа за пациентите здравните специалисти трябва да си сътрудничат и да координират усилията си, за да могат здравните системи да функционират ефективно. С други думи, медицината изисква успешна работа в екип. Ако се съгласим с този принцип, тогава – да използваме спортна метафора – и пациентът трябва да се счита за играч в отбора!

Това е заложено в концепцията за ангажираност на пациентите, която е важен елемент в повишаването на ефективността и устойчивостта на здравеопазването.

Какво е ангажираност на пациентите?

Ангажираността на пациентите разглежда хората като нещо повече от „получатели на грижи“ и ги поставя като ключови участници в планирането и предоставянето на здравни услуги. Това е процес, при който хората са включени активно и реално в дефинирането на проблеми в здравните грижи за тях. Това включва вземане на решения относно фактори, които влияят на техния живот, разработване и прилагане на политики, планиране, разработване и предоставяне на услуги и предприемане на действия за постигане на промени в поведението и начина на живот. Психологическите нагласи, мотивацията, чувствата и готовността на пациентите да се ангажират в здравеопазването са от решаващо значение за този процес.

През 2017 г. нашата група предложи и научно валидира психосоциална рамка за диагностициране и насърчаване на ангажираността на пациентите: Моделът за здравна ангажираност на пациентите. Тази нова основана на доказателства психологическа теория има за цел да обясни как се развива процесът на здравна ангажираност от гледна точка на пациентите. Моделът за здравна ангажираност на пациентите описва ангажираността на пациентите като динамичен и развиващ се процес, чрез който хората могат да възстановят способностите си за лични проекти и целенасоченост, дори ако живеят с хронична болест.

Моделът набляга на личния избор на пациентите да променят нагласата си към здравната система – от пасивен получател към партньор и втори пилот на преживяванията в здравеопазването. Тази промяна в идентичността на личната роля е функция на динамичното развитие на адаптацията и резилианса (психичната устойчивост) на пациентите към тяхното заболяване. Пълната ангажираност на пациентите е резултат от поредица от емоционални и мотивационни усилия за предефиниране на заболяването им и ролята и идентичността им на пациенти. Това е от решаващо значение за подкрепяне на пациентите в придържане към лечението и управление на заболяването им и за успешното поддържане на промените в поведението и начина на живот.

Моделът за здравна ангажираност на пациентите съдържа четири фази, като здравните специалисти могат да подкрепят ангажираността на пациентите във всяка фаза.

  • Фаза 1: Загуба на съзнание (Blackout). В тази фаза пациентите изпитват чувства на психологическа уязвимост, свързани с критично събитие, обикновено диагноза. Здравните специалисти трябва да осигурят емоционална подкрепа, за да помогнат на пациентите да се адаптират към своето ново заболяване. Фокусът трябва да бъде върху подпомагането на пациентите да развият ново чувство за активност и контрол по отношение на своето заболяване. С други думи, пациентите могат да бъдат подпомогнати да почувстват, че техните действия могат да доведат до ефективно управление на заболяването.
  • Фаза 2: Възбуда (Arousal). В тази фаза пациентите показват начална степен на осъзнаване на своето заболяване, но все още имат само повърхностни знания за това как да го управляват ефективно. В тази фаза е обичайно пациентите да отпадат от процеса на здравни грижи. Специалистите, предоставящи здравни услуги, са основни опорни точки за пациентите в тази ситуация. Те трябва също да подпомагат пациентите в управлението на заболяванията им и в справянето с болестта, като по този начин предотвратяват отпадането от здравни грижи.
  • Фаза 3: Срастване (Adhesion). До достигането на тази фаза пациентите са развили добро приемане на своето заболяване и са преодолели основния психологически дистрес, свързан с появата на заболяването. Здравните специалисти могат да подкрепят пациентите в тази фаза, като им помагат да поддържат адаптивни здравни поведения дори в стресови или нетипични ситуации.
  • Фаза 4: Евдемоничен проект (Eudaimonic project). В тази последна фаза пациентите са осъзнали напълно своето заболяване и неговите последици. Те са променили начина си на живот в съответствие с изискванията на лечението и започват да се превръщат в активни агенти в постигането на положително и удовлетворяващо качество на живот, въпреки че живеят с хронично заболяване. Така на този етап практикуващите специалисти се считат за надеждни съюзници. Пациентите трябва да бъдат подпомагани да възприемат себе си като активни членове на екипа, осъществяващ здравните грижи.

Преходът от пасивен подход към редовни и ефективни активни поведения за управление на здравето се основава на сложен процес на създаване на смисли и изграждане на идентичност. Субективното, а понякога и ирационално възприятие, което индивидите имат за себе си, и уникалната им гледна точка към оценяване на качеството им на живот са според нас основополагащи за осъществяването на процеса на ангажираност. Така здравните специалисти могат да включат тези прозрения в своите собствени модели за здравна ангажираност в реалния живот.

Беше установено, че предложеният Модел за здравна ангажираност на пациентите предсказва нивата на придържане на пациентите към предписаното лечение и овластяването на пациентите за управление на заболяването. Приемането на психосоциална перспектива при дефиниране и измерване на ангажираността на пациентите обещава значително да подобри нашето разбиране за това как хората решават да променят ролята си в здравеопазването в полза на по-доброто ангажиране в грижите за тяхното здраве.

В обобщение, чувството на пациентите за емоционален контрол над болестта и над здравните грижи играе съществена роля в това колко добре те могат да се справят със своето заболяване. Колкото по-добре биват разбирани тези емоции и роли, толкова по-добра е възможността пациентите да бъдат ефективно ангажирани в грижите за тяхното здраве. Здравните специалисти трябва да играят ключова роля при всеки от преходите – от диагнозата до превръщането в напълно информиран и ангажиран индивид, активно участващ в грижата за собственото си здраве.

Практически препоръки

  • Оценете ангажираността на пациента: Скалата за здравна ангажираност на пациентите може да помогне за систематично измерване на ангажираността в различни клинични условия и времеви срокове, за да подпомогне персонализирани стратегии и интервенции за насърчаване на ангажираността на пациентите.
  • Изградете доверие: Използвайте персонализирана комуникация (т.е. комуникация пациент-лекар, публична комуникация, комуникация тип социален маркетинг), която е съобразена с измерените нива на ангажираност на пациентите.
  • Отворена култура на здравеопазване: Медицинските заведения и медицинското образование трябва да се стремят да прилагат програми за обучение, които да предоставят на здравните специалисти необходимите знания и умения за комуникация и изграждане на връзка с пациентите, за да могат да насърчават здравната ангажираност на пациентите.
  • Насърчете ентусиазма на пациента: Помогнете на пациентите да гледат на ситуацията от светлата й страна. Насърчаването на оптимистична нагласа, която търси позитивите, може да помогне на хората да преминат през някои от лошите или обезсърчаващи новини, които могат да повлияят на мотивацията за ангажиране.

 

[Превод: Анна Александрова-Караманова]