от Лия Ейвъри, Университет Тиисайд, Великобритания

Преди диабет тип 2 се считаше за прогресиращо заболяване с неизбежна нужда от инсулинова терапия, но изследванията в областта на промяната на здравното поведение оспорват тази песимистична прогноза. Както разпространението на диабет тип 2 продължава да се увеличава, така се увеличават и научните доказателства в подкрепа на важната роля на храната и на промяната в диетата за успешно справяне със заболяването.

Диетичните подходи най-общо могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва подходи, фокусиращи се върху това, с което се храним (напр. въглехидрати), за да оптимизират метаболизма и гликемичния контрол посредством бавна и стабилна загуба на тегло. Подходите от втората група се фокусират върху изяденото количество, като например нискокалоричната диета, включваща значително енергийно ограничаване за бърза загуба на тегло.

1. Ниско въглехидратната диета

Преди се препоръчваше на хората с диабет тип 2 да поддържат диета с ниско съдържание на захар с много храни, богати на въглехидрати, тъй като се смяташе, че тези храни отделят захар в кръвта постепенно. Сега знаем, че много храни, богати на въглехидрати, освобождават захар в кръвта по-бързо от сладките храни. Въпреки това, подходът с ниско съдържание на захар/високо съдържание на въглехидрати все още се следва от много хора с диабет тип 2. Тъй като този подход може да попречи на добрия гликемичен контрол, той трябва да се избягва.

Актуалните научни данни сочат, че е необходимо да се подкрепят хората с диабет тип 2 да намалят въглехидратите, като избират алтернативни храни. Това включва научаване от пациента кои храни са с високо съдържание на въглехидрати и измерване на неговия прием на въглехидрати във времето (тази практическа стратегия е известна като самонаблюдение). След това пациентът трябва да бъде подпомогнат да намали приема си на въглехидрати, като си постави цели и изготви планове за действие (кога, къде и как ще намали храните с високо съдържание на въглехидрати), както и планове за справяне (ако срещна някакви пречки, тогава ще направя нещо), които ще му помогнат да преодолее възникващи бариери (напр. изкушение с богата на въглехидрати закуска на работното място). Научните доказателства в подкрепа на намаляване на въглехидратите за успешно справяне с диабет тип 2 чрез насърчаване загубата на тегло се увеличават, като показват, че ниско въглехидратните диети водят до по-добри резултати от умерено въглехидратните диети.

Всеки пациент обаче е уникален, затова и намирането на оптималния прием на въглехидрати и свързаните с това видове храни е предизвикателство. Например, хората имат своето лично ниво на толерантност към въглехидратите, т.е. колко въглехидрати могат да изядат, преди това да повлияе отрицателно върху тяхното тегло и гликемичен контрол. Личният праг на мазнини работи по подобен начин, т.е. някои хора с диабет тип 2 трябва да свалят много килограми, за да контролират успешно своите гликемични нива, докато други могат да постигнат гликемичен контрол с по-малко загуба на тегло. Освен това, някои хора развиват диабет тип 2 при много по-нисък индекс на телесната маса от други и личният праг на мазнини може частично да обясни защо. Някои от различията в отговора на диетите могат да бъдат обяснени с мястото, където пациентите съхраняват мазнините си (т.е. предимно в и около органите си или около външните части на тялото си) и с личните им прагове. Това може да помогне да се обясни и защо диетите работят при едни хора, а при други – не. Полезно е тази информация да се съобщава на пациентите, за да могат те да получат обяснение защо подходът, който са си избрали, може да не работи при тях.

2. Нискокалоричната диета

Това е потенциално революционно решение за новодиагностицирани (до 6 години) с диабет тип 2. Нискокалоричната диета предизвиква бърза загуба на тегло, за да постави диабет тип 2 в ремисия (недиабетно състояние, при което вече не се използват антидиабетни лекарства). Това включва диета с консумиране на ниско енергийни заместители на храненето (за 12 до 20 седмици), която има за цел да постигне 15 кг. загуба на тегло. Следва период на въвеждане отново на храната (2 до 8 седмици) и поведенческа подкрепа от медицински специалист (напр. медицинска сестра) за поддържане загубата на тегло. Мащабно проучване на тази диета установи, че почти половината от участниците са постигнали ремисия на диабета след 1 година. Наскоро публикувано изследване показва, че тези ефекти могат да се запазят в продължение на 2 години.

Но кой диетичен подход е по-ефективен? Отговорът е съвсем прост: този, към който пациентите могат да се придържат и който работи най-добре при тях. Пациентите ще имат лични предпочитания и нагласи, свързани с вариантите за промяна на диетата им, които ще бъдат повлияни от мотивацията им за отслабване. Някои ще имат предпочитание към нискокалорична диета, за да отслабнат бързо и да избегнат прогресирането към инсулинова терапия, а началната фаза на диетата избягва необходимостта да се мисли за избор на храни и приготвяне на храна. Други може да предпочетат подход с ниско съдържание на въглехидрати, защото искат да се научат да готвят здравословни ястия, да отслабват постепенно и да променят начина си на хранене в дългосрочен план. Този подход също така означава ядене на храна през цялото време, а не на продукти, заместващи храненето.

Как практикуващите специалисти определят правилния диетичен подход за пациенти с диабет тип 2 и им предоставят подходяща подкрепа след това?

Практически препоръки

• Важно е практикуващите специалисти да бъдат фасилитатори, а не инструктори. Избягвайте да казвате на пациентите кой диетичен подход би бил правилният за тях. Опитайте се да разберете тяхната лична мотивация за отслабване, миналите им преживявания, предпочитанията им за диетичен подход и бариерите пред ангажирането в промяна на диетата.
• Предоставяйте на пациентите научно обоснована информация, която да им помогне да разберат какво трябва да направят / научат за всеки диетичен подход (напр. вижте информацията на Diabetes UK за нискокалоричната диета и ниско въглехидратната диета). Това трябва да включва подробна информация за характеристиките на всеки диетичен план, включително какви потенциални странични ефекти могат да очакват пациентите, а също и знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити за постигането на успех.
• Задавайте отворени въпроси, за да разкриете предпочитанията на пациентите към конкретен диетичен план, мотивацията им за отслабване и бариерите пред ангажирането в промяна на диетата:
• Към кой вариант би било по-вероятно да се придържате?
• Какво се надявате да постигнете от загубата на тегло?
• Какво може да ви попречи да се придържате към избраната от вас диета?
• Насърчавайте пациентите да търсят социална подкрепа. Например, имат ли партньор, член на семейството или приятел, който би могъл да им осигури емоционална и практическа подкрепа?
• Осигурете положително подкрепление, където е подходящо. Това може да включва даването на положителна обратна връзка за всяко усилие на пациента за промяна на диетата му (напр. разработване на подробни планове за промяна на диетата) или за постигнати успехи (реални промени в диетата в продължение на няколко дни или седмици). Може да коментирате положително благоприятното въздействие на тези промени върху теглото и гликемичния контрол (които и да е измерими промени).

 

[Превод: Анна Александрова-Караманова]