Обучение на практикуващите специалисти в умения за комуникация за здравословния начин на живот

от Уенди Лорънс, Университет в Саутхамптън

Основните причини за смърт и болести в обществото днес са повлияни от избора ни на начин на живот, затова и нараства фокусът върху начините за подобряване на здравните поведения. Практикуващите специалисти на първа линия, особени тези, които работят в здравни, социални и обществени служби, са ключов ресурс за подкрепа на промяна в поведението. Рутинните срещи предлагат възможности за иницииране на разговори за промяна в поведението всяка седмица, но много от практикуващите специалисти смятат, че им липсват знанията и уменията, необходими за осигуряване на подкрепа за промяна на поведението. Това може да намали тяхната увереност за провеждане на разговори с клиенти или пациенти относно потенциално чувствителни теми, включително пушене, отслабване или употреба на алкохол.

Healthy Conversation Skills („Умения за разговор за здравословния начин на живот“) е програма за обучение, основана на социално-когнитивната теория и на техниките за промяна на поведението, която насърчава овластяването на пациентите и пациент-центрираната грижа. Тя е разработена от мултидисциплинарен екип в Университета в Саутхамптън и е консултирана с местни здравни и социални организации. „Умения за разговор за здравословния начин на живот“ е ефективен, основан на научни доказателства подход, който използва практически, лесни за прилагане умения, за да помогне на хората да идентифицират своите лични важни предизвикателства и решения в областта на промяната на поведението. Всички практикуващи специалисти в областта на здравеопазването могат да използват програмата „Умения за разговор за здравословния начин на живот“, дори в рамките на кратки консултации.

Хората не възприемат и не променят поведения в изолация. Те са повлияни от своя социален свят, от физическата си среда и от други елементи извън техния контрол. Необходимо е да разберем тези фактори, за да подкрепим ефективна промяна на поведението. Ако се фокусирате върху това да научите повече за живота и житейските обстоятелства на хората, вие ще бъдете в по-добра позиция да предложите подходяща подкрепа и ефективно да насърчавате промените в здравните поведения. Затова и един от принципите в програмата „Умения за разговор за здравословния начин на живот“ е да започнете, като попитате хората за техните приоритети, като разберете тяхната мотивация  и предизвикателствата, пред които са изправени, и кое според тях е най-важното нещо, върху трябва да се съсредоточите.

Програмата също така насърчава практикуващите специалисти да разсъждават върху ценността на задаването на въпроси, слушането и подкрепянето на поставянето на цели, в противовес на казването на хората какво да правят, даването на съвети или предоставянето на информация. Можем да използваме по-ефективно времето, с което разполагаме, за да подкрепим хората да подобрят здравето и благополучието си, като използваме подкрепящи разговори, в които опитваме да изслушаме, опознаем и изследваме световете на хората, и използваме това споделено разбиране, за да планираме първите стъпки в промяната на поведението. По-долу може да откриете някои практически изводи от програмата „Умения за разговор за здравословния начин на живот“, които можете да приложите днес.

Практически препоръки

  1. Задавайте отворени въпроси. Тези въпроси обикновено започват с „Какво“ или „Как“ и предизвикват хората да разсъждават върху собствените си проблеми, бариери, решения и първи стъпки за промяна. Например: „Какво бихте искали да промените? Какво Ви пречи да направите тази промяна? Как бихте могли да преодолеете това? Какво би било добра първа стъпка за Вас?“ Чрез задаването на тези въпроси можете да научите много за някого и да го подкрепите да идентифицира уменията и ресурсите, които са му необходими, за да направи промяна.
  2. Избягвайте да давате съвети или да казвате на хората какво да правят. Като само давате съвет допускате, че хората до този момент не са знаели това, което им казвате за важността на здравословния начин на живот. Това може да им се стори покровителствено и да ги накара да се почувстват безсилни, ако не се чувстват способни на промяна.
  3. Слушайте и прегърнете мълчанието. Хората се нуждаят от време да помислят, така че след като сте задали въпрос, не бързайте да запълвате мълчанието. Вместо това, дайте на човека пространство да формулира отговора си и разглеждайте мълчанието като мислене. Самото даване на възможност на някого да изкаже мнението си може да бъде изключително полезно. Това може да е първият път от известно време насам, когато човекът е бил изслушан, което може да го накара да се почувства подкрепен и овластен. Слушането показва, че вие цените възгледите на хората. Така ще научите много за тях, което ще ви помогне да им помогнете.
  4. Подкрепете SMARTER поставянето на цели (Specific – специфични, Measurable – измерими, Actionable – приложими, Realistic – реалистични, Timed – определени във времето, Evaluated – оценени, Reviewed – преразгледани). Хората често си поставят цели с ограничено планиране за това как ще ги постигнат. Ние казваме: „Цел без план е просто желание“! Ако се опитате и не успеете, вероятно ще се откажете. Ако се опитате да постигнете нещо по-малко и успеете, вероятно ще продължите нататък въпреки трудностите. След като някой е идентифицирал промяна, която би желал да направи, задайте му следните SMARTER въпроси:
    • Какво точно искате да направите?
    • Колко често или в продължение на колко време искате да правите това?
    • Какво трябва да направите, за да започнете?
    • Колко сте уверени, че можете да постигнете това, например по скалата от 1 до 10?
    • Кога искате да започнете?
    • Как ще разберете, че сте успели?
    • Какво ще направите, ако не сте постигнали целта си?
  5. Размислете върху вашите разговори и върху това колко овластяващи са те. Отделянето само на няколко минути, за да погледнем назад как взаимодействаме с хората, кое работи и кое – не, е ценно използване на времето. То помага да открием какво правим добре и къде бихме могли да постигнем подобрение и гарантира, че даваме най-доброто от себе си всеки ден. Задайте си следните въпроси:
    • Колко добре подкрепих този човек да намери решение на проблема си?
    • Какво можех да направя по различен начин?
    • Какво ще направя следващия път?

 

[Превод: Анна Александрова-Караманова]