от Барбара Мълан, Университет Къртин, Австралия

Обхват на проблема

Всяка година един на всеки 10 души по света (приблизително 600 милиона души) се разболява след консумация на замърсена храна и около 420 000 души умират. В георграфското разпространение на тези случаи има огромни разлики, като регионите Африка, Югоизточна Азия и Източно Средиземноморие носят най-голямото бреме на хранителните (свързани със заразена храна) заболявания (допълнителни подробности за този вид заболявания по региони можете да намерите тук). В допълнение към тези географски разлики съществуват и огромни разлики във видовете агенти, които са отговорни за хранителните заболявания (напр. вируси, бактерии, паразити).

Има много връзки във веригата за безопасност на храните от „фермата до трапезата“. Въпреки че се прави много за подпомагане на фермерите, индустриите и ресторантите да управляват своята безопасност на храните, участието на потребителите в безопасното боравене с храни често се пренебрегва. Практиките за безопасно боравене с храните са от жизненоважно значение, тъй като представляват последния етап от превенцията на хранителните заболявания. Оценките за това какъв дял от хранителните отравяния възникват в дома варират в широки граници – между 11 и 87%. Практикуващите здравни психолози могат да направят много неща, за да помогнат на потребителите да сведат до минимум риска от заболяване поради хранително отравяне в дома.

Практиките, допринасящи за огнища на хранителни отравяния са различни, но Световната здравна организация има пет ключови послания за поддържане на храните безопасни за консумация. Това са:

1. Поддържайте ръцете и приборите чисти,
2. Разделяйте суровите и сготвените храни (особено при връщане от пазара/магазина и при съхранение на храни в хладилника),
3. Гответе добре храните,
4. Съхранявайте храните на безопасни температури (т.е. поддържайте горещите храни горещи и студените храни студени),
5. Използвайте безопасна вода и суровини.

Предсказване на потребителското поведение

Ранните изследвания върху ролята на потребителите се концентрират върху техните знания като основен фактор на влияние върху поведението им. Систематичен преглед на литературата обаче установява, че знанията не водят непременно до безопасно боравене с храните. Това важи и за други здравни поведения, но все пак знанията са необходими, дори и да не са достатъчни за промяна на поведението, тъй като помагат за изграждане на разбиране на „как“ и „защо“ на поведението.

Изследователите използват различни теории, главно от областта на психологията, за да проучат кои други фактори на влияние могат да помогнат на потребителите да се ангажират в безопасно боравене с храни. Тук се включват теорията за планираното поведение, предпазно-мотивационната теория и моделът на здравните убеждения. Скорошен преглед на тези изследвания установи, че намерението, социалните норми, Аз-ефективността и навикът са фактори със значимо влияние върху безопасното боравене с храни.  Интервенциите, основани на тези конструкти, вероятно ще бъдат ефективни за подобряване на поведението на потребителите.

Интервенции за хигиена на храните

Друг голям преглед на литературата установи, че образователните интервенции са ефективни за подобряване на безопасността на храните в дома. Съществуват обаче и други ефективни интервенции, които в допълнение на обучението на потребителите включват и психосоциални конструкти. Например интервенция, базирана на теорията за планираното поведение, е успешна при промяна на поведението за безопасно боравене с храните. На студенти е предоставена информация за безопасността на храните и са използвани стратегии като съставяне на конкретни планове и идентифициране на бариери, с цел повишаване на намерението и възприетия поведенчески контрол (т.е. увереността да се ангажираш в поведението). Интервенцията повишава както възприетия поведенчески контрол, така и безопасното поведение на боравене с храни. Тези резултати предполагат, че можем да помогнем на нашите клиенти, като ги обучим как да изпълняват безопасно поведение при боравене с храни и като ги насърчим да си направят конкретни планове за това (напр. да им помогнем да формулират план да използват отделни дъски за рязане на месо и зеленчуци чрез обсъждане на конкретни стратегии).

Друга успешна интервенция се основава на теорията за навиците. Тази интервенция помага на студентите да формират навик да дезинфекцират гъбата си за миене на чинии в микровълнова печка, като се предоставят информационен плакат (т.е. стимул за действие) и напомняния за извършване на поведението на всеки три или пет дни. Резултатите показват, че поведението значително се увеличава през триседмичния период на интервенцията и се запазва при последващото изследване след три седмици. Т.е. в практиката би било полезно да се предостави на клиентите информация за безопасността на храните, а също така да им се помогне да формират навици за конкретно поведение (напр. насърчаване да задават напомняния в телефоните си да дезинфекцират гъбата си за миене на чинии в микровълнова печка всяка седмица).

В обобщение, горните изследвания показват, че има много неща, които ние като здравни психолози можем да направим, за да помогнем на нашите клиенти да се ангажират с това жизненоважно здравно поведение. Това започва с обучението им относно безопасността на храните, подпомагането им да се чувстват уверени в способността си да се ангажират с поведението и подпомагането им в изграждането на навици.

И накрая, въпреки че всички потребители са изложени на риск да се разболеят от хранителни заболявания, около 25% от населението е изложено на по-висок риск – включително бременни жени, деца под 5 години, по-възрастните хора и хора с компрометирана имунна система. Поради това е важно здравните психолози да откриват конкретни възможности за интервенциите, описани по-горе, например когато работят с хора с хронични заболявания, с родители или с по-възрастни хора, както и с жени, планиращи бременност.

Практически препоръки

• Обучете хората, че безопасността на храните започва в дома и че важните предиктори на поведението включват намерение, социални норми, Аз-ефективност и навик.
• Не подценявайте ролята на знанието. Използвайте национални и глобални ресурси за обучение на потребителите относно важността на поведенията за безопасност на храните; след като разполагат с тази информация, те могат лесно да възприемат някои прости поведения.
• Подчертайте важността на безопасността на храните като изтъкнете как безопасните поведения при готвене и боравене с храни могат да повлияят на здравето и да минимизират риска от хранително отравяне за хората и техните близки.
• Обърнете внимание както на рационалните (напр. намерение), така и на автоматичните (напр. навик) процеси. Започнете с мотивационни стратегии като поставяне на цели и планиране, след това насърчете използването на стимули за действие (напр. плакати и напомняния), за да помогнете на хората да изградят навици и ежедневни практики за безопасност на храните.

[Превод: Анна Александрова-Караманова]