от Кайра Хамилтън, Факултет по приложна психология, Университет Грифит, Австралия, и Ейми Педен, Факултет по обществено здраве, Университет на Нов Южен Уелс, Австралия
Удавянето е водеща, но до голяма степен предотвратима причина за смърт и наранявания, която остава недостатъчно разпозната. Един от широко разпространените митове: удавянето не винаги е фатално. Дефиницията на удавяне беше преразгледана, за да се изясни, че удавянето е процес, а не резултат. Възможните изходи от този процес са смърт (фатално удавяне) или оцеляване – с или без трайни увреждания, като например церебрална парализа и други неврологични нарушения, причинени от липса на кислород в мозъка (нефатално удавяне). Термини като „сухо удавяне“, „вторично удавяне“ или „почти удавяне“, често използвани в медиите, са остарели и медицински неточни, затова е време да спрем да ги използваме.
Кой се дави и къде?
В световен мащаб Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че 300 000 души са починали вследствие на удавяне през 2021 г. — това са повече от 30 души на час. Тази цифра обаче не включва смъртните случаи от удавяне при наводнения или транспортни инциденти по вода, като например преобръщане на лодки или потъване на фериботи. В страни с високи доходи като Австралия, ако се включат тези събития, нивото на удавяния нараства с 40%. В страни с ниски и средни доходи, това увеличение вероятно е още по-голямо.
Първият Глобален доклад за превенция на удавянията на СЗО посочва, че децата под 5 години съставляват 24% от всички случаи на удавяне в света, а допълнителни 19% се отнасят за деца на възраст между 5 и 14 години. В страните с ниски и средни доходи рискът от удавяне е три пъти по-висок и те представляват 92% от всички фатални случаи. Смъртността от удавяне сред мъжете е два пъти по-висока, отколкото при жените. За малките деца най-рискови са басейните и водоемите около дома, докато при възрастните по-голям риск има при естествени водоеми като реки, езера, язовири, плажове и океани.
Какво увеличава риска и какво работи за превенция на удавянията?
Освен възрастта, пола и местоположението, съществуват и няколко други фактора, които увеличават риска от удавяне. Такива са например индивидуалните умения и поведение – като способност за плуване, влизане във води при наводнения, консумация на алкохол, както и медицински състояния, които могат да повишат уязвимостта.
Други фактори са свързани със самия воден обект: дали децата са под наблюдение и дали има прегради, които да предотвратят неволен достъп; как се оценяват и управляват рисковете, свързани с естествени водоеми; осведоменост за мъртви течения, силни водни потоци и подводни опасности като завлечени и заседнали предмети в реките; както и дали хората избират да плуват на охраняеми места – например обществени басейни със спасители или охраняеми плажове.
Множество други фактори също влияят на риска от удавяне, но за щастие съществуват стратегии за превенция, основани на научни доказателства. Например, в Австралия законодателството, изискващо оградени басейни, в комбинация с образование и контрол, е довело до над 50% спад в смъртните случаи сред деца при удавяне в басейни. По подобен начин, програмите за обучение по оцеляване във вода за ученици в Бангладеш са икономически ефективни и значително намаляват смъртността при деца.
Закони, които изискват безопасно поведение на лодки и кораби – например задължително носене на спасителни жилетки – също помагат за намаляване на риска от удавяне при водни пътувания. Едновременно с това, непрекъснати изследвания, включително поддържане и анализ на регистри за удавяния, ни помагат да разберем по-добре проблема и да намираме по-ефективни начини за превенция.
Стратегиите на системно ниво („s-frame“), като законите и регулациите, споменати по-горе, могат да помогнат за оформянето на по-безопасно поведение в рамките на цели популации. Въпреки това, когато те се комбинират с интервенции на индивидуално ниво („i-frame“) – като образование, социално одобрение, обучение в умения – общото въздействие върху предотвратяването на удавяния може да бъде дори по-голямо.
Изследванията показват, че това как хората мислят и чувстват играе голяма роля в техните здравни действия, включително по отношение на безопасността около водата. Например, неща като минал опит; вярвания относно предимствата и недостатъците на предпазното поведение и увереността в способността да се действа; планирането предварително; възприятията за риск, социален натиск и ролите, в които хората се виждат – всички те влияят върху това дали някой ще предприеме стъпки за предотвратяване на удавяне.
Само знанието за водна безопасност не е достатъчно, за да се промени поведението в дългосрочен план. Ето защо програмите за превенция на удавяне трябва да използват доказани психологически стратегии, за да направят реална промяна. Вместо само да предупреждават за опасности, те трябва да се съсредоточат върху положителните ползи от това да бъдеш в безопасност – като например да се забавляваш по безопасен начин. Те също така трябва да показват, че водната безопасност е нормална част от живота, като включват приятели и семейство. Изграждането на увереност, ограничаването на достъпа до рискови места и насърчаването на хората да правят планове и да следят навиците си за безопасност – всички тези неща подкрепят трайната промяна.
Какво можем да направим, за да намалим риска от удавяне занапред?
В световен мащаб смъртността от удавяния е спаднала с 38% от 2000 г. насам – значително постижение. Но напредъкът не е равномерен навсякъде. Някои региони, особено тези с ограничени ресурси, все още се сблъскват с големи предизвикателства, включително нарастващи рискове от климатични промени и морска миграция. За да продължим напред, са нужни практични решения, които съчетават индивидуални подходи (като промяна в нагласите към водната безопасност) с по-широки системни промени (като подобрена инфраструктура и политики). Този напредък изисква съвместни усилия от различни участници – правителства, общности, НПО, както и отделни граждани, които могат да дадат значим принос на индивидуално и системно ниво.
Практически препоръки
- Насърчаване на по-строги закони, образование и контрол за превенция на удавянията.
Това включва мерки като законодателство за ограждане на басейни, стандарти за безопасност и етикетиране на преносими басейни, както и зони без алкохол в рискови места като плажове и реки. Също така означава интегриране на водната безопасност в по-широки системи – например уроци по плуване в училище и обучение за поведение при наводнения в програмите за издаване на шофьорски книжки.
- Популяризиране на водната безопасност чрез промяна в нагласите и възприятията.
Това включва насърчаване на положителни нагласи, като осъзнаване на ползите от носенето на спасителна жилетка или отговорното наблюдение на деца край водата. Също така включва увеличаване на увереността в способността за безопасно поведение – например избягване на шофиране през наводнени пътища, носене на жилетки при плаване и ограничаване на алкохола около водата.
- Планиране предварително при дейности около вода.
Това означава да се обмислят стъпките за безопасност предварително – например да се опаковат спасителни жилетки или да се избере безопасен маршрут за прибиране по време на наводнение. Добрата подготовка спасява животи и намалява риска от инциденти.
- Включване на водната безопасност в ежедневието.
Тук се включва носенето на спасителни жилетки, внимателното наблюдение на деца и избягване на алкохол около водоеми. Когато тези поведения са приети като норма и подкрепяни от близките, повече хора ги следват и безопасността се повишава за всички.
- Отбелязване на Световния ден за превенция на удавянията – 25 юли.
Отделете момент да почетете загиналите при предотвратими удавяния и се замислете как можем да направим водните дейности по-безопасни. Насърчете някого да се научи да плува, запишете се на уроци по плуване, повишете информираността за превенцията или просто давайте личен пример за безопасно поведение край водата.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
