Питър Харис и Иън Хадън, Изследователска група по самопотвърждаване, Училище по психология, Университет в Съсекс, Великобритания
Случвало ли ви се е да изпитвате нежелание да се изправите пред нещо, което по-скоро бихте пренебрегнали? Например любовта ви към нещо вредно за вас, което ядете твърде често, или склонността ви да избягвате профилактични прегледи? Е, не сте само вие. Повечето от нас смятат, че като цяло са доста разумни и компетентни хора. Така че да чуем, че правим неща, които всъщност не са разумни или компетентни, може да бъде голямо изпитание. В резултат на това ние можем доста умело да се противопоставяме на съобщения, които предпочитаме да не чуваме (van ‘t Riet & Ruiter, 2013).
За съжаление, противопоставянето на съобщения относно рисковете за нашето здраве, като например последствията от наднормено тегло, тютюнопушенето или неспазването на предписаното медикаментозно лечение, може да има сериозни последици както за качеството, така и за продължителността на живота (Annals of Internal Medicine, 2017). И така, как можете като здравен специалист да помогнете на клиентите да приемат здравни съобщения, които биха предпочели да игнорират? Една техника, известна като самопотвърждаване, може да помогне.
Теорията за самопотвърждаването (self-affirmation) е предложена през 1988 г. от проф. Клод Стийл от Университета в Станфорд (Steele, 1988). Според Стийл хората имат базисна потребност да поддържат чувство за обща личностна адекватност и почтеност. Информация или преживявания, които заплашват възприетата адекватност или почтеност на Аза, предизвикват стрес и защитни реакции, които могат да препятстват изпълнението и растежа (Cohen & Sherman, 2014). Това активира процесите на самопотвърждаване, които продължават, докато възприятието за адекватност и почтеност на Аза се възстанови чрез обяснение, рационализация и/или действие. Целта на тези постоянни обяснения (и рационализации) е да се поддържа феноменологичното преживяване на Аз-концепциите и Аз-образите като адаптивни и морално адекватни, тоест преживяването на Аза като компетентен, добър, последователен, единен, стабилен, способен на свободен избор, способен да контролира важни резултати, и т.н. Фокусът на теорията е върху начина, по който хората се справят с последиците от заплахите за своето самоуважение (Steele, 1988). Така самопотвърждаването е акт, който помага да някого да увери себе си, че е добър и компетентен човек. Това намалява нуждата на човек да се защити от здравно съобщение, което загатва, че той може да не е добър и компетентен, и му помага да се отнесе към съобщението по-обективно, като се съсредоточи върху значението му и възможните последствия лично за него. Това от своя страна може да го насърчи да предприеме подходящи действия.
Почти всичко може да служи за самопотвърждаване – включително напомнянето за извършените от човек добри дела, неговите специални таланти, позитивните черти на характера му или важни за него социални отношения. Понастоящем най-изследваната техника за предизвикване на самопотвърждаване е потвърждаването на ценности, при което хората отговарят на въпроси или пишат за своите най-важни ценности, като това да бъдат щедри или честни (Harris & Napper, 2005).
Доказателствата, че самопотвърждаването работи, идват от експериментални изследвания (Epton, Harris, Kane, van Koningsbruggen, & Sheeran, 2015). Участниците в интервенции за самопотвърждаване (често включващи само един случай) в по-висока степен са склонни да вярват на здравните съобщения и в по-висока степен се чувстват готови да се променят. Като резултат от самопотвърждаването се наблюдават и промени в поведението няколко месеца по-късно (Harris et al. 2014). Научни изследвания доказват ползите от самопотвърждаването при широк спектър от здравни поведения, включително употреба на алкохол, тютюнопушене, необезопасен секс, консумация на живак в мазни риби, използване на допинг в спорта, консумация на плодове и зеленчуци, физическа активност, използване на конци за зъби и слънцезащита. Според някои проучвания ефектите дори могат да бъдат най-силни при най-трудните за ангажиране лица, като например хора с най-висока степен на употреба на алкохол (Harris & Napper, 2005) и цигари (Memish, Schüz, Frandsen, Ferguson, & Schüz, 2017) или хора, които силно желаят придобиването на тен (Schüz, Schüz, & Eid, 2013).
Изследвания са провеждани най-вече с млади, клинично здрави хора, но все пак има и някои проучвания с пациенти. Например при пациенти на хемодиализа, подложени на интервенция, при която са помолени да си припомнят минали прояви на доброта, се наблюдава значително намаляване на нивото на фосфатите в кръвта (Wileman et al. 2014) и по-висока степен на придържане към насоките за прием на течности (Wileman et al. 2016) дванадесет месеца след интервенцията. При чернокожи пациенти с хипертония се установява по-висока степен на придържане към предписаното медикаментозно лечение 12 месеца след участието в интервенция, която включва компонент на самопотвърждаване (Ogedegbe et al. 2012).
И така – как можете да използвате самопотвърждаването в практиката? Нека си представим консултация, в която искате да предадете здравно съобщение, което може да бъде оспорено от вашия клиент, например съобщение относно вредните последици от неговото пушене или относно това, че не приема лекарствата си според предписанието. Ако имате на разположение 5-15 минути и грамотността на клиента не е проблем, можете да опитате да приложите едно просто упражнение за потвърждаване на ценности в началото на консултацията. Можете да помолите клиента си да напише или да говори за най-важната си ценност и защо тя е от значение за него. Друг вариант е клиентът да попълни някои специално създадени въпросници, които да му припомнят неговите ценности. След като клиентът направи това, можете да предадете здравното съобщение.
Ако разполагате с ограничено време или грамотността на клиента е проблем, може да предизвикате самопотвърждаване, като използвате често прилагания кратък въпросник за доброта (Reed & Aspinwall, 1998). Наскоро бяха разработени и някои други кратки техники, например редуциране на потвърждаването на ценностите до няколко ключови изречения (Brown et al. 2019), използване на въпросници за ценности (Napper, Harris, & Epton, 2009), интегриране на самопотвърждаването със съобщението (Arpan, Lee, & Wang, 2017) или подпомагане на хората да формират намерение да се самопотвърдят, когато се чувстват заплашени (Armitage & Arden, 2016). Тези техники обаче са били използвани само в няколко проучвания досега и все още знаем малко за това колко добре работят.
Повече информация за техниките за самопотвърждаване можете да намерите на страницата с ресурси на нашата Изследователска група по самопотвърждаване (SARG) в Университета в Съсекс (https://www.sussex.ac.uk/psychology/sarg/research, на английски език). Ще се радваме да ви посъветваме за тези или други техники за самопотвърждаване, които биха представлявали интерес за вас.
Препоръки за практиката
1) В кои случаи да използвам самопотвърждаване?
Може да използвате самопотвърждаване, когато трябва да предадете на клиента важно съобщение за неговото здраве, което смятате, че той би бил склонен да игнорира или отхвърли. В тези случаи самопотвърждаването може да увеличи вероятността клиентът да приеме съобщението и да предприеме подходящи действия.
2) Как мога най-добре да използвам самопотвърждаването в практиката?
Най-добре би било да използвате самопотвърждаване, когато работите с един клиент или в малки групи, и разполагате с достатъчно време. В тези случаи можете да използвате някой от съществуващите методи за потвърждаване на ценности, преди да поднесете здравното съобщение. На страницата с ресурси на уебсайта на SARG можете да намерите материали на английски език, които бихте могли да използвате.
Обсъдете с клиента си дали предпочита да направи самопотвърждаването насаме или във ваше присъствие. Опитайте се да го насърчите да избере да направи упражнението за самопотвърждаване, вместо да изисквате от него да го направи. Според някои изследвания свободата на избор може да бъде важен фактор за ефективността на интервенцията.
3) За какво трябва да внимавам?
Уверете се, че вашето здравно съобщение е убедително. Самопотвърждаването трябва да насърчава клиентите ви да бъдат по-непредубедени, което означава, че е по-вероятно те да приемат силно съобщение, но също така е по-вероятно да отхвърлят слабо съобщение.
Използвайте самопотвърждаване с онези клиенти, за които сте сигурни, че иначе биха се противопоставили на вашето съобщение. Според някои изследвания самопотвърждаването може да не работи или дори да има обратен ефект, ако участниците не са настроени защитно.
*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.
Превод: Анна Александрова-Караманова
