От Зузана Данкулинцова, Университет Павел Йозеф Шафарик, Словакия
Въпреки че повечето изследователи са наясно, че разпространението на резултатите от проучванията им е част от тяхната етична отговорност към участниците (и желаят резултатите от изследванията им да имат ясни, практически приложения), преходът от осъзнаването на доказателствата към широко разпространеното прилагане може да отнеме много време. Научните знания не винаги се прилагат в ежедневната практика. Когато това се случи, обикновено не се прави последователно или систематично.
Защо се случва така? Големият брой научни изследвания, интервенции и препоръки, които трябва да се следват, може да бъде натоварващ за здравните специалисти. Когато преглеждате доказателства и препоръки, помислете колко подходящи са те за вашата местна среда. Контекстът, описан в препоръките от научните изследвания, сравним ли е с вашия? Имате ли необходимото, за да изпълните препоръките, или ви липсват необходимите ресурси и умения? Вашите пациенти имат ли необходимото, за да изпълнят препоръките? Дори най-добре измислената и най-обещаващата интервенция няма да бъде ефективна, ако няма „съвпадение“ с вашите пациенти и среда. Например, може да бъде проблематично да се препоръча електронна здравна интервенция за хора без смартфони или компютри, или за хора с ниска дигитална грамотност.
Друг важен аспект при превода на знанието е взаимодействието между тези, които използват знанието (напр. пациентите) и тези, които притежават и споделят знанието (напр. практикуващите здравни специалисти). Без значение колко добре комуникираме нашите препоръки, те няма да доведат до желаното въздействие, ако не са подходящи или полезни за пациента. Слушането е основен компонент на превода на знания. Човек, който бива изслушван, може да се потопи в своята мъдрост и да види нещата от нова перспектива. Колкото по-добре изслушваме пациентите и клиентите си, толкова по-добре ще можем да отговорим на техните нужди и толкова повече нашите послания ще бъдат приети, харесани и в крайна сметка ще бъдат предприети действия. За да постигнете това, слушайте активно какво има да каже вашият пациент, без да налагате вашите очаквания, и осигурете на пациента достатъчно време без прекъсвания. Ако е възможно, използвайте отворени въпроси, адаптирайте се към нивото на здравна грамотност на пациента и избягвайте използването на медицинска терминология. Ако е необходимо да се използва медицински жаргон, не забравяйте да проверите дали той е бил разбран от пациента – ако не е, обяснете използваните термини.
В допълнение, вие трябва да попитате себе си и вашия пациент или клиент за фактори, които могат да попречат на вас или на пациента успешно да осъществите определена интервенция. За да приложите успешно промяна, мярка или интервенция, трябва предварително да обмислите потенциалните бариери. Въпреки че вероятно няма да можете да ги изброите всичките, уверете се, че имате достатъчно време с пациента, за да помислите какво може да се обърка, защо, и как то може да бъде предотвратено или решено. Например, ако вашият пациент реши да направи промени в диетата си, може да е уместно да поговорите дали пациентът ще приготвя храната си сам или ще яде в ресторанти или столове. Ако храната се приготвя у дома, има ли достатъчно време за това? Ако времето не стига, как може да се реши това? Ако човекът планира да се храни в ресторанти или столове, има ли там разнообразие от подходяща храна? Винаги е добре да обмисляте различни сценарии заедно, като целенасочено оценявате потенциалните проблеми или насърчавате пациента да го направи сам като част от планирането.
След като подходящата интервенция е избрана и съобразена така, че да отговаря на вашия пациент и на контекста, като са взети предвид и потенциалните бариери, то тогава е време да я приложите. Поддържайте интервенцията възможно най-ясна и кратка. Например, ако искате да насърчите пациента да направи план за действие за повече физически упражнения, насърчете го да посочи кога, къде и как да го направи. Доказателствата сочат, че е по-вероятно промяната да е успешна в случай на по-планирани и целенасочени интервенции.
Прилагането на интервенцията не е краят, трябва да знаете дали интервенцията работи. Важна последна стъпка е получаването както на оценка, така и на обратна връзка, за да можете да ги вземете предвид в бъдеще. Уверете се, че сте проследили своите пациенти, попитайте ги за техния напредък, какво работи за тях. Ако имат проблеми с изпълнението на препоръките или придържането към интервенциите, обсъдете с тях какво може да е причина за проблемите и какви решения могат да приложат.
Практически препоръки:
- Намерете знания, подходящи за вашата местна среда – намерете вашия източник на подходяща и валидна информация и оценете приложимостта и пригодността на доказателствата за вашите пациенти и вашия контекст.
- Комуникирайте ефективно – отворете ефективен канал за взаимодействие и комуникация с вашите пациенти и изслушвайте без да налагате вашите идеи за това от какво се нуждаят вашите пациенти.
- Помислете и попитайте за бариерите – заедно с вашия пациент помислете какво може да се обърка, защо, и как това може да бъде предотвратено.
- Планирайте интервенцията си ясно и кратко – по-вероятно е промяната да се случи, ако интервенцията е планирана и целенасочена.
- Получете обратна връзка – съберете информация за това как протича интервенцията и не забравяйте да я използвате, за да я подобрите в бъдеще.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
