От Ейми О’Донъл, Университет Нюкасъл, Великобритания

В последно време нивата на пиене на алкохол спадат в някои части на Европа, особено сред младите хора. Прекомерната консумация на алкохол обаче остава основен рисков фактор за влошено здраве и ранна смърт. Даването на прости кратки съвети на хората, употребяващи големи количества алкохол, може да помогне за намаляване на количеството алкохол, което те консумират, особено когато тези съвети се дават от специалисти в първичната помощ като общопрактикуващи лекари или медицински сестри. Кратките съвети относно алкохола включват кратък структуриран разговор, основан на научни доказателства, който цели да мотивира и подпомогне пациента да обмисли промяна в поведението си на пиене, за да намали рисковете за здравето си. Все още не сме идентифицирали изцяло ключовите съставки на тези разговори, но даването на индивидуализирана обратна връзка за консумацията на алкохол от пациента и насърчаването му да наблюдава пиенето си изглежда са особено ефективни компоненти.

Въвеждането на базирани на научни доказателства лечения и интервенции в рутинната медицинска помощ обаче е бавна и трудна работа. Според някои оценки са необходими средно 17 години, за да могат резултатите от научните изследвания да бъдат въведени в ежедневната клинична практика. След три десетилетия на изследвания, над 70 рандомизирани контролирани проучвания и множество обзори на публикувани научни изследвания, кратките съвети относно алкохола все още не се предоставят рутинно в световните системи за първична медицинска помощ. За да разберем защо кратките съвети относно алкохола не са напълно интегрирани в първичната медицинска помощ, трябва да разгледаме много различни гледни точки към проблема, включително мненията на онези, които предоставят здравни грижи (медицински специалисти), и тези, които ги използват (пациенти).

И така, какво ни казват хората, участващи в даването и получаването на кратки съвети относно алкохола в първичната медицинска помощ за предизвикателствата, пред които са изправени?

Някои често срещани проблеми, повдигнати от общопрактикуващите лекари и медицинските сестри, включват липсата на достатъчно време, обучение или финансови ресурси за даване на съвети относно алкохола на техните пациенти. Осигуряването на допълнителни плащания за личните лекари за работа с алкохола обаче не е непременно ефективна стратегия. Едно скорошно проучване установи, че въвеждането на финансови стимули за даването на съвети относно алкохола в английската първична медицинска помощ не оказва почти никакво влияние върху процента направени консултации. Други изследвания показват, че вярванията и нагласите на медицинските специалисти относно приложимостта, чувствителността и цялостната полза от обсъждането на алкохола при рутинни консултации с пациенти могат да имат по-голямо влияние върху тяхната практика. Например, някои общопрактикуващи лекари се съмняват, че техните пациенти ще бъдат възприемчиви към съвети относно промяна на поведението си на пиене, особено тези, които употребяват големи количества алкохол. Това отчасти се дължи на липсата на увереност в ефективността на психологичните терапии при прекомерна консумация на алкохол, но също и на притесненията на общопрактикуващите лекари, че могат да обидят пациентите със самото повдигане на темата за пиенето.

По-малко са изследванията, които проучват мненията на пациентите по тези въпроси. Според проучванията повечето хора смятат, че е приемливо общопрактикуващите лекари или медицинските сестри да ги питат за консумацията им на алкохол и считат подобни съвети за начина на живот за ценна част от медицинските грижи, особено при хора, които имат хронични заболявания и/или заболявания, свързани с алкохола. Подобно на някои лекари обаче пациентите не са сигурни, че употребяващите големи количества алкохол биха говорили открито за пиенето си с медицински специалисти, поне не искрено. И все пак по-голямото предизвикателство е, че много пациенти не осъзнават напълно собственото си ниво на пиене. Отчасти причината е, че изчисляването на точното количество алкохол в чаша вино или джин с тоник е доста трудно и може лесно да загубите представа, когато си наливате напитки без стандартизирани мерки у дома.

Но това е и защото много от нас не разглеждат консумацията на алкохол като увеличаваща риска ни за определени състояния и заболявания (т.е. по начина, по който клиницистите, специалистите по обществено здраве или епидемиолозите виждат пиенето), а по-скоро като имаща основна роля в забавленията, удоволствията и празненствата. Това означава, че някои пациенти може или да не са склонни да осъзнаят, че пият твърде много, и/или да попитат защо техният лекар ги моли да намалят пиенето. Във връзка с този проблем пациентите казват, че вече прилагат различни стратегии за ограничаване на пиенето си, но ги считат за базирани на „житейски уроци“, научени от собствените им семейства, приятели и социални групи. Така че според някои пациенти ползата от съветите, които личните лекари или медицинските сестри могат да предложат относно пиенето, е ограничена – тези съвети може да изглеждат откъснати от реалния живот.

Практически препоръки

И така, как можем да използваме всички тези мнения, възприятия и преживявания, за да подобрим предлагането на кратки съвети относно алкохола в първичната медицинска помощ?

• Първо, бъдете спокойни, че е ОК да попитате за пиенето на алкохол. Има малко научни доказателства, че пациентите ще се обидят, ако попитате за техните навици на употреба на алкохол.
• Не забравяйте да задавате въпроси относно „как“ и „защо“ пациентите всъщност пият, а не просто „колко“. Това ще увеличи уместността и значението на всеки съвет, който давате, чрез признаване на социалните и културни ценности, формиращи пиенето на пациентите.
• След това, въз основа на това, което пациентите ви разказват за ситуациите, в които е най-вероятно да пият много алкохол, им помогнете да разработят превантивни стратегии, специално насочени към тези критични моменти на риск. Когато е възможно, изградете тези стратегии около видовете тактики, които много пациенти вече считат за осъществими и ефективни. Например, ограничаване на пиенето в определени ситуации като у дома или в компанията на дадени социални групи (например деца).
• И накрая, като се има предвид, че клиничното време винаги е ограничено, съсредоточете се върху даването на кратки съвети относно алкохола на пациенти със заболявания, при които има доказана връзка с пиенето на големи количества алкохол, като например високо кръвно налягане, влошено психично здраве или стомашни проблеми. Това ще помогне за целенасоченото използване на ценни ресурси, както и може да бъде по-приемливо и по-ангажиращо за самите пациенти.

[Превод: Анна Александрова-Караманова]