От Виктория Ууф и Дейвид Френч, Център по здравна психология в Манчестър, Университет на Манчестър, Великобритания

В медицината и здравната психология здравните специалисти традиционно информират пациентите за техните персонализирани рискове от заболяване с цел предотвратяване на заболяването. Когато съобщаването на риска води до промени в здравното поведение, то това може потенциално да намали развитието на болестта и да открие болестите в лечими стадии, например съобщаването на риска от сърдечно-съдови заболявания с цел насърчаване на физически упражнения и подобрена диета за намаляване на същия този риск. Съществуват обаче и други възможни цели и резултати, които трябва да се имат предвид при предоставянето на информация за риска от заболяване. Освен това целите на здравните специалисти и пациентите или членовете на обществото може невинаги да съвпадат. Идентифицирани са няколко цели на комуникацията на риска, включително подпомагането на информиран избор и създаването на подходящи емоционални реакции, както и мотивирането на промяна на поведението.

Настоящи практики за комуникация на риска и последици

За да се улесни разбирането на числовата информация и да се подобри комуникацията на риска, биват разглеждани различни подходи, като например използване на визуални представяния на риска – групи от икони (икони, представящи броя на хората в риск). И все пак пациентите продължават да изпитват трудности при разбирането на числата и техните последици. По-специално, предоставянето на информация за риска от този вид изолирано не изглежда да има големи или дълготрайни ефекти върху промяната на поведението. Едно вероятно обяснение за тази липса на въздействие е, че промяната на вярванията за податливост към дадено заболяване само чрез числова информация за риска, е сравнително слаба интервенция. Същевременно вярванията за Аз-ефективност и справяне (т.е. доколко индивидът вярва, че е способен да извършва дадено поведение) потенциално имат по-положителни последици за промяна на поведението.

Независимо от това, както беше споменато по-горе, има и други цели при комуникацията на риска, които трябва да се вземат предвид. В литературата за риска от рак е установено, че хората разбират и са в състояние да си спомнят своите оценки на риска. Въпреки ясното обяснение, тези хора невинаги вярват, че оценката на риска отразява техния възприеман риск, като мнозинството надценява своя риск. Изглежда, че индивидите имат предварително съществуващи възприятия за своя риск, които остават непроменени при предоставянето числова клинична оценка. И така, на какво може да се дължи това?

Комуникация на риска и лични оценки на риска

Личният опит с фамилно заболяване, съответствието между личните очаквания и клиничните оценки, и личните идеи за причините оказват влияние върху начина, по-който клиничната оценка на риска от рак на гърдата се възприема и интернализира. Въпреки че предоставянето на оценка на клиничния риск има малко въздействие върху емоционалното състояние, съществуващите преди това емоции (оценени преди съобщаването на риска) са силен предиктор за това как оценките на риска се възприемат и как се реагира на тях. Без признаване на този тип проблеми техниките за комуникация на риска, които използваме, няма да стигнат по-далеч в подкрепа на информираните решения и точните оценки на риска.

Наскоро подчертахме в систематичен преглед на качествени проучвания, че тежестта на фамилния рак на гърдата засяга ангажираността на жените в превантивни поведения. Ако ракът на гърдата не е основен приоритет в сравнение с други заболявания, ангажирането с превантивни действия може да бъде пренебрегнато, тъй като други заболявания в семейството са по-тревожни. По същия начин, когато предварителните очаквания за риск не съвпадат с клиничната оценка на риска, жените могат да реагират със съмнение и шок, като доверието в клиничната оценка е подкопано. Ако клиничната оценка не съвпада с тези предварително съществуващи възгледи и очаквания, предложените промени в диетата или приемането на превантивни лекарства могат да не бъдат предприети.

Към по-индивидуален подход за комуникация на риска

Тези, които получават персонализирана оценка на риска от заболяване, не са пасивни получатели на тази информация. Вместо това тези хора използват своя социален контекст, лични пристрастия, ценности и опит, за да осмислят информацията относно техния риск, което може невинаги да е в съответствие с целта на комуникатора или на предоставения числов риск.

Откритият диалог с получателите на риска от заболяване е от полза, тъй като обхваща повече от числовата оценка, и дава възможност да се сближат целите и знанията. За ефективна комуникация на риска здравните специалисти трябва да установят на първо място какви знания и разбиране хората вече притежават за даден риск от заболяване. По този начин професионалистите биха предоставили на себе си и на получателя възможност да обсъдят споделено разбиране и да преодолеят погрешните възприятия, за да съгласуват целите си. Повече време, отделено за предоставяне на индивидуализирана и съобразена обратна връзка, вероятно би подобрило начина, по който получателите мислят за своя риск и би повишило увереността на двете страни в споделеното вземане на информирани решения, както и би улеснило устойчивите промени в здравните поведения.

 

Практически препоръки:

• Какви са целите на вашата комуникация на риска – преди да предоставите риск от заболяване, е важно първо да установите какво се опитвате да постигнете, например промяна на поведението, информиран избор. След като целите са установени, професионалистите трябва да вземат предвид и целите на получателя и да работят заедно, за да намерят допирни точки.
• Отваряне на диалог с получателя – осигурете пространство на получателя да сподели своите мисли, за да оцените различните начини, по които той вижда риска си, дали притежава необходимите знания, за да направи информиран избор, и за да му помогнете да го насочите в избора му, какъвто и да е той.
• Оспорвайте с уважение недоразуменията – работете с получателя, за да обсъдите неправилни идеи и да преодолеете пропуските в знанията. Това ще постави основите за по-информирано вземане на решения, ако това е целта на комуникацията.
• Персонализирайте комуникацията си – помислете за нуждите на получателя и установете начини за предаване на знания, за да се получи смислена дискусия. Това може да стане чрез наслояване на информация, като се предостави кратка информация или „същината“ на информацията, която след това да бъде подкрепена с по-подробен материал, ако бъде поискано.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова