от Шейн Тимънс, Институт за икономически и социални изследвания, Ирландия

Правителствата по света се мобилизираха в опит да контролират разпространението на новия коронавирус, но поведението на отделните хора ще бъде жизненоважно за техния успех. Ние, Центърът за изследване на поведението към Института за икономически и социални изследвания в Дъблин, работим с Министерството на здравеопазването на Ирландия, за да подпомагаме с информация техния отговор на пандемията от COVID-19. Като част от тази дейност, ние прегледахме над 100 научни статии и започнахме да тестваме различни начини за най-добра комуникация с обществеността. В нашия преглед ние се фокусираме върху литературата, отнасяща се до три сфери, които са в основата на посланията в общественото здраве в много страни: хигиена на ръцете, докосване на лицето и изолация. Ние направихме също и по-широк преглед относно това как да мотивираме полезно поведение и как да общуваме ефективно при криза.

Хигиена на ръцете

Начините за подобряване на хигиената на ръцете в здравните заведения са добре проучени. Научните изследвания показват, че образованието и информираността не са достатъчни, но прости промени в околната среда могат да бъдат много ефективни. Привличането на вниманието към дезинфектантите за ръце на алкохолна основа, например чрез поставянето им на места с голям трафик на хора и използването на ярко оцветени знаци, драстично увеличава употребата им – много повече, отколкото увеличаването на броя на диспенсерите. Подсказването, че използването им е очаквана норма, може да донесе допълнителни ползи. Задаването на директни, но учтиви въпроси, като например „Използвахте ли  дезинфектанта за ръце?“ при пристигането на пациенти или други посетители, е един прост начин за съобщаване на тези норми. Важно е тези навици да се изградят сега и да се запазят и след разхлабването на по-широките ограничения.

Докосване на лицето

За разлика от хигиената на ръцете, не открихме изследвания за оценяване на интервенции, които целят намаляване на докосването на лицето. В този случай е малко вероятно информираността да бъде ефективна: повишаването на осъзнатостта за докосването на лицето може дори да увеличи скоростта, с която хората го правят. При липса на установени интервенции, практикуващите специалисти могат да разчитат на по-общи модели за промяна на поведението, като например Колелото за промяна на поведението, Картографиране на интервенциите или системата EASТ. Ние, както и други автори, препоръчваме да изпробвате различни начини за заменяне на докосването на лицето с други алтернативи (например, с използването на ръкав или кърпичка), а не просто да се опитвате да го възпирате.

Изолация

Самоизолацията на лица със симптоми или на лица, които са били в близък контакт със заразени хора, ще спаси животи, но може да има негативни психологически ефекти. Социалната изолация и самотата имат ефекти върху здравето и благополучието, подобни на ефектите на добре познати рискови фактори като пушенето. Преглед на 24 проучвания върху хора, които са били поставени под карантина по време на предишни епидемии, подчертава наличието на рискове и след изолационния период, включително повишаване на случаите на депресия до три години по-късно. Рискът може да бъде особено висок при здравните работници, при които негативните психологически ефекти от изолацията могат да бъдат съчетани с тревогата, че не успяват да подкрепят колегите или пациентите си по време на епидемията. Властите трябва да предоставят допълнителни услуги за психично здраве, които да бъдат достъпни от разстояние, особено за уязвимите групи. Подпомагането на хората да планират живота си по време на самоизолация може да помогне на Световната здравна организация и затова много национални здравни служби, например NHS във Великобритания, са изготвили препоръки за справяне, които включват поддържане на контакт с други хора по телефона или онлайн, физически упражнения за тези, които се чувстват добре, и поддържане на ежедневните дейности.

Мотивиране на полезно поведение

Последиците от заразяването с COVID-19 не са еднакви при отделните хора. По-възрастните и хората с хронични заболявания са изправени пред много по-големи рискове от по-младите и зависят не само от тяхното собствено поведение, но и от поведението на другите. В научните изследвания са установени стратегии, които насърчават сътрудничеството, когато действия, които са от полза за индивида, не са задължително от полза за по-широката група. Ефективната комуникация е жизненоважна. Утвърждаването на груповата идентичност чрез използването на думи като „ние сме в това заедно“, както и учтивото неодобрение на безполезното поведение (например паническото пазаруване) ще направи действията, ръководени от обществения интерес, по-вероятни. Експериментите показват, че насочването на вниманието към жертвите, които правят другите, насърчава помагането. А бързо нарастващият брой изследвания върху комуникацията относно COVID-19 показват, че изтъкването на рисковете за другите хора и просоциалните призиви за предотвратяване разпространението на вируса вероятно ще бъдат по-ефективни от простото даване на съвети или съобщения как да се предпазим от заразяване.

Комуникиране на кризисна информация

Психологията на комуникацията на риска посочва и някои допълнителни принципи, които вероятно ще бъдат полезни на практикуващите специалисти, които общуват с пациенти и клиенти относно пандемията от COVID-19. Скоростта, честността и достоверността на информацията са от съществено значение. В по-общ план, практикуващите специалисти могат да признаят собствената си несигурност и да проявят съпричастност към трудностите, с които хората се сблъскват по време на кризата, като същевременно подчертаят значимостта на индивидуалните действия, за да балансират тревожността, изпитвана от хората, с оптимизъм.

Борбата с разпространението на COVID-19 изисква принос от множество науки и теорията и методите на поведенческата наука имат своята роля. Особено важно е бързото предварително тестване на препоръките на поведенческата наука чрез висококачествени експерименти, което ще гарантира тяхната максимална полза.

Практически препоръки

• Подобрете хигиената на ръцете чрез комбиниране на кампании за повишаване на информираността с привличащи вниманието дезинфектанти и учтиви сигнали, че използването им е очаквана норма.
• Възпирането на докосването на лицето е малко вероятно да бъде достатъчно. Променете физическата и социалната среда, за да промените поведението, например чрез създаването на нови норми за заместващи поведения като докосване на лицето с ръкав или с лесно достъпни кърпички.
• Подпомагането на хората да осъществяват контакти от разстояние чрез социалните мрежи и да поддържат ежедневните си дейности вероятно ще помогне за справяне с негативните психологически ефекти от изолацията, но е необходима и допълнителна подкрепа за психичното здраве.
• Подчертайте колективния характер на проблема, с който се сблъскваме, и изтъкнете рисковете за най-уязвимите, за да насърчите полезно поведение, но не позволявайте безполезното поведение да стане неуправляемо.
• Балансирайте тревожността, която хората изпитват, с оптимизъм относно ефективността на индивидуалните действия за справяне с разпространението на COVID-19.

[Превод: Анна Александрова-Караманова]