Assessment, Brief behavioural intervention, Goal setting, Habit, Planning

Подобряване предоставянето на кратки съвети относно алкохола в първичната медицинска помощ: мнения на специалисти и пациенти

От Ейми О’Донъл, Университет Нюкасъл, Великобритания

В последно време нивата на пиене на алкохол спадат в някои части на Европа, особено сред младите хора. Прекомерната консумация на алкохол обаче остава основен рисков фактор за влошено здраве и ранна смърт. Даването на прости кратки съвети на хората, употребяващи големи количества алкохол, може да помогне за намаляване на количеството алкохол, което те консумират, особено когато тези съвети се дават от специалисти в първичната помощ като общопрактикуващи лекари или медицински сестри. Кратките съвети относно алкохола включват кратък структуриран разговор, основан на научни доказателства, който цели да мотивира и подпомогне пациента да обмисли промяна в поведението си на пиене, за да намали рисковете за здравето си. Все още не сме идентифицирали изцяло ключовите съставки на тези разговори, но даването на индивидуализирана обратна връзка за консумацията на алкохол от пациента и насърчаването му да наблюдава пиенето си изглежда са особено ефективни компоненти.

(more…)

Acceptance and Commitment Therapy, Coping, Habit, Mental Health, Planning, Routines, Self-monitoring, SMART Goals

Да останем добре, докато си стоим у дома

От д-р Федерика Пикариело и проф. Рона Мос-Морис, Кралски Колеж Лондон, Великобритания

В рамките на седмици в целия свят ежедневието драматично се промени и несигурността превзе нашето бъдеще вследствие на пандемията от COVID-19. Освен непосредствената спешна нужда от забавяне на разпространението на COVID-19 чрез бърза и широко разпространена промяна в поведението (т.е. самоизолация, социално дистанциране и карантина), необходимо е да се отчита и въздействието върху психичното и физическото благополучие с цел ранна интервенция и намаляване на дългосрочните последици.

(more…)

Habit, Motivation, Self-monitoring, Self-regulation

Как да поддържаме здравните поведения в дългосрочен план?

от Доминика Квасника, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша, и Университет Къртин, Австралия

Крайната цел на програмите за промоция на здравето е да насърчават дългосрочна промяна. Здравните специалисти имат своята роля в подпомагането на пациентите да подобрят своите здравни резултати и да запазят промяната в поведението. Знаем, че е трудно да се започне промяна в здравното поведение, а поддържането й в дългосрочен план може да бъде още по-голямо предизвикателство. Един от големите въпроси в психологията на здравето е защо поддържането на промяната е толкова трудно. 

(more…)

Self-monitoring

Спрете да бъдете щраус! Ползите от помагането на хората да следят напредъка си

от Томас Уеб, Катедра по психология, Университет Шефилд, Великобритания

Как се справяте с целта си да намалите количеството захар, което ядете, и да свалите 10 кг.? Най-вероятно е вие всъщност да не знаете и дори да не искате да знаете. В ситуации като тази хората са склонни да се държат като щрауси и да заравят главата си в пясъка, умишлено избягвайки или отхвърляйки информация, която би им помогнала да наблюдават напредъка в постигането на тяхната цел. Изследванията на този „проблем на щрауса“ разкриват, че хората често не следят напредъка си (например не се качват на кантара или не четат надписите върху храните, които купуват), защото това може да ги накара да се почувстват зле – например да осъзнаят, че тежат повече, отколкото са се надявали, и че все още консумират твърде много захар (Webb, Chang, & Benn, 2013). Теорията и изследванията обаче показват, че проследяването на напредъка помага на хората да установят несъответствията между настоящите и желаните си състояния, което е основание за действие. Т.е., избягването на следенето на напредъка прави по-трудно да се определи необходимостта от действие и най-подходящия начин за това. Следователно проблемът на щрауса представлява възможност за здравните специалисти (и други) да помогнат на хората да наблюдават напредъка си и да извлекат полза от това. С помощта на мета-анализ на експериментални изследвания ние установихме, че подтикването на хората да наблюдават напредъка си им помага да постигат цели в редица области като редуциране на теглото, отказване на цигарите, промяна на начина на хранене, намаляване на кръвното налягане (Harkin et al., 2015).

(more…)

Communication

Прилагане на знанията на поведенческата наука при пандемията от COVID-19

от Шейн Тимънс, Институт за икономически и социални изследвания, Ирландия

Правителствата по света се мобилизираха в опит да контролират разпространението на новия коронавирус, но поведението на отделните хора ще бъде жизненоважно за техния успех. Ние, Центърът за изследване на поведението към Института за икономически и социални изследвания в Дъблин, работим с Министерството на здравеопазването на Ирландия, за да подпомагаме с информация техния отговор на пандемията от COVID-19. Като част от тази дейност, ние прегледахме над 100 научни статии и започнахме да тестваме различни начини за най-добра комуникация с обществеността. В нашия преглед ние се фокусираме върху литературата, отнасяща се до три сфери, които са в основата на посланията в общественото здраве в много страни: хигиена на ръцете, докосване на лицето и изолация. Ние направихме също и по-широк преглед относно това как да мотивираме полезно поведение и как да общуваме ефективно при криза.

(more…)

Assessment, Coping

The importance of assessing clients’ coping strategies



By Nadia Garnefski and Vivian Kraaij, Department of Clinical Psychology, Leiden University, The Netherlands

“Rob has just heard that he has HIV (negative event). He thinks that he is the one to blame for this (self-blame) and he avoids seeing his friends (withdrawal). The situation makes him sad. When sitting at home, he cannot stop thinking about his feelings (rumination) and believes that what has happened to him is a complete disaster (catastrophizing). Because he feels sad, he has little energy. As a result, he withdraws even more. This makes him even sadder. In this way, Rob is drawn into a downward spiral.”

(more…)

Communication, Motivation, Self-affirmation, Self-efficacy

Клиентите ви реагират ли защитно? Ако е така, самопотвърждаването може да помогне

Питър Харис и Иън Хадън, Изследователска група по самопотвърждаване, Училище по психология, Университет в Съсекс, Великобритания

Случвало ли ви се е да изпитвате нежелание да се изправите пред нещо, което по-скоро бихте пренебрегнали? Например любовта ви към нещо вредно за вас, което ядете твърде често, или склонността ви да избягвате профилактични прегледи? Е, не сте само вие. Повечето от нас смятат, че като цяло са доста разумни и компетентни хора. Така че да чуем, че правим неща, които всъщност не са разумни или компетентни, може да бъде голямо изпитание. В резултат на това ние можем доста умело да се противопоставяме на съобщения, които предпочитаме да не чуваме (van ‘t Riet & Ruiter, 2013).

(more…)

Mental Imagery, Possible selves

Да станеш по-добра версия на себе си като причина за промяна на поведението

От Уинифред Гебхарт, Университет Лайден, Холандия

Преди около девет години станах вегетарианец за една нощ. В романа, който четях, главният герой обясни как не може да яде нищо, „в което в някакъв момент е биело сърце“. Тези няколко думи ме поразиха като гръм и тогава напълно ги осъзнах. Разбрах, че точно така се чувствам. Спрях да ям месо и риба веднага и оттогава не съм имала проблем да се придържам към тази нова диета. Новото поведение перфектно пасваше на „човека, който съм“.

И обратно, в миналото редовно ходех да тичам и лесно можех да пробягам седем километра. Въпреки това, никога не съм се считала за „спортна личност“ и винаги, когато се появеше пречка – като например, че съм болна – постепенно регресирах до същество, което по цял ден седи на дивана пред телевизора. Сега вече не се опитвам да бъда „спортна личност“, но се опитвам да ходя пеша винаги когато мога през деня. Смятам се за „активна личност“.

(more…)

Assessment, Interventions

N-от-1 изследвания: Какво можем да научим, като изучаваме единичен случай?

От Мари Джонстън и Дерек Джонстън, Университет Абърдийн, Шотландия

Въведение

Практикуващите специалисти често искат отговор на проблем, който засяга един човек, един медицински екип, една болница, един район и т.н. Например, може да е важно да знаете колко често човек със затлъставане си похапва между храненията, кога и къде си похапва и дали стресът влошава положението. Или, може да искате да разберете колко често членовете на медицинския екип пропускат хигиената на ръцете, по-лошо ли е положението, когато има недостиг на персонал, и дали напомнящите съобщения в  отделението го подобряват. Или може да проучвате източници на медицински грешки, за да проверите дали те са по-чести в някои отделения или за някои категории персонал. Или на ниво политика може да бъде полезно да се проучи дали ново законодателство, например за забрана за пушенето на обществени места, е повлияло върху дела на пушачите.

(more…)

Goal setting, Motivational interviewing, Self-monitoring

Физическата активност в напреднала възраст: колко е достатъчно?

От Ан Тийдман, Университет в Сидни, Австралия

 „Липсата на активност унищожава доброто състояние на всяко човешко същество, докато движението и методичното физическо упражнение го спасяват и съхраняват”, Платон, 400 г. пр. Хр.

Отдавна е известно, че извършването на физическа активност като редовен навик е важно за здравето и благополучието. Но посланията за промоция на здравето често са насочени към децата и младите хора, с по-малък фокус върху значението на физическата активност при хора на възраст над 65 години. Напредналата възраст обаче е време, когато е особено важно да бъдеш активен всеки ден.

(more…)