Self-regulation, Stress

Почивка или провал: значението на почивките в здравеопазването

От Джулия Алън, Университет на Абърдийн, Шотландия

Съвременният живот е забързан. Живеем във все „по-включен“ дигитален свят, където периодите на истинска почивка от работата са рядкост. Много хора редовно работят за дълги периоди от време и това важи особено за здравните специалисти, работещи в здравните услуги на първа линия. В контекста на здравеопазването работното време и изискванията обикновено са високи, смените рутинно надвишават 8-те часа на „нормалния“ работен ден, a изискванията на работата могат да бъдат безмилостни. Ако e налице непрекъсната поредица от пациенти, които се нуждаят от спешна помощ, здравните специалисти са длъжни да я осигурят, независимо от това колко са били заети или колко дълго време са работили. В резултат на тези високи изисквания пропуснатите почивки са изключително често срещани в здравните заведения – съобщава се например, че 1 от 10 медицински сестри никога не си взима подходяща почивка и 1 от 3 рядко или никога не си прави почивки за хранене по време на смени.

(more…)

Automaticity, Behavioural theory, E-health, Habit, Motivation

Свързването на Слона с Ездача: ролята на мотивацията

от Антонио Лабиса Палмейра, Център за изследване на спорта, физическото възпитание, упражненията и здравето – Лузофонски университет, Португалия; Изпълнителен директор на Международното дружество по поведенческо хранене и физическа активност

Дългосрочната мотивация за поведения, свързани със здравето, може да произтича от различни източници. Учените в областта на поведенческите науки все още се опитват да разберат взаимовръзките между тези източници. Например, аз тичам почти всеки ден през последните повече от 30 години. Как и защо поддържам този модел на поведение?

(more…)

E-health, Interventions

Вашата интервенция, вашият начин! Кратки интервенции за оценка

от Катажина Кантареро, SWPS Университет за социални и хуманитарни науки, Полша

Субективното благополучие е функция на комбинация от фактори – това, с което сме родени, ситуациите, които се появяват в живота ни, и – за щастие! – това, което правим целенасочено. Много изследователи са проучвали какво може ефективно да подобри нашето психологическо функциониране. Кратките интервенции за оценка (или потвърждаване) могат да бъдат един полезен инструмент за подобряване на позитивните резултати за хората.

Изследванията показват, че кратките задачи за писане (напр. списъци с неща, за които сме благодарни, или благодарствени писма) могат да подобрят психичното благополучие. В голямо международно проучване изследователи от 87 държави установиха, че прости интервенции за преоценка на ситуацията (т.е. промяна на чувствата на човек към дадена ситуация или фокусиране върху позитивните аспекти на ситуацията) засилват позитивните емоции по време на пандемията от COVID-19. Оценката на потенциално стресиращо събитие може да се използва за извличане на ползи от него. По време на подобни задачи за оценка, хората излизат с аргументи за позитивната страна на ситуациите, в които се намират. 

(more…)

E-health, Mental Health

Консултиране извън клиниката: обещаващият потенциал на мобилните технологии

Егон Дежонкере и Петер Купенс, Католически университет в Льовен, Белгия

Много форми на консултиране и психотерапия все още се провеждат предимно в терапевтичната стая. И все пак, след като напуснат терапевтичната стая, понякога пациентите се борят да се изправят срещу своите предизвикателства, възползват се от възможностите да станат по-добри и прилагат това, което са научили по време на сесията. Изследванията показват, че терапевтичната практика може да има голяма полза от пряк достъп до информация за това, което се случва в ежедневния живот на хората. Подобна информация може да идентифицира начини за интервенция и ефективно да запълни празнината между консултативните сесии и реалния живот.

(more…)

Assessment, Communication, Coping, Illness representation

Помагане на пациентите да управляват заболяването си: репрезентациите на болестта имат значение

от Яел Бенямини, Университет в Тел Авив, Израел, и Евангелос Карадемас, Университет на Крит, Гърция

Анна и Мери са здрави 45-годишни жени, живеещи в голям европейски град. Всяка от тях познава няколко души, които са били заразени с COVID-19, и постоянно чува и чете за болестта. Анна вярва, че това е много сериозно заболяване и е много притеснена, че ако се зарази – макар да вярва, че предвид възрастта й ще се възстанови – вероятно ще страда от дългосрочни неприятни симптоми. Тя работи възможно най-много от вкъщи, никога не излиза навън без маска и чака следващата си доза от ваксината.

(more…)

Coping, Social Support, Stress

Как новите открития за стреса могат да помогнат за успокояване на тревожния ум

Барт Веркуил, Катедра по клинична психология, Университет в Лайден, Нидерландия, и Психологична и психотерапевтична практика PEP Group, Ноортвейк, Нидерландия

„Ами ако се заразя и попадна в болницата?“, „Ами ако не мога да си платя сметките след няколко месеца?“, „Какъв ефект ще има този локдаун върху здравето на децата ми?“

Заплахата от коронавируса оказва огромно въздействие върху по-голямата част от живота ни. За да определят какви мерки трябва да бъдат предприети и да преценят пред какви рискове се изправяме, учените използват статистически модели, за да получат представа за разпространението на вируса. Това със сигурност помага да се осъществи известен контрол над тази пандемия. Интересното е, че ние като отделни човешки същества постоянно действаме като тези учени, но по по-автоматичен начин. Нашите човешки умове могат да бъдат възприемани като „машини за прогнозиране“, непрекъснато преценяващи дали в момента сме изложени на риск да се заразим, да загубим работата си или да бъдем критикувани. И все пак, има големи разлики в начина, по който хората оценяват тези рискове, като при някои хора тези оценки нарастват главоломно до интензивни тревоги.

(more…)

Patient engagement

Ако медицината е отборна игра, пациентите също трябва да играят: психологическа перспектива към ангажираността на пациентите

By G. Graffigna, Università Cattolica del Sacro Cuore, Italy

Healthcare professionals along the whole care journey must collaborate and coordinate their efforts for healthcare systems to function effectively. In other words, medicine requires teamwork to be successful. If we agree on this principle, then –adopting a sports metaphor –the patient too should be considered a player in the team!

The concept of patient engagement recognizes this, and it is an important ingredient for enhancing the effectiveness and sustainability of healthcare.

(more…)

Communication, Incentives, Motivational interviewing, Social Support

Как да подкрепим пациентите да отслабнат и да се справят по-добре със заболяването си диабет тип 2

от Лия Ейвъри, Университет Тиисайд, Великобритания

Преди диабет тип 2 се считаше за прогресиращо заболяване с неизбежна нужда от инсулинова терапия, но изследванията в областта на промяната на здравното поведение оспорват тази песимистична прогноза. Както разпространението на диабет тип 2 продължава да се увеличава, така се увеличават и научните доказателства в подкрепа на важната роля на храната и на промяната в диетата за успешно справяне със заболяването.

Диетичните подходи най-общо могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва подходи, фокусиращи се върху това, с което се храним (напр. въглехидрати), за да оптимизират метаболизма и гликемичния контрол посредством бавна и стабилна загуба на тегло. Подходите от втората група се фокусират върху изяденото количество, като например нискокалоричната диета, включваща значително енергийно ограничаване за бърза загуба на тегло. (more…)

Communication, Goal setting

Обучение на практикуващите специалисти в умения за комуникация за здравословния начин на живот

от Уенди Лорънс, Университет в Саутхамптън

Основните причини за смърт и болести в обществото днес са повлияни от избора ни на начин на живот, затова и нараства фокусът върху начините за подобряване на здравните поведения. Практикуващите специалисти на първа линия, особени тези, които работят в здравни, социални и обществени служби, са ключов ресурс за подкрепа на промяна в поведението. Рутинните срещи предлагат възможности за иницииране на разговори за промяна в поведението всяка седмица, но много от практикуващите специалисти смятат, че им липсват знанията и уменията, необходими за осигуряване на подкрепа за промяна на поведението. Това може да намали тяхната увереност за провеждане на разговори с клиенти или пациенти относно потенциално чувствителни теми, включително пушене, отслабване или употреба на алкохол.

(more…)

Automaticity, Habit, Self-efficacy

Да ядеш или да не ядеш, това е въпросът: Как могат здравните психолози да помогнат на хората да управляват безопасността на храните?

от Барбара Мълан, Университет Къртин, Австралия

Обхват на проблема

Всяка година един на всеки 10 души по света (приблизително 600 милиона души) се разболява след консумация на замърсена храна и около 420 000 души умират. В георграфското разпространение на тези случаи има огромни разлики, като регионите Африка, Югоизточна Азия и Източно Средиземноморие носят най-голямото бреме на хранителните (свързани със заразена храна) заболявания (допълнителни подробности за този вид заболявания по региони можете да намерите тук). В допълнение към тези географски разлики съществуват и огромни разлики във видовете агенти, които са отговорни за хранителните заболявания (напр. вируси, бактерии, паразити).

(more…)