От Джулия Алън, Университет на Абърдийн, Шотландия
Съвременният живот е забързан. Живеем във все „по-включен“ дигитален свят, където периодите на истинска почивка от работата са рядкост. Много хора редовно работят за дълги периоди от време и това важи особено за здравните специалисти, работещи в здравните услуги на първа линия. В контекста на здравеопазването работното време и изискванията обикновено са високи, смените рутинно надвишават 8-те часа на „нормалния“ работен ден, a изискванията на работата могат да бъдат безмилостни. Ако e налице непрекъсната поредица от пациенти, които се нуждаят от спешна помощ, здравните специалисти са длъжни да я осигурят, независимо от това колко са били заети или колко дълго време са работили. В резултат на тези високи изисквания пропуснатите почивки са изключително често срещани в здравните заведения – съобщава се например, че 1 от 10 медицински сестри никога не си взима подходяща почивка и 1 от 3 рядко или никога не си прави почивки за хранене по време на смени.
Пропуснатите почивки имат редица негативни последици – от практическия дискомфорт да не можеш да отидеш до тоалетната и липсата на възможност да се нахраниш здравословно, до чувството на деморализация и неудовлетвореност и когнитивните промени, които могат да бъдат предизвикани от дългите периоди на работа с неадекватни почивки.
Когнитивните промени, които настъпват при продължителна работа без почивка, са един
от ключовите аргументи в подкрепа на редовните почивки. Всички сме запознати с преживяването на умора и пълно изтощение в края на дългия работен ден, които са съпътствани от трудност при взимането на решения или невъзможност за концентриране върху дадена задача, която стои пред нас. Този спад в когнитивното представяне е напълно естествен и отразява факта, че човешкият мозък просто не е проектиран да се фокусира непрестанно върху една и съща задача за дълги периоди от време. Всъщност от когнитивна гледна точка умората е адаптивен сигнал – знак, че сме прекарали твърде дълго време, фокусирани върху изпълнението на дадена задача, и трябва да си вземем почивка, преди да започнем да допускаме грешки.
Негативните ефекти от непрекъснатата работа без почивка са ясни от преди повече от век. В един от най-героичните примери, Цуро Арай (първата японка, която получава докторска степен), се принуждава да изпълни работа, която изисква непрекъсната концентрация (решаване на сложни задачи с умножение) в продължение на 12 часа без почивка ежедневно за период от няколко последователни дни. Не е изненадващо, че с увеличаване на времето в работа по задачата изпълнението й става по-бавно и по-неточно. Този експеримент за първи път демонстрира емпирично, че оптималното когнитивно представяне не може да продължава повече от 12 часа без почивка. Въпреки това, съвременните здравни работници често работят за подобен период от време без подходящи почивки. Едно основополагащо проучване с участието на около 400 медицински сестри с повече от 5000 работни смени показва, че, в съответствие с експеримента на Арай, медицинските сестри, които работят повече от 12 часа (около 40% от изследваните смени в проучването), допускат значително повече грешки.
Натрупват се все повече доказателства, че освен грешките, свързани с пропуски във вниманието и паметта, и вземането на решения се променя предсказуемо в продължение на дълги периоди на работа – феномен, наричан още „умора от взимане на решения“. Когато на хората им се налага да вземат все повече и повече последователни решения без прекъсване, те започват прогресивно да предпочитат решения, които са по някакъв начин когнитивно по-лесни (напр. приемане на опцията по подразбиране, прехвърляне на взимането на решение на някой друг или използване на общи принципи и умствени преки пътища). В здравеопазването виждаме ясни доказателства за това по време на работата на смени. Например, общопрактикуващите лекари са по-склонни да предписват ненужни антибиотици към края на работното си време, а с увеличаването на времето от последната им почивка медицинските сестри са по-склонни да насочват пациентите към други здравни специалисти. Последният пример повдига ключов въпрос. От когнитивна гледна точка проблемът не е в общото количество работа, а в количеството работа, извършено без почивка. С други думи, графикът и наличието (или отсъствието) на почивки в рамките на работния период, а не общото работно натоварване, е от решаващо значение за поддържането на оптимално когнитивно функциониране в течение на времето.
Да се гарантира, че медицинският персонал прави почивки в натоварено здравно заведение, звучи по-лесно, отколкото всъщност е. Но тук доказателствата са ясни: всяка почивка е по-добра от никаква и редовните почивки трябва да се считат за съществена и неподлежаща на обсъждане част от работния ден. Доказателствата показват, че дори когато няма време за подходяща почивка, е полезно отделянето на няколко минути, в които да се отдръпнем от задачата си, да се разтегнем и да дишаме дълбоко. По време на напрегнати дейности „микропочивките“ (почивките с продължителност от няколко минути) изглежда са достатъчни, за да смекчат някои от негативните ефекти от дългите периоди на непрекъсната работа. Проучванията показват например, че хирурзите, които правят редовни, кратки микропочивки по време на операции (от 90 секунди до 5 минути), съобщават за по-добро физическо и умствено представяне, намален стрес и по-малко интраоперативни усложнения. Важно е да се отбележи, че операциите, които включват тези микропрекъсвания, не отнемат повече време от стандартните операции. Това показва, че прекъсванията „се изплащат“, като противодействат на иначе нормалното намаляване на скоростта и ефективността в течение на времето.
Накратко, почивките са съществена част от работния ден за здравните (и други!) работници.
Практически препоръки:
- Приоритизирайте почивките. Прекарването на дълги периоди от време върху конкретна задача е контрапродуктивно. То променя вземането на решения, прави ви по-бавни и по-податливи на грешки и може да намали ангажираността ви в поведения, които ви поддържат здрави.
- Ако не можете да си вземете пълна почивка, направете поне пауза – изправете се или се отдръпнете от това, което правите, протегнете се и поемете няколко дълбоки вдишвания. Доказателствата сочат, че дори само 30 секунди отдръпване от задачата могат да помогнат за намаляване на когнитивното въздействие на непрекъснатата работа.
- Разнообразявайте задачите си през деня. Концентрирайте се върху една задача за определен период от време и след това (освен ако не ви е осенило вдъхновение) преминете към нещо друго. От когнитивна гледна точка в много отношения промяната е толкова добра, колкото и почивката.
- Насърчавайте другите да си вземат почивки и структурирайте услугите и работните задачи, за които отговаряте, по начини, позволяващи на работниците да правят редовни почивки. В съвременното общество е все по-важно проактивно да се вграждат периоди на почивка в работния ден.
Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова
