от Томас Уеб, Катедра по психология, Университет Шефилд, Великобритания

Как се справяте с целта си да намалите количеството захар, което ядете, и да свалите 10 кг.? Най-вероятно е вие всъщност да не знаете и дори да не искате да знаете. В ситуации като тази хората са склонни да се държат като щрауси и да заравят главата си в пясъка, умишлено избягвайки или отхвърляйки информация, която би им помогнала да наблюдават напредъка в постигането на тяхната цел. Изследванията на този „проблем на щрауса“ разкриват, че хората често не следят напредъка си (например не се качват на кантара или не четат надписите върху храните, които купуват), защото това може да ги накара да се почувстват зле – например да осъзнаят, че тежат повече, отколкото са се надявали, и че все още консумират твърде много захар (Webb, Chang, & Benn, 2013). Теорията и изследванията обаче показват, че проследяването на напредъка помага на хората да установят несъответствията между настоящите и желаните си състояния, което е основание за действие. Т.е., избягването на следенето на напредъка прави по-трудно да се определи необходимостта от действие и най-подходящия начин за това. Следователно проблемът на щрауса представлява възможност за здравните специалисти (и други) да помогнат на хората да наблюдават напредъка си и да извлекат полза от това. С помощта на мета-анализ на експериментални изследвания ние установихме, че подтикването на хората да наблюдават напредъка си им помага да постигат цели в редица области като редуциране на теглото, отказване на цигарите, промяна на начина на хранене, намаляване на кръвното налягане (Harkin et al., 2015).

Наблюдаването на напредъка включва равносметка на настоящата ситуация (например колко захар е била консумирана в този ден, кога и къде) и сравняването й с определена цел или референтна стойност (например, максимум 6 чаени лъжици захар на ден). Това може да бъде направено в дневник или просто на лист хартия, но вече съществуват и дигитални инструменти, които могат да помогнат на хората да следят напредъка си, като дори започва да се говори за движение, наречено „количественият Аз“ (самонаблюдение с помощта на технологии, целящо „самопознание чрез числа“). Например, телефоните ни автоматично записват колко крачки сме направили, часовниците ни ни казват колко дълго и колко добре сме спали, а хората могат да използват приложения, за да сканират баркодовете на опаковките на храни, за да разберат хранителните им качества. Много от тези устройства дори ни молят да си поставим цел и след това да отчитаме напредъка си в постигането на тази цел.

Използването на тези инструменти за наблюдаване на напредъка може да помогне на хората да определят кога и как най-добре да действат. Например сканирането на баркодовете върху опаковките на храни може да помогне на някой, който се опитва да намали консумацията на захар, да осъзнае колко захар има в чаша портокалов сок или в купа с корнфлейкс, и да му помогне да идентифицира (и да премине към) алтернативи с ниско съдържание на захар. Следователно следенето на напредъка може да бъде основа на интервенции, предназначени да помогнат на хората да постигнат редица здравни цели. Също така, според изследванията следенето на напредъка е още по-ефективно, ако се комбинира с техники, които помагат на хората да си поставят подходящи цели, спрямо които да наблюдават напредъка си и да предприемат действия, ако и когато наблюдението установи, че е необходимо (например, АКО-ТО планиране).

Като се има предвид, че хората могат да реагират защитно спрямо информацията, която получават (например да предположат, че информацията не отразява тяхното типично поведение или че устройството за наблюдение вероятно е неточно), психологически техники като самопотвърждаването (насърчаване на хората да потвърждават ценни аспекти на своята личност) също могат да им помогнат да оценят точно информацията и нейните последици.

Практически препоръки

Следенето на напредъка често включва просто определяне на метод за наблюдение на поведението и/или резултатите (например използване на приложение или водене на дневник) и редовното му използване. Обаче, както уточнихме по-горе, хората често заравят главите си в пясъка и не наблюдават своя напредък. Така че вие бихте могли да:

• помогнете на хората да определят какво да наблюдават. Например, ако някой се опитва да намали теглото си, преценете дали би било най-добре да наблюдава поведения като физическата активност или приема на хранителни вещества, резултати като теглото или обиколката на талията, или комбинация от двете? Нашите изследвания показват, че хората трябва да бъдат насърчавани да наблюдават това, което най-много искат да променят, било то резултати, поведения или и двете (Harkin et al., 2015);
• помогнете на хората обективно да разсъждават върху информацията, получена чрез наблюдението. Според изследванията стратегиите за самопотвърждаване могат да попречат на хората да реагират защитно по отношение на информацията, която получават (Critcher, Dunning, & Amor, 2010). Ако подозирате, че някои хора могат да реагират защитно по отношение на наблюдаваното поведение или резултати, тогава насърчаването им да потвърждават ценни аспекти на своята личност (например, че са мили и внимателни хора) преди да наблюдават напредъка си може да им помогне да приемат информацията;
• подкрепите хората в извършването на промените, които наблюдението подсказва, че може да са необходими. Определянето на необходимостта от действие и мотивирането за това са само първите стъпки в постигането на промяна. Тъй като хората може да се нуждаят от помощ, за да претворят добрите си намерения в действие, подканете ги да си направят план, който да определи кога, къде и как те ще действат. Например някой, който установи, че яде твърде много захар, може да си състави план като: „Ако закусвам, ще ям овесени ядки, а не корнфлейкс“.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова