Автори: Dominika Kwasnicka, University of Melbourne, Australia and Rizmina Rilwan, Independent Researcher from Sri Lanka
COVID-19 след острата фаза: какво учим все още
Докато преди острата фаза на COVID-19 беше във фокуса на глобалното внимание, все по-често в клиничната практика се коментират дългосрочните последици от заболяването. СЗО посочва определени групи като изложени на по-висок риск от развитие на дългосрочни последици след инфекция със SARS-CoV-2. Сред изброените са: жени, възрастни хора, пушачи, хора с наднормено тегло или затлъстяване, лица с предшестващи хронични заболявания и хора с увреждания.
Много пациенти продължават да имат симптоми седмици или месеци след инфекцията, а при други се развиват нови или се влошават вече съществуващи хронични заболявания. Познаването на тези дългосрочни ефекти е от съществено значение за предоставянето на ефективни, ориентирани към пациента грижи, особено при възрастни хора и при пациенти, които вече са изложени на риск от хронични заболявания. За медицинските специалисти това означава прехвърляне на фокуса от управлението на острите състояния към продължаващото проследяване, профилактиката и координираното планиране на грижите.
Какво представлява дългият COVID? Концепция за комплексно и променящо се състояние
Дългият COVID, известен още като пост-COVID-19 състояние, се дефинира от СЗО като продължаване на симптоми или поява на нови симптоми 3 месеца след първоначалната инфекция с SARS-CoV-2, като симптомите персистират най-малко 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с друга диагноза (това е съгласно определението на СЗО; като дефинициите варират леко в различните организации). Често симптомите включват умора, задух, когнитивни затруднения („мозъчна мъгла“), болка в гърдите и нарушения на съня. Симптомите могат да флуктуират и често засягат повече от една органна система. Клиницистите трябва да имат предвид, че клиничната изява често е неспецифична и може да изисква широка оценка по органи и системи.
Оценките за разпространението варират, но дългият COVID изглежда е по-често срещан сред възрастни хора, сред пациенти с предшестващи заболявания и тези, които поначало са имали по-тежко протичане на заболяването. Независимо от това той може да засегне и хора, които са имали леко, дори безсимптомно протичане на инфекцията, което го прави широкообхватно и трудно предвидимо състояние.
Как COVID-19 променя нивото на риск при хронични заболявания
Натрупващите се данни сочат, че COVID-19 е свързан с развитието или влошаването на хронични заболявания. Например, някои пациенти развиват нововъзникнал диабет след инфекция, вероятно във връзка с ефекти на вируса върху функцията на панкреаса или с метаболитни промени, свързани с възпалението. По сходен начин сърдечносъдови усложнения, като миокардно увреждане, аритмии и повишен риск от сърдечна недостатъчност, са наблюдавани и след възстановяване от острото заболяване. Следователно, текущото наблюдение на кардиометаболитните рискови фактори е важен компонент от грижите след COVID.
Тези взаимовръзки подчертават необходимостта COVID-19 да се разглежда не само като остра респираторна инфекция, но и като състояние със системни и дълготрайни последици за здравето. За пациенти, които вече живеят с хронични заболявания, COVID-19 може да ускори прогресията на заболяването или да усложни провеждането на терапии.
Възрастните пациенти след COVID-19: възстановяване, функционален спад и устойчивост
Възрастните хора са непропорционално засегнати както от острите, така и от дългосрочните последствия на COVID-19. Хората на 65 и повече години са изложени на по-висок риск от тежко протичане и усложнения при COVID-19 в сравнение с по-младите индивиди. Освен това COVID-19 може да отключи или да влоши съществуващи хронични заболявания, като сърдечносъдови и респираторни заболявания, както и невродегенеративни нарушения.
Освен медицинските усложнения, при много пациенти се наблюдава функционален спад, включително намалена подвижност, мускулна слабост и загуба на самостоятелност. Социалната изолация по време на заболяването и след него може допълнително да допринесе за когнитивен спад и за появата на психични проблеми, като депресия и тревожност. Качеството на живот често е значително засегнато. Дори след привидно възстановяване възрастните пациенти може да имат затруднения да се върнат към предишното си ниво на функциониране и да се нуждаят от допълнителна подкрепа от медицински специалисти, болногледачи или обществени услуги. Рутинната оценка на функционалния статус, психичното здраве и социалната подкрепа е особено важна при тази популация.
Защо дългият COVID изисква екипен подход и дългосрочни грижи
Предвид широкия спектър от усложнения след COVID-19, мултидисциплинарният подход към грижите е от съществено значение. Той може да включва участие на общопрактикуващите лекари, специалисти като кардиолози или ендокринолози, физиотерапевти, психолози и социални работници. Редовното проследяване позволява ранно установяване на нови или влошаващи се състояния и подпомага навременната интервенция. Създаването на ясни механизми за насочване и канали за комуникация между отделните услуги може да подобри съгласуваността и приемствеността в грижите.
Важно е грижите да бъдат индивидуализирани. Пациентите с дълъг COVID често имат разнообразни и припокриващи се симптоми, а ходът на възстановяването може да варира значително. Интегрирането на съображения, свързани с дългия COVID, в съществуващите планове за контрол на хроничните заболявания може да подобри резултатите и да намали риска от допълнителни усложнения. Споделеното вземане на решения и поставянето на цели могат да помогнат грижите да бъдат съобразени с приоритетите и възможностите на пациента.
Следващи стъпки: Повече осъзнатост, увереност и консистентност в практиката
Медицинските специалисти имат ключова роля в разпознаването и адресирането на дългосрочните последици от COVID-19. Повишаването на осведомеността сред пациентите, валидирането на симптомите им като значими и предоставянето на ясни насоки могат да спомогнат за намаляване на несигурността и за по-голяма ангажираност в лечението. Изграждането на увереност при обсъждането на дългия COVID с пациентите е важен компонент в клиничната практика.
Тъй като проучванията в сферата продължават да се развиват, е важно да останем информирани и да се адаптираме. Дългосрочните усложнения след COVID-19 вероятно ще продължат да бъдат бреме, което ги прави критичен компонент в управлението на хроничните заболявания за години напред. Продължаващото професионално обучение (включително настоящият обучителен модул) и интегрирането на нововъзникващите данни в практиката ще бъдат от съществено значение за оптимизиране на резултатите при пациентите.
Практически препоръки
- Питайте проактивно за персистиращи симптоми
По време на рутинни консултации, питайте пациентите за продължаващи симптоми след COVID-19, дори ако първоначалната инфекция е протекла леко. Умората, задухът и когнитивните промени често остават недокладвани. Целенасочените въпроси позволяват ранно разпознаване, навременна оценка и насочване към специалист, когато е необходимо.
- Скрининг за нови или влошаващи се хронични заболявания
Следете за признаци на нововъзникнал диабет, сърдечно-съдови усложнения или влошаване на съществуващи състояния. Това може да включва измерване на кръвна захар, артериално налягане и оценка за сърдечни симптоми. Интегрирането на този скрининг в проследяването след COVID-19 може да подпомогне ранното установяване на усложнения.
- Подпомагане на функционалното възстановяване при възрастни хора
Насърчавайте постепенно връщане към физическа активност, съобразено с капацитета на пациента. Рехабилитацията и планирането на активността трябва да бъдат индивидуализирани, тъй като при някои пациенти се наблюдава обостряне на симптомите след пренатоварване. Насочването към физиотерапия или рехабилитационни услуги може да подпомогне подвижността, силата и самостоятелността. Обмислете също скрининг за когнитивни нарушения и консултация с психолог, особено при пациенти, преживели продължителна изолация.
- Прилагайте мултидисциплинарен подход
Координирайте грижите между различни специалности и услуги, когато е възможно. За пациенти с комплексни или персистиращи симптоми е полезно осигуряването на комбинирани медицински, рехабилитационни и психосоциални услуги при възможност. Ясната комуникация между специалистите е ключова за избягване на фрагментирани грижи.
- Вдъхвайте увереност и задавайте реалистични очаквания
Възстановяването от дълъг COVID може да бъде бавно и променливо. Обсъдете с пациентите си техните притеснения, валидирайте преживяванията им и предоставяйте ясна информация какво могат да очакват. Подкрепяйте усилията им активно да участват в наблюдението и управлението на собствените си състояния, както и регулярно да проследяват за последващи ефекти. Така ще им помогнете да се чувстват по-овластени в процеса на възстановяването си.
Превод и адаптация: Илина Начева
