от Джейн Огдън, Университет в Съри, Великобритания

Теглото е сложен проблем за обсъждане при консултация. На някои пациенти вероятно вече им е писнало да чуват думите „Може да отслабнете малко“ всеки път, когато посещават клиниката, независимо дали са дошли заради болно гърло, цитонамазка или възможен сърдечен проблем. Те може би през целия си живот са се чувствали стигматизирани от медицинската професия и смятат, че единственото, което хората винаги виждат в тях, са размерите на тялото им (Ogden, 2018). Това е така при някои хора, но други вероятно никога не са смятали теглото си за проблем и могат да бъдат обидени или изненадани, ако този въпрос бъде повдигнат. Някои хора може просто да не искат да чуят посланието и да игнорират всичко казано, като си мислят например „какво знаете пък Вие – Вие сте слаба / дебела / твърде млада / твърде стара“ или „науката винаги греши“. Следователно повдигането на въпроса за теглото изисква внимателно преценяване „кога“, „как“ и „какво“ да се каже на човек с наднормено тегло.

Кога…

Хората си запушват ушите през голяма част от живота си и имат невероятната способност да не чуват какво им се казва. Първият трик, за да бъдат посланията чути, е подходящият момент, а когато става дума за теглото, често е най-добре да го обвържете с „момент, който може да ни научи на нещо“ (Ogden & Hills, 2008). Това могат да бъдат нови симптоми, като задух или болки в ставите; диагноза за състояние като диабет или повишено кръвно налягане; споменаване на житейско събитие като предстояща „важна възраст“ или пенсиониране; или някакъв аспект от живота, който е станал труден, като изкачване на стълбите, носене на децата или завързване на връзките на обувките. Моментите, които могат да ни научат на нещо, могат да накарат хората „да си отпушат ушите“ – така че, когато пациентът ви поднесе свой такъв момент, хванете го и повдигнете въпроса за теглото (Marks & Ogden, 2017).

Как…

Но следващата част не е лесна! Трябва ли да кажете „пълен“, „тежък“, „с наднормено тегло“ или дори „със затлъстяване“? Трябва ли да бъдете предпазливи и да попитате: „Съгласен ли сте да поговорим за теглото ви?“ Или трябва да бъдете по-директни, като заявите: „Трябва да отслабнете“. Все още няма категоричен отговор на този въпрос, но моят прочит на научните доказателства в рамките на книгата ми „Психология на спазването на диета“ (Ogden, 2018) е следният: здравните специалисти често са по-изплашени от темата, отколкото пациентите. Здравните специалисти трябва да повдигнат въпроса, дори ако темата толкова ги притеснява, че биха предпочели да я избегнат. Думата „затлъстяване“ може да шокира, но малко шок (не твърде много) може да бъде полезен. Всеки пациент е различен; всеки здравен специалист е различен; и всяка консултация е динамика между двама различни хора. Така че въпросът се свежда до преценка на точното време и съобразяване на вашия подход с това, което смятате, че ще е подходящо за този конкретен пациент в този конкретен момент. Докато това, което казвате, се основава на топлота и емпатия, всичко би трябвало да е наред. Например „Знаете ли, че наднорменото тегло може да повиши кръвното Ви налягане“ може да бъде полезен подход, тъй като свързва теглото със специфичен здравен проблем. Или „Отслабването може да Ви помогне за проблема с гърба” е полезно начало, тъй като представя загубата на тегло като решение на проблема (National Obesity Forum, UK). След като веднъж започнете разговора, слушайте внимателно онова, което казва пациентът, и формулирайте своите изказвания така, че да съответстват на казаното от него. Това ще спомогне за изграждането на отношения, които ще работят и в бъдеще, като пациентите ще се връщат и ще могат да се проведат допълнителни разговори с тях. Можете да научите повече за това от изследването на „здравословните разговори“ (обучение на медицинския персонал в умения за разговори с пациентите, насърчаващи ги към здравословен начин на живот) (Black et al. 2014) и „Нека всеки контакт има значение“ (подход към промяната на здравното поведение, който цели да използва всеки ежедневен контакт за насърчаване на промяна в поведението, която ще допринесе за здравето и благополучието) (https://www.makingeverycontactcount.co.uk/). 

Какво…

И после какво? Нещата, които се случват след първоначалното повдигане на въпроса, определят доколко успешен ще бъде човек в отслабването. Следващите стъпки трябва да помогнат на пациента да осъзнае, че теглото му е проблем (Ogden, & Jubb, 2008); да му помогнат да повярва, че теглото му е свързано с това, което той прави (т.е. с неговото поведение, а не с генетиката, хормоните, медикаментите или правителството, независимо от това каква е истината или какво мисли пациентът). Следващите стъпки трябва да насърчат (овластят) пациента да промени поведението си; да направят така, че пациентът да ви харесва достатъчно, за да ви се довери и да иска да се върне; и накрая да помогнат на пациента да се почувства готов да направи промяна.
Отслабването е дълга игра. Правилно е да се повдигне въпросът за теглото. Но трябва да се направи „тогава“, „както“ и „каквото“ по начин, който гарантира, че дългата игра ще бъде изиграна, а няма да приключи преди дори да е започнала.

Практически препоръки

• Кога, как и какво да се каже е ключово;
• Внимателно подбирайте времето – опитайте се да повдигнете темата за теглото в „момент, който може да ни научи на нещо“;
• Подберете думите си така, че да съответстват на езика на пациента, и не се страхувайте да повдигнете въпроса за теглото;
• Насърчавайте пациентите да виждат ролята на собственото си поведение в проблема им с теглото – но със състрадание и без обвинение.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова