От Стефан Домбровски, Университет на Ню Брънзуик, Канада

Отдалечаване от смъртта

Ходенето е една от най-основните форми на човешко движение и е свързано с множество ползи за здравето. Доказателствата сочат, че тези, които ходят повече, е по-малко вероятно да умрат преждевременно, което показва, че е възможно да се отдалечите от смъртта (поне за известно време).

Ходене и инсулт

Ходенето като форма на физическа активност е особено полезно за хора с инсулт, водеща причина за увреждане при възрастни. Редовната физическа активност след инсулт може да намали риска от повторна поява на инсулт, да помогне за възстановяването и да подобри цялостното функциониране, здраве и благополучие. Въпреки това, хората с инсулт прекарват около 75% от будните си часове седнали, повече в сравнение със здрави хора на същата възраст като тях. И все пак ходенето е една от най-постижимите форми на физическа активност след инсулт – 95% от хората могат да ходят 11 седмици след инсулта. Освен това ходенето е предпочитана форма на физическа активност за хората с инсулт, тъй като те я възприемат за достъпна, приятна и в повечето случаи социална дейност. Ключовият въпрос е как да подкрепим хората с инсулт да ходят повече?

Ходене в компания

Остро здравно събитие като инсулт може да има опустошително въздействие върху пациента и неговите близки, включително съпрузи, членове на семейството и приятели. Във времена на трудности като свързани със здравето житейски събития, хората обикновено се подкрепят един друг, за да си помогнат за справяне с въздействието на събитието и процеса на възстановяване. Доказателствата сочат, че хората с инсулт, които успешно (повторно) са въвели физическа активност като ходенето в ежедневието си, са имали подкрепа от партньор. Подкрепящите партньори често изглежда интуитивно използват общо-популярни подходи, включително ефективни техники като поставяне на цели, наблюдение на целите и обратна връзка, за да помогнат на хората с инсулт да се включат в ходенето чрез споделени дейности. Качествените изследвания показват, че с помощта на тези подходи партньорите се стремят да възстановят ходенето, за да улеснят участието в споделени дейности, на които са се наслаждавали заедно преди инсулта. Можем да опишем тези подходи като „диадични интервенции“, при които двама души (човек с инсулт и член на семейството) се стремят да постигнат една цел (увеличаване на ходенето). Ключов въпрос е дали можем да накараме диадичните интервенции да се случват по-често и систематично чрез интервенция или услуга?

Използване на „това, което работи“

За да се използват систематично благоприятните ефекти на диадичните процеси в подкрепа на промяната, беше разработена 12-седмична интервенция – наречена We Walk (“Ние вървим”) – насочена към увеличаване на ходенето на открито след инсулт. We Walk беше внимателно разработена въз основа на ориентирани към човека принципи и психологическата теория. В програмата се включват обучен фасилитатор, така нареченият „ходещ приятел“, и човек с инсулт, които се срещат заедно лично или дистанционно по телефона, преминавайки през структурирани дейности и техники като наблюдение, поставяне на цели и планиране на действие. Установено е, че интервенцията е приложима в практиката. Тя беше добре приета както от „ходещия приятел“, така и от лицето с инсулт за насърчаване на ходенето на открито, подчертавайки потенциала на диадичната намеса за подкрепа на промяната на поведението. Тъй като се провеждат допълнителни изследвания за усъвършенстване и тестване на интервенцията, какви са някои от поуките, които могат да бъдат извлечени на този етап?

Диадични интервенции – полезни и сложни

Диадичните интервенции са сложни, тъй като те са насочени към множество хора и обикновено се основават на вече съществуващи взаимоотношения между тях. Използването на съществуващи взаимоотношения има много предимства, но зависи от типа връзка, която двойките имат помежду си. Те включват аспекти на взаимоотношенията като доверие, честност, уважение и комуникационни модели. Тези състояния често са извън контрола на диадичната интервенция. Например, някои участници в интервенцията We Walk изтъкнаха тънката граница между насърчаване и заяждане – тоест това, което може да се разглежда като повтарящи се напомняния за извършване на целево поведение при липса на осезаем напредък. Въпреки че заяждането не е част от таксономията на техниките за промяна на поведението, нито е включено като техника в We Walk, стратегията за предоставяне на социална подкрепа може да се превърне в заяждане в определени контексти. За да се увеличи максимално потенциалът на този тип интервенция, когато прилагаме диадичните интервенции и услуги за промяна на поведението, трябва да обърнем голямо внимание и да гарантираме, че социалната подкрепа отговаря на личните нужди на лицето с инсулт.

Практически препоръки:

1. Вървете към здравето и се отдалечавайте от смъртта: ходенето като форма на достъпна физическа активност е популярно сред много хора, включително тези с физически затруднения, и може да бъде едно от първите активни поведения, които трябва да имате предвид, особено при тези, които са физически неактивни.
2. Обърнете внимание на ефективната практика „в реалния свят“: хората често използват интуитивно ефективни техники за промяна на поведението и обръщането на внимание на това, което работи в „реалния свят“, може да помогне на другите.
3. Систематизирана интуиция: разработването на интервенции или услуги, базирани на систематизиране на практики, които помагат на другите, може да послужи за разпространението на полезни стратегии. Работата с двойки за договаряне и съгласуване на споделени цели за ходене и съвместното планиране на начина, по който целите ще бъдат реализирани, е важна стъпка за практикуващите здравни специалисти с цел улесняване на промяната на поведението, заедно с улесняването на рефлексията върху напредъка и преглед на целите и плановете.
4. Съществуващите взаимоотношения могат да доведат до успех или да провалят опитите за промяна: Полезните взаимоотношения показват взаимна ангажираност, подкрепа и уважение един към друг, желание за съвместно създаване на възможности за ходене, които са предизвикателни, но интересни, гъвкави и способни да се адаптират към способностите на лицето с инсулт.
5. Съвместна подкрепа: Партньорите за разходка трябва да помогнат при избора на значими цели, върху които могат да надграждат. Например в нашата програма ходенето до супермаркета или обикалянето на парка беше по-смислено за някои в сравнение с определен брой крачки на ден. То помогна за развиване и поддържане на мотивацията, особено след като крачкомерите и другите носими устройства често не работят добре за тези пациенти.

Превод: Велина Христова и Анна Александрова-Караманова