Много кратки интервенции за промяна на поведението в лечебните заведения

Posted on Posted in Interventions

от Стивън Сътън, Университет Кеймбридж, Англия

Мащабните проблеми изискват мащабни решения. Справянето с „Големите 4“ поведения (физическа неактивност, тютюнопушене, прекомерна консумация на храна и алкохол) изисква широко обхватни интервенции, които могат да достигнат до голям брой хора, за да постигнат значимо въздействие върху общественото здраве. Един обещаващ подход е да се използват кратки интервенции, предоставяни от практикуващите специалисти в лечебните заведения. Например във Великобритания Националният институт за върхови постижения в здравеопазването (National Institute for Health and Care Excellence) препоръчва специалистите по първична здравна помощ да предоставят на неактивните хора специални „кратки“ съвети за физическа активност и да проследяват резултата при последващите прегледи.

Има доказателства за ефективността на кратките интервенции (Vijay, Wilson, Suhrcke, Hardeman, & Sutton, 2016). Един от проблемите при разбирането на тази литература обаче е, че има различни определения за „кратки съвети“ или „кратки интервенции“ (Lamming, Pears, Mason, Morton, Bijker, Sutton, & Hardeman, 2017). Например един литературен обзор дефинира кратките съвети като „С продължителност по-малка от 30 минути, или предоставени в рамките на една сесия (позволяващи последващи проучвания само като допълнителен контакт)” (Campbell et al, 2012). Много такива „кратки“ интервенции са твърде дълги, за да бъдат включени в рутинните консултации на първичната грижа. Поради това, в нашата работа ние се фокусираме върху разработването и оценяването на „много кратки“ интервенции, дефинирани като една единствена сесия, продължаваща не повече от пет минути, насочена към физическата неактивност. Тези много кратки интервенции биха могли да се използват в различни лечебни заведения, но ние разработихме нашата за Програмата за превенция на Националната здравна служба (National Health Service – NHS) в Англия. Програмата приканва хората на възраст от 40 до 74 години, които не са регистрирани със заболявания, да си правят профилактичен съдов преглед на всеки пет години. Повечето от тези прегледи се извършват в първичната помощ от медицински сестри и здравни асистенти. Те са отлична възможност да се предостави много кратка интервенция за промяна на поведението на потенциално милиони хора.

За разработването на интервенциите използвахме итеративен подход, който комбинира доказателства и експертни знания от различни източници, включително систематични обзори, консултация със заинтересованите страни, качествено проучване, оценка на разходите за ресурси и дискусии в екипа (Pears, Morton, Bijker, Sutton, & Hardeman, 2015). Ние определихме съдържанието на много кратките интервенции от гледна точка на техниките за промяна на поведението (Michie et al, 2013). Например, нашата базирана на крачкомер много кратка интервенция включваше девет различни техники за промяна на поведението, включително Поставяне на цели (поведение), Планиране на действия и Самонаблюдение на поведението (Mitchell, Hardeman, Pears, Vasconcelos, Prevost, Wilson, & Sutton, 2016). На участниците бяха предоставени крачкомери и Графика на крачките, заедно с устни инструкции като: „Всяка седмица можете да си поставяте за цел да направите определен брой крачки, например 6000 крачки на ден, и всеки ден да си записвате колко крачки сте направили и да видите дали сте постигнали целта си“. Разработихме също тричасово обучение и ръководство за здравните специалисти.

Подобни основани на конкретни техники много кратки интервенции трябва да бъдат разграничавани от простото „даване на съвети“. Обикновено съветите включват призоваване към промяна и информация за вредите от физическата неактивност или предимствата от това да бъдеш по-активен. Включването на техники като поставяне на цели и самонаблюдение, предназначени да помогнат на хората да променят поведението си, е много важно, както и полезно.

Ние доказахме, че е възможно да се включат много кратки интервенции в профилактичните прегледи, и че те са приемани добре както от здравните специалисти, така и от пациентите. Първоначалните ни резултати относно ефективността бяха доста обещаващи. Чрез обективно измерена физическа активност с помощта на акселерометър беше установено, че базираната на крачкомер много кратка интервенция има 73% вероятност да бъде ефективна (т.е., 73% вероятност за повишаване на физическата активност в сравнение с контролна група) (Pears et al, 2016). Когато обаче тествахме тази много кратка интервенция в по-голямо проучване (N = 1,007), тя показа само малък, статистически незначим позитивен ефект върху обективно измерената физическа активност след три месеца. Въпреки това, икономическата оценка предполага, че има 60% вероятност интервенцията да е икономически ефективна в дългосрочен план, в сравнение само с профилактичните прегледи на NHS. Така да се предостави много кратката интервенция може да е по-добре, отколкото да не се прави нищо.

Възможно е да се повиши ефективността на много кратките интервенции, като се включат допълнителни компоненти. Предизвикателството е това да бъде направено, без да се увеличат значително разходите за тях. Един подход е съчетаването на много кратка интервенция „лице в лице“, предоставяна от здравен специалист, с „електронна“ интервенция, която предоставя на пациента продължаваща подкрепа за промяна на поведението. Комбинацията от „лице в лице“ плюс електронни компоненти може да бъде по-ефективна, отколкото всяко от двете поотделно. Ние използвахме един вариант на този интервенционен модел в работата си за повишаване дела на спиращите цигарите пушачи в първичната медицинска помощ, в която електронният компонент се състои от 90-дневна програма от специални текстови съобщения, изпращани на мобилния телефон на пушача (Naughton et al, 2014).

Препоръки

  • Има доказателства за ефективността на кратките интервенции за промяна на поведения като пушене и физическа активност. Но много от тези интервенции са твърде дълги, за да могат да бъдат включени в рутинните консултации с пациентите.
  • Обмислете вместо това да използвате много кратки интервенции, дефинирани като продължаващи не повече от пет минути. Доказателствата за тяхната ефективност са по-слаби, отколкото за кратките интервенции, но да се предостави много кратка интервенция вероятно е по-добре, отколкото изобщо да не се предостави никаква интервенция.
  • Вместо просто да „давате съвети“, помислете за много кратки интервенции, като включите една или повече техники за промяна на поведението. Например, може да е полезно да помолите пациента да наблюдава поведението си или да направи конкретен план за действие като напише кога, къде и как ще увеличи физическата си активност или ще избегне изкушаващи го закуски.
  • Насочването на пациентите към полезни ресурси (например приложение за смартфони или група за ходене) не изисква много време и може да подобри ефекта от интервенцията. Насрочването на дата за следващ преглед също може да бъде от полза.
  • Нека всеки контакт има значение. Всеки път, когато виждате пациент, имате потенциална възможност да кажете нещо за промяна на поведението. Кумулативният ефект от много практикуващи специалисти, използващи много кратки интервенции с много пациенти, може да има значително въздействие върху общественото здраве.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод:

Анна Александрова-Караманова