От Херьо Кок, Университет Маастрихт, Холандия; Университет на Тексас в Хюстън, САЩ

Към момента съществува широк спектър от кампании и интервенции за подобряване на общественото здраве и промяна на здравното поведение, но много от тях не са „основани на теория и доказателства“. Тази публикация ще опише накратко процесите, които извършват здравните психолози при разработването на интервенции, и ще подчертае как те се различават от (и подобряват) подобни процеси, които обикновено се предприемат другаде.

Стъпки

Планирането на интервенции за промяна на поведението е процес, който се осъществява стъпка по стъпка, и често включва предприемане на две стъпки напред и една стъпка назад. Това е особено важно, тъй като всяка стъпка се надгражда върху предишните стъпки и невниманието към една стъпка може да доведе до грешки и неадекватни решения в друга стъпка. Така нареченият протокол за Картографиране на интервенциите (Intervention Mapping – IM, http://interventionmapping.com/) идентифицира шест стъпки при разработването на интервенции, които помагат на планиращия да създаде интервенция, основана на теория и доказателства:

Стъпка 1: Оценка на потребностите

В тази стъпка планиращата група, състояща се от представители на всички страни (включително целевата група, заинтересовани страни, експерти, изследователи и бъдещите изпълнители на програмата), оценява проблема. Това включва идентифициране на причините за проблема (поведенчески причини и причини, свързани със средата), както и детерминантите на тези причини. Тези елементи могат след това да бъдат изобразени като „логически модел“ на проблема – подобно на (опростения) по-долу модел за превенция на полово предавани инфекции /ХИВ при юноши, който дава ясна представа за това как се съчетават отделните елементи.

Стъпка 2: Определяне на целите

След като проблемът и неговите причини са ясно определени, могат да бъдат дефинирани и специфичните резултати и цели на програмата. Тук се включва уточняване на това как трябва да бъдат променени детерминантите на поведението на отделните хора, както и агентите на средата (вземащите решения), за да се редуцира проблемът. Например в горепосочения логически модел, за да насърчи употребата на презервативи от юношите, интервенцията трябва да повиши възприемането на риска, както и възприетата ефективност на презервативите като намаляващи риска. Интервенцията трябва също пряко да повлияе на партньора, ако това е възможно, в комбинация с подобряване на увереността на юношите в способността им да договорят използването на презервативи с партньора. Накрая, в зависимост от съществуващите социални норми, може да се улесни достъпът до услуги за семейно планиране.

Стъпка 3: Дизайн на интервенцията

Проектира се съгласувана и подходяща за прилагане интервенция. Избират се теоретично основани методи и практически приложения за промяна на (детерминантите на) поведението и се генерират темите, компонентите, обхватът и последователността на програмата. Картографирането на интервенциите различава т. нар. методи (или техники) за промяна на поведението, за които е доказано, че са ефективни за промяна на детерминантите на поведението и/или причините, свързани със средата. Например, възприемането на риска може да бъде повишено чрез информация за риска, представена чрез сценарий. Аз-ефективността може да бъде подобрена чрез моделиране и обратна връзка. Застъпничеството и лобирането могат да повлияят взимането на решения на политическо ниво. Всички тези методи за промяна изискват да бъдат преведени в практически приложения, като се вземат предвид основаните на теория и доказателства параметри. Например при моделирането: обучаващият се се идентифицира с модела; наблюдава, че моделът получава подкрепление; обучаващият се има достатъчно Аз-ефективност и умения, за да изпълни действието; моделът служи като модел за справяне (coping model), а не като модел за майсторство (mastery model).

Стъпка 4: Създаване на интервенцията

Това е действителното създаване на интервенцията. Прецизира се структурата на програмата; посланията и материалите се изготвят, тестват и произвеждат. В горния пример е представена холандската програма „Long Live Love“ (https://www.langlevedeliefde.nl/docenten/english): разработена, приложена в практиката и многократно доказана като промотираща по-безопасен секс при юношите в училищата.

Стъпка 5: План за изпълнение

Изготвя се план за изпълнение на програмата. Идентифицират се потенциалните потребители на програмата; определят се целите на изпълнението и целите на промяна при прилагането на програмата; проектират се интервенциите за изпълнение, като отново се използват стъпките на Картографирането на интервенциите. В примера по-горе целева група на интервенцията са юноши на възраст 14-15 години в училищата. Изпълнението на интервенцията цели разпространение в училищата, приемане от училищните директори и учителите, правилно прилагане от учителите и накрая институционализиране на интервенцията от директорите и училищните съвети.

Стъпка 6: Оценка на плана за ефективност

Разработването на интервенцията не е краят на пътя. Важно е също така да се направи оценка дали дадена интервенция е постигнала своите цели (т.е., оценка на ефективността) и дали интервенцията е изпълнена според предварителния план (т.е., оценка на процеса). Дейностите от стъпки 5 и 6 трябва да започнат възможно най-рано в процеса на планиране. Информацията от тези оценки може да се използва за прецизиране и подобряване на интервенциите, посредством движение напред и назад между стъпките.

Широка перспектива

Планирането на интервенции за промяна на поведението винаги трябва:

(1) Да използва поведенчески теории и доказателства като основа на интервенцията;

(2) Да приема екологичен подход за оценка на и интервениране върху (здравните) проблеми; и

(3) Да осигури участието на хора от целевите групи и на други заинтересовани страни.

Едно лице със здравен проблем е част от система, също както и потенциалното решение на този здравен проблем. Ето защо широкото участие в различните нива на една система може да донесе по-голям диапазон от умения, знания и опит на даден проект, може да подобри приложимостта на интервенцията в реалния свят и възможността за най-добро оценяване на интервенцията.

Основни процеси

Картографирането на интервенциите предлага също и „основни процеси“, ключови действия за прилагането на теория и доказателства: поставяне на въпроси, мозъчна атака, преглед на емпирични резултати, преглед и използване на теории, определяне и адресиране на необходимостта от нови изследвания и накрая формулиране на работен списък с отговори. Особено процесът на преглеждане и прилагане на теории е предизвикателството, за което здравните психолози са специално обучени. Преглеждайки литературата в търсене на доказателства по темата, планиращият програмата ще се натъкне на теоретични идеи и понятия, които може да са свързани с теории. Планиращите могат да използват и теории, които познават, например теорията за планираното поведение относно детерминантите на поведението или теории за саморегулацията относно промяната на поведението.

Практически препоръки

• Всяка група, планираща интервенция за промяна на поведението, трябва да включва експерт по поведенчески науки, например добре подготвен здравен психолог.
• При разработването на интервенции за промяна на поведението да се използват теории и доказателства, да се прилага системен подход и да се подобри участието в интервенцията.
• Планирането на интервенции за промяна на поведението е процес, който се осъществява стъпка по стъпка, където всяка стъпка се надгражда върху предхождащите я стъпки. Протоколът за Картографиране на интервенциите може да помогне да преведе хората през тези стъпки.
• „Основните процеси“ могат да подпомогнат здравния психолог при намирането на теоретични отговори за планиране на въпроси.
• Особено важни за планирането на интервенцията са: идентифицирането на подлежащи на промяна и важни детерминанти на поведението; отчитането на теоретичните параметри, които правят методите за промяна на поведението ефективни; проследяване интервенцията да се изпълнява както е планирано.

Превод: Анна Александрова-Караманова