Какво става с лекарствата, когато отидат вкъщи?

Posted on Posted in Medication adherence

от Кери Чембърлейн, Университет Масей, Окланд, Нова Зеландия

Какво правят хората с лекарствата, след като те влязат в дома? Изненадващо е, че твърде малко изследвания се опитват да отговорят на този въпрос. И все пак той е важен – повечето медикаменти се приемат у дома под контрола на потребителя. Отпусканите с рецепта лекарства се регулират, но след като бъдат предписани и взети от пациента се предполага, че биват приемани според указанията. Хората също така имат достъп до и могат да използват широк спектър от лекарства без рецепта (напр. за облекчаване на болката), алтернативни лекарства (напр. хомеопатични препарати) и други, свързани със здравето препарати, които не винаги възприемаме като лекарства (напр. хранителни добавки, пробиотични напитки). Трябва обаче да отбележим, че достъпът до различните видове медикаменти може да варира значително между отделните страни (Stolk, Van Wijk, Leufkens, & Heerdink, 2006; Hinshaw et al, 2011).

Медикаментите от всякакъв вид са сложни социални обекти и е грешка да ги разглеждаме просто като медицински технологии, ефективни за лечение или облекчаване на медицински състояния, когато се приемат както е препоръчано (Cohen, McCubbin, Collin, & Perodeau, 2001; Reynolds Whyte, van der Geest, & Hardon, 2002). При лекарствата ефективността на отговора в зависимост от дозата варира в широки граници. Някои лекарства (напр. парацетамол) имат широк терапевтичен индекс (т.е. понасят се лесно в широк диапазон от дозировки), докато други (напр. левотироксин) имат тесен терапевтичен индекс (т.е. малки разлики в дозата могат да доведат до сериозни терапевтични неуспехи и/или сериозни нежелани реакции). Също така, всички лекарства имат някакъв вид странични ефекти – някои са незначителни и остават незабелязани от повечето потребители, а други са по-големи и потенциално сериозни. Докато лекарствата могат да имат различни ефекти, самите хора също се различават значително по отношение на своята толерантност към медикаментите, като толерантността може да се променя с течение на времето при повтаряща се употреба на лекарството (Hinshaw et al, 2011).

 

Разполагаме със значителни доказателства, че само около половината лекарства, отпускани по лекарско предписание, се приемат според указанията (Blaschke, Osterberg, Vrijens, & Urquhart, 2012; Mongkhon & Kongkaew, 2017). Това се случва поради различни причини, включително поради преживяване на странични ефекти, поради опасения за възникване на зависимост, поради вярванията на пациентите относно заболяването, лекарствата и видовете лечение (Pound et al, 2005; Marshall, Wolfe, & McKevitt, 2012).

 

Следователно, важно е да се разбере как обикновените хора се отнасят към медикаментите в ежедневния си живот. Проведохме изследване с хора от 55 домакинства, целево подбрани от четири града в Нова Зеландия. Ние не се интересувахме от това дали тези хора приемат лекарствата си според предписанията. Вместо това ние ги помолихме да опишат своите практики на използване на медикаменти, да посочат къде държат лекарства от всякакъв вид в домовете си, да изброят и опишат всички лекарства, които се намират в домовете им (Dew et al, 2014).

 

Някои основни резултати от това изследване са:

 

  • Широко разпространено във всички домакинства е голямото разнообразие от лекарства от всякакъв вид – отпускани по лекарско предписание, без рецепта и от алтернативната медицина, които се намират на различни места в дома. Съхраняването им е организирано в зависимост от употребата, като общите лекарства се съхраняват в централните помещения на дома (кухня и хол), личните лекарства на някой член от семейството са разположени в по-уединени помещения (спалня, баня), а по-старите медикаменти са прибрани в шкафове и тавански помещения. Това разположение на медикаментите отразява семейните взаимоотношения и практиките на грижа в домакинствата (Hodgetts, 2011).
  • Хората разбират и използват медикаментите по много различни начини: от съпротива към употребата им до различни начини за придържане към предписаната употреба, за промяна или за разширяване на употребата им, в зависимост от вида на медикаментите и заболяването.
    • Например, някои хора са придирчиви по отношение на приема на антибиотици: „Не ми харесва да приемам антибиотици… антибиотиците трябва да бъдат използвани само при много сериозни спешни случаи“.
    • Други, които приемат психотропни лекарства, намаляват употребата им поради странични ефекти и зависимост: „Исках да функционирам като действащ член на обществото … за да се оправя, действително трябваше да се откажа от лекарството“.
    • Хората, които използват алтернативни лекарства, често напълно се противопоставят на алопатичните медикаменти: „Предпочитам или да почакам да ми мине, или просто която и да е друга алтернатива, вместо да взимам химикали“.
    • Други хора променят дозите според симптомите: Беше ми предписана по-висока доза, но просто реших, че ще се опитам да задържа дозата възможно най-ниска“.
  • Тези ежедневни практики при използването на медикаменти се ръководят от разбиранията на хората за ценността и мястото на медикаментите в обществото. Медикаментите могат да предизвикат смут, когато повишените в резултат на търговията с лекарства и историите в медиите страх и тревожност се обръщат към „неестественото“ и намиращото се извън контрол. Или те могат да произведат ред, когато биват разбирани като осигуряващи „баланс“ и възстановяващи реда и контрола. Медикаментите също така се позовават на морала, когато се разглеждат като „необходимо зло“,изискващо от всеки лична бдителност при употребата им, или когато тяхната употреба предполага „морално пропадащ“ болен човек или стигматизирано пропадащо тяло, създавайки идентичности, които трябва да бъдат управлявани (Dew et al, 2015).

 

Вместо да разглеждаме практиките за използване на лекарства на обикновените хора като неиформирани или ирационални, ние смятаме, че те имат собствена логика, която се основава на „фармакологията“ на обикновения човек (Webster, Douglas, & Lewis, 2009). При нея възгледите на пациентите за медикаментите се основават както на състоянията, поради които са им предписани тези медикаменти, така и на техните лични здравни разкази. Тази фармакологична способност на обикновения човек повлиява и променя практиките на приемане на лекарства в домовете по начини като посочените по-горе и показва една липсваща перспектива в много от подходите към разбирането на приемането на лекарства (Rathbone et al, 2017; Fainzang, 2016). Медикаментите в дома имат собствен социален живот (Reynolds Whyte, van der Geest, & Hardon, 2003).

 

Препоръки

  • Практикуващите здравни психолози трябва да разбират, че приемането на лекарства е социална практика, и да се отнасят към нея като такава, вместо да я разглеждат единствено от биомедицинската гледна точка на придържане към предписаното лечение.
  • Използването на медикаменти може да бъде по-добре разбрано като намиращо се в рамките на определени време-пространствени практики, и особено във времето и пространството на домашните практики, вградени в ежедневния живот на дома. Практикуващите здравни психолози, които се опитват да повлияят върху приемането на лекарства, трябва да обсъдят и разкрият тези практики и да дадат съвети, които са свързани със социалната и контекстуална динамика, влияеща върху ежедневното използване на медикаменти от пациентите.
  • Практикуващите здравни психолози трябва открито да обсъждат използването на медикаменти с пациентите и да се опитват да дават препоръки за употребата им в рамките на разбирането на пациентите за тяхното заболяване, на това по какъв начин те разглеждат и ценят лекарстватаи как практиките за приемане на лекарства могат да бъдат включени в ежедневния им живот.

 

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

 

Превод: Анна Александрова-Караманова