Social Support

Разказване на истории за грижата за другите

от Ирина Тодорова, Научен център „Психология и здраве“, София, България

 

Грижата за остаряващите близки, които вероятно са в крехко здраве, може да бъде сложно и объркващо преживяване, предизвикващо едновременно удовлетворение и раздразнение. Медицината помага на хората да живеят по-дълго и в по-добро здраве и в някои случаи може да забави когнитивния спад, който често се появява с възрастта. Начинът, по който семействата се грижат за по-възрастните членове, както и смисъла на стареенето, деменцията и полагането на грижи варира в различните културни контексти (Todorova, Guzzardo, Adams, & Falcon, 2015). Повечето хора остаряват у дома като членове на своите общности, което има психосоциални ползи както за възрастните хора, така и за различните поколения членове на семейството. В същото време грижата за хората с влошаващо се здраве е съпроводена с физически усилия, психологическо напрежение, скръб, свързана с продължаваща загуба и вероятно с финансови затруднения за полагащия грижи.

Наративната психология на здравето има за цел да разбере преживения опит и смисли на хората в ежедневния им контекст чрез разказване на истории, особено за разбирането им за здраве и болест и свързаните с тях промени в идентичността (Sools, Murray, & Westerhof, 2015). Чрез наративите хората могат да осмислят неочаквани „биографични нарушения“, да създават връзки между минало, настояще и бъдеще, както и чувство за непрекъснатост в променения Аз и променените отношения (Bury, 1982). Чрез свързването на отделни събития в история, хората създават обяснения за това какво се е случило, какво означава то и в какви хора те са се превърнали. Както видяхме и в нашето изследване на полагането на грижи, наративите позволяват на полагащите грижи да разберат как техните отношения с любимия човек се предефинират с времето (Todorova, Turner, Castaneda-Sceppa, Young, & Bonner, 2016). Наративната психология на здравето подчертава, че историите имат много нива – лични, социални и културални, които могат да обяснят здравните неравенства (Stephens, 2011). Медицината също обръща внимание на наративите на пациентите и на формалните и неформалните лица, полагащи грижи за тях. Това включва и медицинската практика, и медицинското образование.

 

Грижа за полагащите грижи: Изследователите и практикуващите специалисти се интересуват от това как могат да бъдат подкрепени лицата, полагащи грижи. Според проучванията за оценка на ефективността има различни подходи, които могат да бъдат полезни. Те могат да бъдат обобщени в следните групи:

  • Образование и обучение – повишаване на знанията за стареенето и деменцията, нейните етапи и симптоми;
  • Социална подкрепа – предоставена от групи за подкрепа или онлайн формати и от семейството и приятелите;
  • Почивка от грижите – социални мрежи или организации могат да осигурят почивка от грижите, за да облекчат умората на полагащия грижи;
  • Утвърждаващи здравето поведения за полагащите грижи, като физическа активност, практики и дейности за намаляване на стреса.

 

Трябва също така да подчертаем значимостта на застъпничеството за политики в подкрепа на неформалните лица, полагащи грижи, на пациентите и техните семейства. Например законодателната власт на Масачузетс, в отговор на загрижеността на семействата и здравните специалисти и на застъпничеството на местния клон на Асоциация Алцхаймер, наскоро прие Закона за масовите заболявания Алцхаймер и деменция. Това законодателство ще подкрепи обучението на здравните специалисти за диагностициране на деменцията и осигуряване на грижи за пациенти с деменция и техните семейства; ще осигури адекватно уведомяване за диагнозата; ще осигури адекватна грижа при остри състояния и защита от злоупотреба.

 

Наративна здравна практика: Наративните практики са центрирани върху човека, диалогични и вградени в културния и структурния контекст, в който се осъществява грижата. Наративната практика на полагащите грижи помага на тяхното собствено създаване на смисъл и също така повишава тяхната „наративна компетентност“ – способността им да слушат и да се настройват към историите и преживяванията на човека, за когото се грижат (Charon, 2001).

 

Едно от заключенията от мета-анализите на интервенциите за повишаване на благополучието на полагащите грижи е, че интервенциите са най-ефективни, когато в тях участват както полагащите грижи, така и пациентите (Brodaty, Green, & Koschera, 2003). Съществуват няколко примера на програми за разказване на истории, въведени в домове за стари хора (например задача „историята на живота ми“ и задача „спомени“) (https://www.dementiauk.org/for-professionals/free-resources/life-story-work/). Въпреки че повечето от тях се фокусират върху старите хора, някои от тях са организирани като съвместни практики за разказване на истории, които включват семейството и неформални полагащи грижи лица.

 

Полагането на грижи може да бъде трудна ситуация за неформалните полагащи грижи и тя се преживява чрез истории, които сплитат заедно умората и скръбта и служат за задълбочаване на отношенията с близките. Подпомагането на полагащите грижи да възприемат собствените си истории може да допринесе за постигането на обновено чувство за смисъл и цел.

 

 

От гледна точка на наративната практика, ние предлагаме следните препоръки на практикуващите специалисти. Самите полагащи грижи могат също да ги прилагат в ежедневните си действия при полагане на грижи.

 

Практически препоръки

  • Насърчавайте (неформалните) полагащи грижи да споделят своите истории за грижата и променящите се отношения с любимия човек. Задавайте отворени въпроси („Разкажете за ситуация, когато …“), слушайте с емпатия и насърчавайте полагащите грижи да говорят с приятели или да се присъединят към групи за подкрепа, където се споделят истории.
  • Насърчавайте полагащите грижи да започнат да си водят дневник, да четат и да ръзсъждават върху литературни произведения и поезия. Разсъждаването върху тези истории е полезен начин за полагащите грижи да разберат какво се случва в живота им и това може да бъде от полза за здравето им по различни начини (Kaptein, Hughes, Murray, & Smyth, 2018).
  • Приемете, че историите на полагащите грижи са свързани с взаимоотношения, и предложете на полагащите грижи и на лицата, за които те се грижат, да отделят време, за да си поговорят за общото им минало и настояще. Дайте на полагащите грижи идеи за това как да извикват и свързват спомени с човека, за който се грижат (например чрез гледане на стари снимки, предмети, които въплъщават съвместни спомени, правене на кутии за спомени и колажи).
  • Тези практики за разказване на истории изискват време да се приложат и може да не допаднат на всички полагащи грижи. Следователно те трябва да бъдат обсъдени внимателно и като възможност. Тъй като историите могат да предизвикат множество емоции, практиките за разказване на истории могат също така да се осъществяват в кратки срещи.

 

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

 

Превод: Анна Александрова-Караманова

Please follow and like us: