Goal settingMotivationSelf-regulation

Мотивация и първи стъпки към физическата активност

Кийган Нитъл, Университет в Хелзинки, Финландия

Ето една позната история от първичната медицинска помощ: идва пациент, който очевидно има нужда от повече физическа активност. Специалистът обсъжда с пациента физическата му (не)активност и накрая пациентът казва, че просто не е мотивиран да се промени. Какво трябва да направи специалистът? Как можем да мотивираме този пациент поне да помисли да промени поведението си към по-добро? Или, още по-добре, как можем да му помогнем да формира добри намерения да бъде физически активен?

При консултации с „немотивирани“ хора специалистите обикновено започват с информация за ползите от физическата активност. Могат също така да посъветват пациента да стане по-активен, нерядко обаче забравяйки да вземат предвид личните му предпочитания за вида упражнения. Макар тези усилия за даване на информация и съвети да са водени от добри намерения, е малко вероятно те да доведат до каквито и да е реални промени. В действителност, ако 26 неактивни хора получат съвет да повишат физическата си активност, вероятността е след това само един от тях да достигне препоръчаните нива на физическа активност (Grandes et al, 2009).

Други специалисти отиват с още една стъпка по-напред в даването на съвети и карат хората да се променят, казвайки неща като „трябва да се промените” или „трябва да станете по-активни СЕГА“. Тези по-силови подходи за насърчаване на физическата активност могат всъщност да предизвикат обратен ефект и да способстват за увеличаване на съпротивата на пациента към промяната. При екстремни обстоятелства специалистът може дори да се опита да изплаши пациента с цел постигане на промяна, като изброи вредните последици за здравето в случай, че промяната не се осъществи. Опитите хората да бъдат уплашени с цел промяна обикновено са неефективни, освен когато човек вижда себе си като способен да осъществи промяната (Peters, Ruiter, & Kok, 2013). Така че остава въпросът: кой е най-добрият начин да бъдат мотивирани хората да увеличат своята физическа активност?

През 2018 г. нашата група публикува голям мета-анализ, който се опита да отговори на този въпрос (Knittle, Nurmi, Crutzen, Hankonen, Beattie, & Dombrowski, 2018). Първоначално ние разгледахме повече от 100 различни интервенции за промоция на физическата активност и идентифицирахме техниките за промяна на поведението, които всяка от интервенциите съдържаше. След това се опитахме да определим кои техники за промяна на поведението са довели до повишаване на мотивацията за физическа активност. Резултатите разкриха две основни групи техники за промяна на поведението, които изглежда повишават мотивацията.

Първата група се състои от техники за саморегулация. В нашите анализи всички техники за саморегулация (самонаблюдение на нивата на физическа активност, получаване на обратна връзка за изпълнението, поставяне на цели за физическа активност, изготвяне на планове за действие и използване на стратегии за решаване на проблеми за преодоляване на бариерите пред физическата активност) имаха ефект върху мотивацията. Освен това интервенциите, които използват самонаблюдение в съчетание с поне още една техника за саморегулация, повишават мотивацията повече от другите интервенции. Според предишни проучвания техниките за саморегулация са много важни за промяната на поведенията (напр. физическа активност, диета, тютюнопушене (Prestwich, Moore, Kotze, Budworth, Lawton, & Kellar, 2017), а нашето проучване показа, че те са много важни и за повишаване на мотивацията. Така че, да накарате хората да изпробват някои техники за саморегулация може да им помогне както да станат по-активни, така и да се чувстват по-мотивирани.

Втората група се състои от техники за промяна на поведението, свързани с участие в курсове с физически упражнения, включително инструкции как да се извършва физическата активност, демонстрации, възможности за практикуване на нови форми на физическа активност. Интервенциите, които използват този набор от техники, и интервенциите, предоставени лично на един човек или на групи от хора, водят до повишаване на мотивацията за физическа активност. Това може да се дължи на социалната подкрепа, получена от треньорите, или на възможностите за социално сравнение (и за забавление), осигурени от другите участници в курса. Може да изглежда плашещо за един неактивен човек да се хвърли веднага в курс с физически упражнения в група, но ако той го направи, има голяма вероятност това да увеличи мотивацията му да бъде активен.

В заключение, няма 100% успешни начини да мотивирате някого да стане физически активен, но нашето изследване показва, че насърчаването на саморегулацията и участието в курсове с физически упражнения може да бъде добро начало. Така че следващия път, когато се сращнете с клиент или пациент, за когото повече движение би било от полза, опитайте някои от практическите съвети по-долу. Те може да не работят при всички хора, но поне ще ви дадат още няколко инструмента, които да използвате в усилията си да мотивирате другите. Приятно мотивиране!

Практически препоръки

  1. Наблюдение. Помолете клиентите/пациентите да следят нивата на физическата си активност, като използват мобилно приложение, фитнес гривна или дневник на хартия. Предложете им листовки, в които са изброени няколко варианта за самонаблюдение, които вие бихте препоръчали.
  2. Преглед. Накарайте клиента/пациента да прегледа данните от самонаблюдението, за да провери дали е бил толкова активен, колкото си мисли, и да набележи моменти във времето, когато може да вмести физическата активност в графика си.
  3. Поставяне на цел и правене на планове. Накарайте клиента/пациента да си постави цел за физическата активност, която да е реалистична от гледна точка на това, което той към момента прави (от стъпки 1 и 2 по-горе), и да изготви план за това кога, къде и как ще я постигне.
  4. Просто го направете. Предложете на клиента/пациента списък с различни курсове с физическа активност, спортни отбори за възрастни или паркове в района и му помогнете да избере най-интересните за него възможности. Признайте, че започването е много трудно, но че това може да му помогне да се чувства по-мотивиран.
  5. Фокусиране върху мотивацията. Нека клиентите/пациентите да знаят, че е нормално да се чувстват немотивирани, и че научните изследвания показват, че тези стратегии могат да им помогнат да станат по-активни, като същевременно повишат мотивацията им

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

[Превод: Анна Александрова-Караманова]

Please follow and like us: