Fear is a bad counsellor

Страхът е лош съветник

Posted on Posted in Fear, Incentives

Д-р Хялт-Йорн Пейтърс, Отворен университет, Холандия

 

Предизвикването на страх е често използвана стратегия за промяна на поведението. Така например заплашителните и графичните предизвикващи страх послания сега неизменно присъстват на опаковките на тютюневите изделия, в кампании за насърчаване на използването на предпазни колани в автомобилите или против употребата на наркотици. Въпреки популярността и широкото използване на тези предизвикващи страх методи изследванията показват, че те вероятно не са най-добрият начин за промяна на поведението, за повишаване на информираността или за образоване на хората. Но как е възможно това? Не трябва ли хората да се страхуват от неща, които биха навредили на здравето им? Със сигурност никой, който знае за рисковете, не би пушил, не би шофирал без предпазен колан или не би използвал метамфетамини, нали? Не точно…

Предизвикването на страх

Една от причините тактиката за сплашване да е най-честият избор в кампаниите за обществено здраве е, че хората обикновено смятат, че знаят как постъпват другите. Те мислят, че това, което спира тях да правят нещо опасно, ще спира и другите да го правят. “Ако само хората знаеха за рисковете …”

Разбира се, рисковете, свързани с много от нездравословните поведения вече често се съобщават в медиите, чрез системата на училищното образование и чрез социалните мрежи. Дали тези кампании не достигат до хората, които са изложени на риск? Или тези послания не са достатъчно убедителни или достатъчно силни? Счита се, че по-агресивните или по-плашещи послания би следвало да работят по-добре за преодоляване защитите на хората, като изтъкват колко опасни са тези поведения и като карат хората да помислят два пъти, преди да опитат цигара или метамфетамини. И наистина, когато попитате обикновените хора какво би могло да ги възпре от правенето на нещо нездравословно, това често е един от най-популярните отговори (Goodall & Appiah, 2008; ten Hoor et al, 2012).

Въпреки това, от известно време насам знаем, че това е погрешен самоанализ: хората не винаги осъзнават причините, поради които действат по определен начин (Nisbett & DeCamp Wilson, 1977). Да се пита целевата група за мотивите им да извършват или да не извършват дадено поведение може да бъде много полезно, а включването им в процеса на разработване на интервенцията е от решаващо значение за успеха. Обикновените хора обаче не са експерти по промяна на поведението, така че отговорността не трябва да лежи върху тях.

Освен интуитивната привлекателност на заплашителните послания, друга причина за тяхната популярност е възприетата липса на алтернативи. Не всички рекламни агенции и специалисти, разработващи интервенции, са запознати с протоколите за разработване на интервенции, като например подходът „Картографиране на интервенциите“ (Intervention Mapping), или с таксономията на методите за промяна на поведението (Kok et al, 2016).

Разбираемо е, че специалистите, разработващи интервенции, често използват страха и заплахите в усилията си за промоция на здравето, тъй като те са лесно достъпни и се основават на “здравия разум.” Но защо това е проблем?

 

Няма от какво да се страхувате, освен от самия страх

Проблемът е, че хората не винаги постъпват рационално, и че еволюцията не ни е „проектирала“ за повечето неща, които правим в днешно време. Нещо, в което хората обикновено са доста добри, е поддържането на положителен образ за себе си. И едно от средствата за поддържането му е изкривяването на собствените възприятия.

Докато всички ние по принцип се интересуваме от информация относно потенциални рискове, то подобна информация може да бъде игнорирана, ако отсъстват „правилните“обстоятелства. При прости поведения това не е проблем: ако предупредите някого, че, например, не бива да яде сурово пилешко месо, той най-вероятно ще се съобрази. Проблемът със самовъзприемането се появява при по-трудни поведения.

Отказването на цигарите е пословично трудно. В действителност, повечето пушачи искат да се откажат, а когато хората мислят, че не могат да избегнат дадена заплаха, образът им за себе си е застрашен. Не е приятно да се занимаваш с нещо разрушително и да бъдеш напълно, болезнено наясно с опасностите, които то носи. Така че, хората си имат начини да правят себе си по-неосведомени. Всеки път, когато човек не е убеден, че може да предотврати дадена заплаха, той ще реагира защитно, за да запази своя образ за себе си: или чрез омаловажаване на рисковете, или като се фокусира върху други свои положителни страни. Например, един пушач може да споменава баба си, която е пушила по две кутии цигари на ден в продължение на четиресет години, и все още е в добро здраве („Пушенето не е толкова опасно“); или може да обясни, че прави упражнения пет пъти седмично или яде половин килограм броколи всеки ден („Аз съм здрав човек”). Тези защитни реакции помагат на хората да поддържат положителен образ за себе си, което им позволява след това да продължат да вършат опасното поведение.

Тази динамика е проучвана в продължение на повече от шейсет години (Ruiter, Kessels, Peters, & Kok, 2014). Въпреки това, въпросът все още се счита за спорен до известна степен. За да реши този спор, нашият изследователски екип оцени критично всички изследвания в тази област (Peters, Ruiter, & Kok, 2013). Проучихме защо някои проучвания са установили, че заплашителните послания работят, а според други (в съответствие с психологическите теории) те не работят.

В рамките на прегледа на литературата ние открихме, че предизвикването на страх променя поведението само когато е съчетано с интервенции, които успешно повишават увереността на хората, че са способни да елиминират заплахата. С други думи, има смисъл да сплашваме хората само когато те мислят, че могат да предотвратят заплахата. Когато хората не са уверени, че могат да променят поведението си, за да избегнат дадена заплаха, но така или иначе са застрашени, посланията, пораждащи страх, не само са неефективни, но дори понякога са с обратен ефект. Ако сплашването или предизвикването на хората не е начинът за ефективна промяна на поведението, тогава какъв е той?

 

Практически препоръки

  • Когато се опитвате да промените поведението, първо установете причините (детерминантите) на поведението (Peters, 2014). Коя е най-важната причина: възприемането на риска, социалните норми, или недостатъчните умения?
  • След това определете кои методи могат да променят тези детерминанти (вижте този подробен списък (Kok et al, 2016) и тези практически насоки (Kok, 2014).
  • Ако в крайна сметка избeрете заплашителни послания, уверете се, че:
    • или хората в целевата популация са уверени, че могат да извършват желаното поведение (т.нар. „висока Аз-ефективност“),
    • или вашата интервенция съдържа един или повече ефективни компоненти, които успяват да повишат тяхната Аз-ефективност до приемливо ниво.

 

 

 

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

 

 

Превод: Анна Александрова-Караманова