Аз-ефективност: Вярването „мога да го направя“, което позволява на хората да променят начина си на живот

Posted Posted in Motivation, Self-efficacy

от Ралф Шварцер, Свободен университет Берлин, Германия, и SWPS Университет по социални и хуманитарни науки, Полша

Промяната в поведението често може да бъде желана, но трудна за постигане. Например, отказването от тютюнопушенето, здравословното хранене и придържането към режим на физически упражнения изискват мотивация, усилия и постоянство. Много психологически фактори имат значение за промяната на поведението, но Аз-ефективността е един от най-важните (http://www.uky.edu/~eushe2/Pajares/self-efficacy.html).

(more…)

Разказване на истории за грижата за другите

Posted Posted in Social Support

от Ирина Тодорова, Научен център „Психология и здраве“, София, България

 

Грижата за остаряващите близки, които вероятно са в крехко здраве, може да бъде сложно и объркващо преживяване, предизвикващо едновременно удовлетворение и раздразнение. Медицината помага на хората да живеят по-дълго и в по-добро здраве и в някои случаи може да забави когнитивния спад, който често се появява с възрастта. Начинът, по който семействата се грижат за по-възрастните членове, както и смисъла на стареенето, деменцията и полагането на грижи варира в различните културни контексти (Todorova, Guzzardo, Adams, & Falcon, 2015). Повечето хора остаряват у дома като членове на своите общности, което има психосоциални ползи както за възрастните хора, така и за различните поколения членове на семейството. В същото време грижата за хората с влошаващо се здраве е съпроводена с физически усилия, психологическо напрежение, скръб, свързана с продължаваща загуба и вероятно с финансови затруднения за полагащия грижи. (more…)

Мотивация и първи стъпки към физическата активност

Posted Posted in Goal setting, Motivation, Self-regulation

Кийган Нитъл, Университет в Хелзинки, Финландия

Ето една позната история от първичната медицинска помощ: идва пациент, който очевидно има нужда от повече физическа активност. Специалистът обсъжда с пациента физическата му (не)активност и накрая пациентът казва, че просто не е мотивиран да се промени. Какво трябва да направи специалистът? Как можем да мотивираме този пациент поне да помисли да промени поведението си към по-добро? Или, още по-добре, как можем да му помогнем да формира добри намерения да бъде физически активен?

(more…)

Позитивни психологически интервенции на работното място

Posted Posted in Intervention design, Interventions

Александра Мишел, Федерален институт за здраве и безопасност на работното място, Германия, и Анекатрин Хопе, Университет Хумболт, Германия

Работещите прекарват голяма част от времето си на работа. Затова не е изненадващо, че намаляването на изискванията и увеличаването на ресурсите (напр. автономия, социална подкрепа, Аз-ефективност) в работата са важни за насърчаването на баланса между професионалния и личния живот, благополучието и здравето. През последните години изследванията проучваха не само начините за елиминиране на негативните последици от професионалния стрес, но и начините за промоция на ресурсите за подобряване на благополучието на работещите на работа. Въвеждането на позитивни психологически интервенции на работното място е една нова насока в областта на психология на здравето на работното място (Michel, O’Shea, & Hoppe, 2015). Позитивните психологически интервенции се фокусират върху изграждането на ресурси и предотвратяването на загубата на ресурси и включват дейности, които имат за цел да развиват позитивни чувства, поведения и когниции (Sin & Lyubomirsky, 2009). В тази блог публикация ние разглеждаме три подхода, които могат да помогнат на работещите да изградят своите ресурси и да благоприятстват благополучието на работа.

(more…)

Разговор с пациента: Какво докторът казва ясно, а пациентът явно не разбира

Posted Posted in Communication

от Ан Мари Плас, Университетски медицински център Гьотинген, Германия

Преди известно време лекарка-дерматолог, която работи като специалист по псориазис (хронично кожно заболяване) в университетска болница, ми се  оплака от многото пациенти, които не се придържат към предписаното лечение, въпреки че е била поставена обща цел, а решението е било взето заедно с пациента.

Съвместното вземане на решения се дефинира като „подход, при който лекарите и пациентите заедно обсъждат най-добрите налични доказателства, когато са изправени пред задачата да вземат решения“ (Elwyn et al, 2010). Съвместното вземане на решения се прилага обикновено когато са налице два или повече варианта за лечение, или когато участва повече от един човек. И пациентите, и лекарите допринасят за процеса на вземане на медицински решения, като пациентите биват подпомагани да обмислят варианти за постигане на информирани предпочитания и желани резултати. Съвместните решения стават все по-важни в политиката в областта на здравеопазването (O’Connor, 2007), като много здравни професионалисти правят всичко възможно да действат по максимално центриран върху пациента начин (Elwyn et al, 2010). Особено след като този начин на комуникация с пациента може да подобри придържането към лечението и доверието.

В основата си съвместното вземане на решения се основава на взаимно разбирателство и уважение (Epstein, Alper, & Quill, 2004). Лекарят и пациентът са равностойни партньори в този процес, като и двамата допринасят за решението, внасяйки своята експертиза и преживявания в разговора. Лекарят допринася с медицински знания и експертиза, а пациентът добавя знания и експертиза за своя личен живот. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Докато много здравни професионалисти твърдят, че те „вече го правят“, данни от проучвания на преживяванията на пациентите показват, че това в повечето случаи не е така (Zikmund-Fisher et al, 2010; Coulter, 2010).

Лекарката-дерматолог, с която разговарях, си създаде навик да не взема решения от името на пациентите си, а да решава заедно с пациентите кое лечение би било най-подходящо за тях. Затова тя изобщо не разбираше защо пациентите й все така не са мотивирани да приемат хапчетата, както им е предписано, дори след като лечението е било базирано върху личните предпочитания на пациента. Когато описваше начина, по който прилага съвместния процес на вземане на решения в ежедневната клинична практика, тя каза, че веднага след влизането на пациента тя го информира, че по време на тази консултация те заедно трябва да решат какво да бъде лечението, и затова заедно ще обсъдят различните варианти за лечение.

Понякога пациентите може да се нуждаят от време, за да проучат нова информация и да обмислят личните си предпочитания, преди да се ангажират с нови решения. Това е особено вярно, когато бъдещето на тяхното заболяване е неизвестно. Тогава на пациентите може да им се наложи да мислят за вероятни бъдещи състояния, които никога досега не са преживявали (Epstein, & Peters, 2009). Затова когато им се предложи роля в процеса на вземане на решения, някои пациенти могат да се почувстват изненадани или смутени от предлагането на варианти и несигурни за това кое би могло да е най-доброто. Следователно, предварителното информиране на пациентите за различните варианти на лечение, както и че се очаква те да участват в съвместно вземане на решения, може да подобри ефективността на съвместното вземане на решения (Politi, Clark, Ombao, Dizon, & Elwyn, 2011; Say, Murtagh, & Thompson, 2006).

За да помогне на пациентите си да вземат решение за лечението, което най-добре би отговаряло на личните им предпочитания, тази лекарка-дерматолог предлага възможните цели на лечението като проценти, например целта е 10% или 20% подобрение. След като пациентът избере процента, който намира за най-подходящ, дерматологът обяснява какво лечение и медикаменти ще са необходими за постигането на тази цел, като по този начин активно ангажира пациента в процеса на вземане на решение. Въпреки всичко това, пациентите й все още не се придържат към предписаното лечение, макар че самите те са избрали този вариант като най-подходящ за тяхната конкретна ситуация. Попитах я дали смята, че пациентите й разбират смисъла на 20%, 30% и т.н., и дали те биха се изразили по този начин, когато обясняват желаното облекчаване на симптомите на други хора.

Една от трудностите е тенденцията, присъща на професионалистите (включително здравните), да използват език, който е ясен и понятен най-вече за колегите им професионалисти (Hull, 2016). Медицинският език може да бъде сложен, а изследванията показват, че почти половината от пациентите изпитват трудности да го разберат (Royal College of GPs, 2014; Britten et al, 2000). Жаргонът и абстрактните термини често пораждат широк диапазон от интерпретации, които може значително да се отклонят от това, което лекарят е имал предвид. Освен това, много изследвания показват, че единиците за оценка също могат да бъдат предмет на неправилно тълкуване или да не успеят за измерят това, което са целяли (Royal College of GPs, 2014). Например, хората могат да посочат във въпросник, че не са в състояние да ходят 500 метра, но след това в разговор те могат да разкрият, че често ходят повече от час в търговския център.

Отговорих на специалиста, че ако аз бях пациентът, бих искала като крайна цел на лечението да съм в състояние да се ръкувам с хората или пък да нося тениска с къс ръкав, нещо такова. Тя ме погледна втренчено и започна да се смее, казвайки, че съм права, но че тя никога нямаше сама да се сети за това. Освен това, тя не бе осъзнала, че да се информира пациентът предварително за процеса на вземане на решение може да бъде по-ефективно.

Следователно, от жизненоважно значение е здравните специалисти да обръщат достатъчно внимание на пациентите, които лекуват, и на това, което разбират пациентите. Тук не става дума единствено за хората с ниско образование (ниска здравна грамотност) – за всички пациенти ясната и точна информация и премахването на жаргона биха били от полза. Освен това е от изключителна важност лекарите да комуникират на езика, на който са свикнали пациентите, изразявайки се с думи, които пациентите биха използвали.

Практически приложения:

  • Повишеното участие на пациентите в процесите на вземане на решения може да подобри придържането към предписаното лечение и резултатите от него.
  • Винаги се опитвайте да се изразявате с думи, които пациентите биха използвали (т.е. избягвайте медицинския жаргон).
  • Имайте предвид, че могат да възникнат значителни недоразумения, въпреки че това, което казвате, на вас може да ви се струва напълно ясно. Затова винаги проверявайте дали пациентът разбира.
  • Давайте на пациентите време и полезна, лесна за разбиране информация. Уверете се, че сте добре подготвени за важни консултации.
  • Информирайте пациентите предварително какво се очаква от тях при вземането на съвместни решения.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова

Какво става с лекарствата, когато отидат вкъщи?

Posted Posted in Medication adherence

от Кери Чембърлейн, Университет Масей, Окланд, Нова Зеландия

Какво правят хората с лекарствата, след като те влязат в дома? Изненадващо е, че твърде малко изследвания се опитват да отговорят на този въпрос. И все пак той е важен – повечето медикаменти се приемат у дома под контрола на потребителя. Отпусканите с рецепта лекарства се регулират, но след като бъдат предписани и взети от пациента се предполага, че биват приемани според указанията. Хората също така имат достъп до и могат да използват широк спектър от лекарства без рецепта (напр. за облекчаване на болката), алтернативни лекарства (напр. хомеопатични препарати) и други, свързани със здравето препарати, които не винаги възприемаме като лекарства (напр. хранителни добавки, пробиотични напитки). Трябва обаче да отбележим, че достъпът до различните видове медикаменти може да варира значително между отделните страни (Stolk, Van Wijk, Leufkens, & Heerdink, 2006; Hinshaw et al, 2011).

(more…)

Как да си поставяме цели, които работят?

Posted Posted in Goal setting, Planning

От Трейси Ептън, Университет на Манчестър, Великобритания

 

Поставянето на цели е популярна техника

 

Има много различни техники, които могат да се използват за промяна на поведението (93 според един скорошен списък!, Michie et al, 2013). Поставянето на цели е добре известна техника, която повечето хора в някакъв момент са използвали. Поставянето на цели се използва от благотворителни организации (напр. “Загриженост за алкохола”, благотворителна организация във Великобритания, моли хората да си поставят за цел да спрат пиенето на алкохол през месец януари – „Сух януари“), като част от програми за отслабване и дори в приложения за фитнес. Един скорошен обзор на литературата разглежда 384 изследвания относно ефективността на поставянето на цели в различни области, за да установи дали поставянето на цели наистина работи, кои видове цели работят най-добре и дали поставянето на цели работи при всички хора (Epton, Currie, & Armitage, 2017).

(more…)

Саморегулацията – от теория към практика: подкрепа на целите на пациентите за промяна

Posted Posted in Self-regulation

От Стан Маес & Вероник де Гухт, Университет Лайден, Холандия

През последните десетилетия ролята на пациентите в системата на здравеопазване се разви от „придържане към предписаното лечение“, което предполага послушание, до „самоуправление“ (self-management), което означава отговорност за контрола на собственото здраве или болест. Най-новото развитие на тази идея е „саморегулацията“ – систематичен процес, който включва поставянето на лични, свързани със здравето цели, и насочване на поведението към постигане на тези цели. За да илюстрираме непрекъснатия процес на саморегулация, ние избрахме древния образ на „уроборос“ (змия, захапала опашката си) за този блог пост.

(more…)

Движете се повече, седете по-малко на работното място: нека да не сядаме, докато говорим за това

Posted Posted in Interventions, Social Support

От Стюарт Бидъл, Университет на Южен Куинсланд, Австралия

Пиша този блог на Свети Валентин! Bluearth, благотворителната организация за промоция на здравето в Австралия, създаде няколко забавни видеоклипа, които ви насърчават да използвате стола си по-малко, като „се разделите с вашия стол“ (както да се разделите с партньора си, вижте видеоклиповете тук). И така, какъв е проблемът? Основното е, че с промените в начина, по който много от нас работят, ние седим твърде много, а това, оказва се, е лошо за нашето здраве. Например, много хора шофират до работа, седят на бюрото през по-голямата част от деня, шофират до вкъщи и седят пред телевизора или компютъра през голяма част от вечерта. Следователно, работното място е узряло за промяна на здравното поведение. Но при такова обичайно поведение като седенето, силните социални норми, както и пространствените решения, насърчаващи по-малко движение, съчетани с удобното и възнаграждаващо седене, как можем да променим нещата?

(more…)

Волята срещу нездравословните изкушения: волята обикновено губи

Posted Posted in Automaticity, Habit

От Аманда Рибър, Централен университет в Куинсланд, Австралия

Едва ли някой ще се изненада от резултатите от научните изследвания, които показват, че хората не винаги постъпват по най-добрия начин за своето дългосрочно здраве. Например, повечето от хората са наясно, че физическите упражнения са полезни за физическото и психичното им здраве, но далеч по-малко хора се упражняват редовно. Когато човек има намерение да започне да прави упражнения, шансът той действително да продължи с това занимание е само около 50% (Rhodes, & de Bruijn, 2013). Това е същата вероятност като при хвърлянето на монета! Мислили ли сте някога защо се получава така, че въпреки най-добрите намерения на хората, те се ангажират в нездравословно поведение? В психология на здравето все повече нарастват популярността и позоваването на двойно-процесните модели (dual process models), според които човешкото поведение е повлияно от две системи (Evans, 2008). Тези двойно-процесни модели дават една свежа гледна точка как може да се помогне на хората да живеят по здравословен начин, без това да изисква постоянна битка на волята срещу нездравословните изкушения.

(more…)