N-от-1 изследвания: Какво можем да научим, като изучаваме единичен случай?

Posted Posted in Assessment, Interventions

От Мари Джонстън и Дерек Джонстън, Университет Абърдийн, Шотландия

Въведение

Практикуващите специалисти често искат отговор на проблем, който засяга един човек, един медицински екип, една болница, един район и т.н. Например, може да е важно да знаете колко често човек със затлъставане си похапва между храненията, кога и къде си похапва и дали стресът влошава положението. Или, може да искате да разберете колко често членовете на медицинския екип пропускат хигиената на ръцете, по-лошо ли е положението, когато има недостиг на персонал, и дали напомнящите съобщения в  отделението го подобряват. Или може да проучвате източници на медицински грешки, за да проверите дали те са по-чести в някои отделения или за някои категории персонал. Или на ниво политика може да бъде полезно да се проучи дали ново законодателство, например за забрана за пушенето на обществени места, е повлияло върху дела на пушачите.

(more…)

Физическата активност в напреднала възраст: колко е достатъчно?

Posted Posted in Goal setting, Motivational interviewing, Self-monitoring

От Ан Тийдман, Университет в Сидни, Австралия

 „Липсата на активност унищожава доброто състояние на всяко човешко същество, докато движението и методичното физическо упражнение го спасяват и съхраняват”, Платон, 400 г. пр. Хр.

Отдавна е известно, че извършването на физическа активност като редовен навик е важно за здравето и благополучието. Но посланията за промоция на здравето често са насочени към децата и младите хора, с по-малък фокус върху значението на физическата активност при хора на възраст над 65 години. Напредналата възраст обаче е време, когато е особено важно да бъдеш активен всеки ден.

(more…)

Повдигане на въпроса за теглото при консултация

Posted Posted in Communication

от Джейн Огдън, Университет в Съри, Великобритания

Теглото е сложен проблем за обсъждане при консултация. На някои пациенти вероятно вече им е писнало да чуват думите „Може да отслабнете малко“ всеки път, когато посещават клиниката, независимо дали са дошли заради болно гърло, цитонамазка или възможен сърдечен проблем. Те може би през целия си живот са се чувствали стигматизирани от медицинската професия и смятат, че единственото, което хората винаги виждат в тях, са размерите на тялото им (Ogden, 2018). Това е така при някои хора, но други вероятно никога не са смятали теглото си за проблем и могат да бъдат обидени или изненадани, ако този въпрос бъде повдигнат. Някои хора може просто да не искат да чуят посланието и да игнорират всичко казано, като си мислят например „какво знаете пък Вие – Вие сте слаба / дебела / твърде млада / твърде стара“ или „науката винаги греши“. Следователно повдигането на въпроса за теглото изисква внимателно преценяване „кога“, „как“ и „какво“ да се каже на човек с наднормено тегло.

(more…)

Аз-ефективност: Вярването „мога да го направя“, което позволява на хората да променят начина си на живот

Posted Posted in Motivation, Self-efficacy

от Ралф Шварцер, Свободен университет Берлин, Германия, и SWPS Университет по социални и хуманитарни науки, Полша

Промяната в поведението често може да бъде желана, но трудна за постигане. Например, отказването от тютюнопушенето, здравословното хранене и придържането към режим на физически упражнения изискват мотивация, усилия и постоянство. Много психологически фактори имат значение за промяната на поведението, но Аз-ефективността е един от най-важните (http://www.uky.edu/~eushe2/Pajares/self-efficacy.html).

Какво е Аз-ефективност и какво прави тя?

Било ли ви е трудно да се въздържате от пиенето на алкохол, когато вечеряте навън? Въпреки че може да смятате, че е правилно да не пиете, може да се окаже, че ви е трудно да го контролирате. Това чувство на трудност показва ниска Аз-ефективност за въздържане от алкохол. Аз-ефективността е количеството личен контрол, който очакваме да имаме над дадено поведение в трудни ситуации. Това е оптимистично вярване в нашата собствена способност да се справим с нови или трудни предизвикателства. Ако вярваме силно, че можем да се справим с дадена предстояща задача (т.е., имаме висока Аз-ефективност), тогава е вероятно да работим за постигането й. Ако се чувстваме уверени, че можем да преодолеем предстояща заплаха или предизвикателство (например изпит), тогава е по-вероятно да тръгнем към тази заплаха, отколкото да я избегнем. И обратно – ако имаме съмнения в себе си (т.е., ниска Аз-ефективност), може да се колебаем да действаме. По този начин Аз-ефективността ръководи промените в поведението и поддържа оптималното функциониране.

Какво ни показват изследванията на промяната на здравното поведение?

Обзорните изследвания показват, че високата Аз-ефективност предсказва ангажираност с няколко важни здравни поведения, включително отказ от тютюнопушене, контрол на теглото, контрацепция, злоупотреба с алкохол, прием на плодове и зеленчуци, използване на конци за зъби и физически упражнения (Strecher, McEvoy DeVellis, Becker, & Rosenstock, 1986; Kreausukon, Gellert, Lippke, & Schwarzer, 2012; Hamilton, Bonham, Bishara, Kroon, Schwarzer, 2017). В допълнение, интервенционните проучвания показват, че повишаването на Аз-ефективността води до положителни промени в поведението (например поведения за редуциране на теглото и физическа активност) (Luszczynska, Tryburcy, & Schwarzer, 2007). Взети заедно, тези резултати показват, че индивидите се нуждаят от известно количество Аз-ефективност, за да предприемат важни здравни поведения и да постигнат желаните резултати (например отслабване) (Byrne, Barry, & Petry, 2012).

Тъй като Аз-ефективността очевидно е важна при насочване на хората към промяна в поведението, остават два ключови въпроса: Как можем да разберем дали някой има висока или ниска Аз-ефективност? И какво можем да направим, за да повишим Аз-ефективността, когато е ниска?

Как можем да оценим нивото на Аз-ефективността?

Най-често срещаният начин е да се помолят хората да изразят съгласие или несъгласие с определени твърдения. Предложено е следното правило за оценка на Аз-ефективността по отношение на специфично поведение: „Убеден съм, че мога … (да извърша действие), дори ако … (бариера)“. Пример за твърдение относно Аз-ефективността е: „Убеден съм, че мога да пропусна десертите, дори ако семейството ми продължава да ги яде“. Разработени са скали за измерване на Аз-ефективността при всички видове здравни поведения. Някои кратки скали за оценка на Аз-ефективността при спазване на диета, физически упражнения, използване на слънцезащитни продукти, използване на конци за зъби, хигиена на ръцете и прием на алкохол можете да намерите тук: http://userpage.fu-berlin.de/~health/healself.pdf и тук: http://www.psyc.de/hapascales.pdf. При оценката на Аз-ефективността е важно да се отбележи, че ниската Аз-ефективност за едно поведение не означава ниска Аз-ефективност за друго поведение. Следователно, Аз-ефективността трябва да бъде оценявана по отношение на специфично поведение.

Как можем да повишим Аз-ефективността?

Повечето интервенции за подобряване на Аз-ефективността се отнасят до четири източника на информация, които формират йерархия. Първо, на върха на тази йерархия, подобряването на вярванията в Аз-ефективността може да стане чрез лично постижение. За да насърчите тези преживявания на майсторство, можете да напътствате клиентите си да извършват малки стъпки, които е вероятно да бъдат постигнати успешно. След това може да дадете положителна обратна връзка, за да засилите това преживяване на майсторство, и да насърчите клиента да преодолее и следващите по-трудни стъпки. Такива задачи с повишаваща се трудност могат да бъдат полезни в клинични условия, като например във физиотерапията (например, постепенно напредване в упражненията за баланс и сила), или при когнитивно- поведенческа терапия за фобии.

Вторият източник на Аз-ефективност е чуждият опит или наблюдението на другите. Когато индивидите станат свидетели на това как други хора (подобни на самите тях) успешно се справят с трудна ситуация, социалното сравнение и имитацията на поведението могат да засилят вярванията в Аз-ефективността. Представете си, че сте в процес на спиране на тютюнопушенето, но вашият партньор не може да се справи с отказа от тютюнопушене поради ниска Аз-ефективност. Тогава опитайте да увеличите Аз-ефективността на партньора си, като преминете през малки стъпки, разкривайки му вашите собствени бариери и опити за справяне, показвайки му как сте преодолели ситуациите на неистово желание да запалите цигара, изразявайки вашите оптимистични вярвания, и т.н. По този начин, като модел на Аз-ефективност и себеразкриване можете да постигнете промяна: можете да повишите Аз-ефективността на някой друг, когато споделяте открито как се справяте с желанието да пушите и как овладявате различни трудни ситуации, в които изкушенията изглеждат непреодолими.

Трето, но с по-малка сила, вярванията в Аз-ефективността могат също така да бъдат променени чрез словесно убеждаване. Например, можете да уверите клиентите си, че те са в състояние да се придържат към трудния нов режим на хранене заради компетентността си и способността си да планират. Или можете да кажете на клиента, че разполага с необходимите умения и личностни качества за да успее във всичко, с което се захване. Тези видове убеждаване могат да засилят Аз-ефективността за успешно справяне със задачата.

Четвъртият източник, възприемането и обясняването на физиологичната възбуда, е по-малко приложим в интервенциите за промяна на здравното поведение. Въпреки това, бихте могли да се насочите към този източник на Аз-ефективност, като подготвите клиентите си за потенциален физиологичен дискомфорт, когато започват нови здравни поведения (неистово желание за пушене при опитите за отказване на тютюнопушенето, мускулни болки след физически упражнения, и т.н.). Това може да помогне за намаляване на ранните рецидиви.

В заключение, Аз-ефективността е значимо и подлежащо на промяна вярване, което е важно за започване и поддържане на здравословни поведения. Когато Аз-ефективността е ниска, предприемането на стъпки за повишаването й може да помогне на хората да променят поведенията си.

Практически препоръки:

  • Оценете Аз-ефективността. Когато обсъждате възможна промяна в здравното поведение с пациент или клиент, оценете тяхната Аз-ефективност за възможната промяна. Това може да се направи с помощта на въпросник или чрез питане на клиентите за тяхната увереност за извършване на новото поведение в специфични трудни ситуации.
  • Интервенирайте, за да повишите Аз-ефективността. Ако индивидът има ниска Аз-ефективност, насочете се към един от тези източници на Аз-ефективност във вашата интервенция за промяна на поведението:
    • Насърчете преживяванията на майсторство. Работете с клиента, за да му помогнете да структурира усилията си за промяна, така че да може рано и често да постигне малки успехи с новото поведение.
    • Посочете чуждия опит. Използвайте специално подготвени истории или помогнете на клиента да намери ролеви модели (подобни на самия него), които са имали успех с новото поведение.
    • Убеждавайте. Нека клиентът знае, че вярвате в неговите способности и че той разполага с необходимите умения и личностни качества, за да се промени.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова

Разказване на истории за грижата за другите

Posted Posted in Social Support

от Ирина Тодорова, Научен център „Психология и здраве“, София, България

 

Грижата за остаряващите близки, които вероятно са в крехко здраве, може да бъде сложно и объркващо преживяване, предизвикващо едновременно удовлетворение и раздразнение. Медицината помага на хората да живеят по-дълго и в по-добро здраве и в някои случаи може да забави когнитивния спад, който често се появява с възрастта. Начинът, по който семействата се грижат за по-възрастните членове, както и смисъла на стареенето, деменцията и полагането на грижи варира в различните културни контексти (Todorova, Guzzardo, Adams, & Falcon, 2015). Повечето хора остаряват у дома като членове на своите общности, което има психосоциални ползи както за възрастните хора, така и за различните поколения членове на семейството. В същото време грижата за хората с влошаващо се здраве е съпроводена с физически усилия, психологическо напрежение, скръб, свързана с продължаваща загуба и вероятно с финансови затруднения за полагащия грижи. (more…)

Мотивация и първи стъпки към физическата активност

Posted Posted in Goal setting, Motivation, Self-regulation

Кийган Нитъл, Университет в Хелзинки, Финландия

Ето една позната история от първичната медицинска помощ: идва пациент, който очевидно има нужда от повече физическа активност. Специалистът обсъжда с пациента физическата му (не)активност и накрая пациентът казва, че просто не е мотивиран да се промени. Какво трябва да направи специалистът? Как можем да мотивираме този пациент поне да помисли да промени поведението си към по-добро? Или, още по-добре, как можем да му помогнем да формира добри намерения да бъде физически активен?

(more…)

Позитивни психологически интервенции на работното място

Posted Posted in Intervention design, Interventions

Александра Мишел, Федерален институт за здраве и безопасност на работното място, Германия, и Анекатрин Хопе, Университет Хумболт, Германия

Работещите прекарват голяма част от времето си на работа. Затова не е изненадващо, че намаляването на изискванията и увеличаването на ресурсите (напр. автономия, социална подкрепа, Аз-ефективност) в работата са важни за насърчаването на баланса между професионалния и личния живот, благополучието и здравето. През последните години изследванията проучваха не само начините за елиминиране на негативните последици от професионалния стрес, но и начините за промоция на ресурсите за подобряване на благополучието на работещите на работа. Въвеждането на позитивни психологически интервенции на работното място е една нова насока в областта на психология на здравето на работното място (Michel, O’Shea, & Hoppe, 2015). Позитивните психологически интервенции се фокусират върху изграждането на ресурси и предотвратяването на загубата на ресурси и включват дейности, които имат за цел да развиват позитивни чувства, поведения и когниции (Sin & Lyubomirsky, 2009). В тази блог публикация ние разглеждаме три подхода, които могат да помогнат на работещите да изградят своите ресурси и да благоприятстват благополучието на работа.

(more…)

Разговор с пациента: Какво докторът казва ясно, а пациентът явно не разбира

Posted Posted in Communication

от Ан Мари Плас, Университетски медицински център Гьотинген, Германия

Преди известно време лекарка-дерматолог, която работи като специалист по псориазис (хронично кожно заболяване) в университетска болница, ми се  оплака от многото пациенти, които не се придържат към предписаното лечение, въпреки че е била поставена обща цел, а решението е било взето заедно с пациента.

Съвместното вземане на решения се дефинира като „подход, при който лекарите и пациентите заедно обсъждат най-добрите налични доказателства, когато са изправени пред задачата да вземат решения“ (Elwyn et al, 2010). Съвместното вземане на решения се прилага обикновено когато са налице два или повече варианта за лечение, или когато участва повече от един човек. И пациентите, и лекарите допринасят за процеса на вземане на медицински решения, като пациентите биват подпомагани да обмислят варианти за постигане на информирани предпочитания и желани резултати. Съвместните решения стават все по-важни в политиката в областта на здравеопазването (O’Connor, 2007), като много здравни професионалисти правят всичко възможно да действат по максимално центриран върху пациента начин (Elwyn et al, 2010). Особено след като този начин на комуникация с пациента може да подобри придържането към лечението и доверието.

В основата си съвместното вземане на решения се основава на взаимно разбирателство и уважение (Epstein, Alper, & Quill, 2004). Лекарят и пациентът са равностойни партньори в този процес, като и двамата допринасят за решението, внасяйки своята експертиза и преживявания в разговора. Лекарят допринася с медицински знания и експертиза, а пациентът добавя знания и експертиза за своя личен живот. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Докато много здравни професионалисти твърдят, че те „вече го правят“, данни от проучвания на преживяванията на пациентите показват, че това в повечето случаи не е така (Zikmund-Fisher et al, 2010; Coulter, 2010).

Лекарката-дерматолог, с която разговарях, си създаде навик да не взема решения от името на пациентите си, а да решава заедно с пациентите кое лечение би било най-подходящо за тях. Затова тя изобщо не разбираше защо пациентите й все така не са мотивирани да приемат хапчетата, както им е предписано, дори след като лечението е било базирано върху личните предпочитания на пациента. Когато описваше начина, по който прилага съвместния процес на вземане на решения в ежедневната клинична практика, тя каза, че веднага след влизането на пациента тя го информира, че по време на тази консултация те заедно трябва да решат какво да бъде лечението, и затова заедно ще обсъдят различните варианти за лечение.

Понякога пациентите може да се нуждаят от време, за да проучат нова информация и да обмислят личните си предпочитания, преди да се ангажират с нови решения. Това е особено вярно, когато бъдещето на тяхното заболяване е неизвестно. Тогава на пациентите може да им се наложи да мислят за вероятни бъдещи състояния, които никога досега не са преживявали (Epstein, & Peters, 2009). Затова когато им се предложи роля в процеса на вземане на решения, някои пациенти могат да се почувстват изненадани или смутени от предлагането на варианти и несигурни за това кое би могло да е най-доброто. Следователно, предварителното информиране на пациентите за различните варианти на лечение, както и че се очаква те да участват в съвместно вземане на решения, може да подобри ефективността на съвместното вземане на решения (Politi, Clark, Ombao, Dizon, & Elwyn, 2011; Say, Murtagh, & Thompson, 2006).

За да помогне на пациентите си да вземат решение за лечението, което най-добре би отговаряло на личните им предпочитания, тази лекарка-дерматолог предлага възможните цели на лечението като проценти, например целта е 10% или 20% подобрение. След като пациентът избере процента, който намира за най-подходящ, дерматологът обяснява какво лечение и медикаменти ще са необходими за постигането на тази цел, като по този начин активно ангажира пациента в процеса на вземане на решение. Въпреки всичко това, пациентите й все още не се придържат към предписаното лечение, макар че самите те са избрали този вариант като най-подходящ за тяхната конкретна ситуация. Попитах я дали смята, че пациентите й разбират смисъла на 20%, 30% и т.н., и дали те биха се изразили по този начин, когато обясняват желаното облекчаване на симптомите на други хора.

Една от трудностите е тенденцията, присъща на професионалистите (включително здравните), да използват език, който е ясен и понятен най-вече за колегите им професионалисти (Hull, 2016). Медицинският език може да бъде сложен, а изследванията показват, че почти половината от пациентите изпитват трудности да го разберат (Royal College of GPs, 2014; Britten et al, 2000). Жаргонът и абстрактните термини често пораждат широк диапазон от интерпретации, които може значително да се отклонят от това, което лекарят е имал предвид. Освен това, много изследвания показват, че единиците за оценка също могат да бъдат предмет на неправилно тълкуване или да не успеят за измерят това, което са целяли (Royal College of GPs, 2014). Например, хората могат да посочат във въпросник, че не са в състояние да ходят 500 метра, но след това в разговор те могат да разкрият, че често ходят повече от час в търговския център.

Отговорих на специалиста, че ако аз бях пациентът, бих искала като крайна цел на лечението да съм в състояние да се ръкувам с хората или пък да нося тениска с къс ръкав, нещо такова. Тя ме погледна втренчено и започна да се смее, казвайки, че съм права, но че тя никога нямаше сама да се сети за това. Освен това, тя не бе осъзнала, че да се информира пациентът предварително за процеса на вземане на решение може да бъде по-ефективно.

Следователно, от жизненоважно значение е здравните специалисти да обръщат достатъчно внимание на пациентите, които лекуват, и на това, което разбират пациентите. Тук не става дума единствено за хората с ниско образование (ниска здравна грамотност) – за всички пациенти ясната и точна информация и премахването на жаргона биха били от полза. Освен това е от изключителна важност лекарите да комуникират на езика, на който са свикнали пациентите, изразявайки се с думи, които пациентите биха използвали.

Практически приложения:

  • Повишеното участие на пациентите в процесите на вземане на решения може да подобри придържането към предписаното лечение и резултатите от него.
  • Винаги се опитвайте да се изразявате с думи, които пациентите биха използвали (т.е. избягвайте медицинския жаргон).
  • Имайте предвид, че могат да възникнат значителни недоразумения, въпреки че това, което казвате, на вас може да ви се струва напълно ясно. Затова винаги проверявайте дали пациентът разбира.
  • Давайте на пациентите време и полезна, лесна за разбиране информация. Уверете се, че сте добре подготвени за важни консултации.
  • Информирайте пациентите предварително какво се очаква от тях при вземането на съвместни решения.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова

Какво става с лекарствата, когато отидат вкъщи?

Posted Posted in Medication adherence

от Кери Чембърлейн, Университет Масей, Окланд, Нова Зеландия

Какво правят хората с лекарствата, след като те влязат в дома? Изненадващо е, че твърде малко изследвания се опитват да отговорят на този въпрос. И все пак той е важен – повечето медикаменти се приемат у дома под контрола на потребителя. Отпусканите с рецепта лекарства се регулират, но след като бъдат предписани и взети от пациента се предполага, че биват приемани според указанията. Хората също така имат достъп до и могат да използват широк спектър от лекарства без рецепта (напр. за облекчаване на болката), алтернативни лекарства (напр. хомеопатични препарати) и други, свързани със здравето препарати, които не винаги възприемаме като лекарства (напр. хранителни добавки, пробиотични напитки). Трябва обаче да отбележим, че достъпът до различните видове медикаменти може да варира значително между отделните страни (Stolk, Van Wijk, Leufkens, & Heerdink, 2006; Hinshaw et al, 2011).

(more…)

Как да си поставяме цели, които работят?

Posted Posted in Goal setting, Planning

От Трейси Ептън, Университет на Манчестър, Великобритания

 

Поставянето на цели е популярна техника

 

Има много различни техники, които могат да се използват за промяна на поведението (93 според един скорошен списък!, Michie et al, 2013). Поставянето на цели е добре известна техника, която повечето хора в някакъв момент са използвали. Поставянето на цели се използва от благотворителни организации (напр. “Загриженост за алкохола”, благотворителна организация във Великобритания, моли хората да си поставят за цел да спрат пиенето на алкохол през месец януари – „Сух януари“), като част от програми за отслабване и дори в приложения за фитнес. Един скорошен обзор на литературата разглежда 384 изследвания относно ефективността на поставянето на цели в различни области, за да установи дали поставянето на цели наистина работи, кои видове цели работят най-добре и дали поставянето на цели работи при всички хора (Epton, Currie, & Armitage, 2017).

(more…)