Спрете да бъдете щраус! Ползите от помагането на хората да следят напредъка си

Posted Posted in Self-monitoring

от Томас Уеб, Катедра по психология, Университет Шефилд, Великобритания

Как се справяте с целта си да намалите количеството захар, което ядете, и да свалите 10 кг.? Най-вероятно е вие всъщност да не знаете и дори да не искате да знаете. В ситуации като тази хората са склонни да се държат като щрауси и да заравят главата си в пясъка, умишлено избягвайки или отхвърляйки информация, която би им помогнала да наблюдават напредъка в постигането на тяхната цел. Изследванията на този „проблем на щрауса“ разкриват, че хората често не следят напредъка си (например не се качват на кантара или не четат надписите върху храните, които купуват), защото това може да ги накара да се почувстват зле – например да осъзнаят, че тежат повече, отколкото са се надявали, и че все още консумират твърде много захар (Webb, Chang, & Benn, 2013). Теорията и изследванията обаче показват, че проследяването на напредъка помага на хората да установят несъответствията между настоящите и желаните си състояния, което е основание за действие. Т.е., избягването на следенето на напредъка прави по-трудно да се определи необходимостта от действие и най-подходящия начин за това. Следователно проблемът на щрауса представлява възможност за здравните специалисти (и други) да помогнат на хората да наблюдават напредъка си и да извлекат полза от това. С помощта на мета-анализ на експериментални изследвания ние установихме, че подтикването на хората да наблюдават напредъка си им помага да постигат цели в редица области като редуциране на теглото, отказване на цигарите, промяна на начина на хранене, намаляване на кръвното налягане (Harkin et al., 2015).

(more…)

Прилагане на знанията на поведенческата наука при пандемията от COVID-19

Posted Posted in Communication

от Шейн Тимънс, Институт за икономически и социални изследвания, Ирландия

Правителствата по света се мобилизираха в опит да контролират разпространението на новия коронавирус, но поведението на отделните хора ще бъде жизненоважно за техния успех. Ние, Центърът за изследване на поведението към Института за икономически и социални изследвания в Дъблин, работим с Министерството на здравеопазването на Ирландия, за да подпомагаме с информация техния отговор на пандемията от COVID-19. Като част от тази дейност, ние прегледахме над 100 научни статии и започнахме да тестваме различни начини за най-добра комуникация с обществеността. В нашия преглед ние се фокусираме върху литературата, отнасяща се до три сфери, които са в основата на посланията в общественото здраве в много страни: хигиена на ръцете, докосване на лицето и изолация. Ние направихме също и по-широк преглед относно това как да мотивираме полезно поведение и как да общуваме ефективно при криза.

(more…)

Важно е да оценяваме копинг стратегиите на клиентите

Posted Posted in Assessment, Coping

от Надя Гарнефски и Вивиан Краай, Департамент по клинична психология, Университет Лайден, Нидерландия

„Роб току-що е разбрал, че има ХИВ (негативно събитие). Той смята, че вината за това е негова (самообвинение) и избягва да се среща с приятелите си (оттегляне). Тази ситуация го кара да се чувства тъжен. Докато си седи вкъщи, той не може да спре да мисли за своите чувства (умствено предъвкване) и вярва, че това, което му се е случило, е пълна катастрофа (катастрофизиране). Тъй като се чувства тъжен, Роб има малко енергия. В резултат на това той се оттегля още повече. Това го прави още по-тъжен. По този начин Роб е въвлечен в низходяща спирала. “

(more…)

Клиентите ви реагират ли защитно? Ако е така, самопотвърждаването може да помогне

Posted Posted in Communication, Motivation, Self-affirmation, Self-efficacy

Питър Харис и Иън Хадън, Изследователска група по самопотвърждаване, Училище по психология, Университет в Съсекс, Великобритания

Случвало ли ви се е да изпитвате нежелание да се изправите пред нещо, което по-скоро бихте пренебрегнали? Например любовта ви към нещо вредно за вас, което ядете твърде често, или склонността ви да избягвате профилактични прегледи? Е, не сте само вие. Повечето от нас смятат, че като цяло са доста разумни и компетентни хора. Така че да чуем, че правим неща, които всъщност не са разумни или компетентни, може да бъде голямо изпитание. В резултат на това ние можем доста умело да се противопоставяме на съобщения, които предпочитаме да не чуваме (van ‘t Riet & Ruiter, 2013).

(more…)

Да станеш по-добра версия на себе си като причина за промяна на поведението

Posted Posted in Mental Imagery, Possible selves

От Уинифред Гебхарт, Университет Лайден, Холандия

Преди около девет години станах вегетарианец за една нощ. В романа, който четях, главният герой обясни как не може да яде нищо, „в което в някакъв момент е биело сърце“. Тези няколко думи ме поразиха като гръм и тогава напълно ги осъзнах. Разбрах, че точно така се чувствам. Спрях да ям месо и риба веднага и оттогава не съм имала проблем да се придържам към тази нова диета. Новото поведение перфектно пасваше на „човека, който съм“.

И обратно, в миналото редовно ходех да тичам и лесно можех да пробягам седем километра. Въпреки това, никога не съм се считала за „спортна личност“ и винаги, когато се появеше пречка – като например, че съм болна – постепенно регресирах до същество, което по цял ден седи на дивана пред телевизора. Сега вече не се опитвам да бъда „спортна личност“, но се опитвам да ходя пеша винаги когато мога през деня. Смятам се за „активна личност“.

(more…)

N-от-1 изследвания: Какво можем да научим, като изучаваме единичен случай?

Posted Posted in Assessment, Interventions

От Мари Джонстън и Дерек Джонстън, Университет Абърдийн, Шотландия

Въведение

Практикуващите специалисти често искат отговор на проблем, който засяга един човек, един медицински екип, една болница, един район и т.н. Например, може да е важно да знаете колко често човек със затлъставане си похапва между храненията, кога и къде си похапва и дали стресът влошава положението. Или, може да искате да разберете колко често членовете на медицинския екип пропускат хигиената на ръцете, по-лошо ли е положението, когато има недостиг на персонал, и дали напомнящите съобщения в  отделението го подобряват. Или може да проучвате източници на медицински грешки, за да проверите дали те са по-чести в някои отделения или за някои категории персонал. Или на ниво политика може да бъде полезно да се проучи дали ново законодателство, например за забрана за пушенето на обществени места, е повлияло върху дела на пушачите.

(more…)

Физическата активност в напреднала възраст: колко е достатъчно?

Posted Posted in Goal setting, Motivational interviewing, Self-monitoring

От Ан Тийдман, Университет в Сидни, Австралия

 „Липсата на активност унищожава доброто състояние на всяко човешко същество, докато движението и методичното физическо упражнение го спасяват и съхраняват”, Платон, 400 г. пр. Хр.

Отдавна е известно, че извършването на физическа активност като редовен навик е важно за здравето и благополучието. Но посланията за промоция на здравето често са насочени към децата и младите хора, с по-малък фокус върху значението на физическата активност при хора на възраст над 65 години. Напредналата възраст обаче е време, когато е особено важно да бъдеш активен всеки ден.

(more…)

Повдигане на въпроса за теглото при консултация

Posted Posted in Communication

от Джейн Огдън, Университет в Съри, Великобритания

Теглото е сложен проблем за обсъждане при консултация. На някои пациенти вероятно вече им е писнало да чуват думите „Може да отслабнете малко“ всеки път, когато посещават клиниката, независимо дали са дошли заради болно гърло, цитонамазка или възможен сърдечен проблем. Те може би през целия си живот са се чувствали стигматизирани от медицинската професия и смятат, че единственото, което хората винаги виждат в тях, са размерите на тялото им (Ogden, 2018). Това е така при някои хора, но други вероятно никога не са смятали теглото си за проблем и могат да бъдат обидени или изненадани, ако този въпрос бъде повдигнат. Някои хора може просто да не искат да чуят посланието и да игнорират всичко казано, като си мислят например „какво знаете пък Вие – Вие сте слаба / дебела / твърде млада / твърде стара“ или „науката винаги греши“. Следователно повдигането на въпроса за теглото изисква внимателно преценяване „кога“, „как“ и „какво“ да се каже на човек с наднормено тегло.

(more…)

Аз-ефективност: Вярването „мога да го направя“, което позволява на хората да променят начина си на живот

Posted Posted in Motivation, Self-efficacy

от Ралф Шварцер, Свободен университет Берлин, Германия, и SWPS Университет по социални и хуманитарни науки, Полша

Промяната в поведението често може да бъде желана, но трудна за постигане. Например, отказването от тютюнопушенето, здравословното хранене и придържането към режим на физически упражнения изискват мотивация, усилия и постоянство. Много психологически фактори имат значение за промяната на поведението, но Аз-ефективността е един от най-важните (http://www.uky.edu/~eushe2/Pajares/self-efficacy.html).

Какво е Аз-ефективност и какво прави тя?

Било ли ви е трудно да се въздържате от пиенето на алкохол, когато вечеряте навън? Въпреки че може да смятате, че е правилно да не пиете, може да се окаже, че ви е трудно да го контролирате. Това чувство на трудност показва ниска Аз-ефективност за въздържане от алкохол. Аз-ефективността е количеството личен контрол, който очакваме да имаме над дадено поведение в трудни ситуации. Това е оптимистично вярване в нашата собствена способност да се справим с нови или трудни предизвикателства. Ако вярваме силно, че можем да се справим с дадена предстояща задача (т.е., имаме висока Аз-ефективност), тогава е вероятно да работим за постигането й. Ако се чувстваме уверени, че можем да преодолеем предстояща заплаха или предизвикателство (например изпит), тогава е по-вероятно да тръгнем към тази заплаха, отколкото да я избегнем. И обратно – ако имаме съмнения в себе си (т.е., ниска Аз-ефективност), може да се колебаем да действаме. По този начин Аз-ефективността ръководи промените в поведението и поддържа оптималното функциониране.

Какво ни показват изследванията на промяната на здравното поведение?

Обзорните изследвания показват, че високата Аз-ефективност предсказва ангажираност с няколко важни здравни поведения, включително отказ от тютюнопушене, контрол на теглото, контрацепция, злоупотреба с алкохол, прием на плодове и зеленчуци, използване на конци за зъби и физически упражнения (Strecher, McEvoy DeVellis, Becker, & Rosenstock, 1986; Kreausukon, Gellert, Lippke, & Schwarzer, 2012; Hamilton, Bonham, Bishara, Kroon, Schwarzer, 2017). В допълнение, интервенционните проучвания показват, че повишаването на Аз-ефективността води до положителни промени в поведението (например поведения за редуциране на теглото и физическа активност) (Luszczynska, Tryburcy, & Schwarzer, 2007). Взети заедно, тези резултати показват, че индивидите се нуждаят от известно количество Аз-ефективност, за да предприемат важни здравни поведения и да постигнат желаните резултати (например отслабване) (Byrne, Barry, & Petry, 2012).

Тъй като Аз-ефективността очевидно е важна при насочване на хората към промяна в поведението, остават два ключови въпроса: Как можем да разберем дали някой има висока или ниска Аз-ефективност? И какво можем да направим, за да повишим Аз-ефективността, когато е ниска?

Как можем да оценим нивото на Аз-ефективността?

Най-често срещаният начин е да се помолят хората да изразят съгласие или несъгласие с определени твърдения. Предложено е следното правило за оценка на Аз-ефективността по отношение на специфично поведение: „Убеден съм, че мога … (да извърша действие), дори ако … (бариера)“. Пример за твърдение относно Аз-ефективността е: „Убеден съм, че мога да пропусна десертите, дори ако семейството ми продължава да ги яде“. Разработени са скали за измерване на Аз-ефективността при всички видове здравни поведения. Някои кратки скали за оценка на Аз-ефективността при спазване на диета, физически упражнения, използване на слънцезащитни продукти, използване на конци за зъби, хигиена на ръцете и прием на алкохол можете да намерите тук: http://userpage.fu-berlin.de/~health/healself.pdf и тук: http://www.psyc.de/hapascales.pdf. При оценката на Аз-ефективността е важно да се отбележи, че ниската Аз-ефективност за едно поведение не означава ниска Аз-ефективност за друго поведение. Следователно, Аз-ефективността трябва да бъде оценявана по отношение на специфично поведение.

Как можем да повишим Аз-ефективността?

Повечето интервенции за подобряване на Аз-ефективността се отнасят до четири източника на информация, които формират йерархия. Първо, на върха на тази йерархия, подобряването на вярванията в Аз-ефективността може да стане чрез лично постижение. За да насърчите тези преживявания на майсторство, можете да напътствате клиентите си да извършват малки стъпки, които е вероятно да бъдат постигнати успешно. След това може да дадете положителна обратна връзка, за да засилите това преживяване на майсторство, и да насърчите клиента да преодолее и следващите по-трудни стъпки. Такива задачи с повишаваща се трудност могат да бъдат полезни в клинични условия, като например във физиотерапията (например, постепенно напредване в упражненията за баланс и сила), или при когнитивно- поведенческа терапия за фобии.

Вторият източник на Аз-ефективност е чуждият опит или наблюдението на другите. Когато индивидите станат свидетели на това как други хора (подобни на самите тях) успешно се справят с трудна ситуация, социалното сравнение и имитацията на поведението могат да засилят вярванията в Аз-ефективността. Представете си, че сте в процес на спиране на тютюнопушенето, но вашият партньор не може да се справи с отказа от тютюнопушене поради ниска Аз-ефективност. Тогава опитайте да увеличите Аз-ефективността на партньора си, като преминете през малки стъпки, разкривайки му вашите собствени бариери и опити за справяне, показвайки му как сте преодолели ситуациите на неистово желание да запалите цигара, изразявайки вашите оптимистични вярвания, и т.н. По този начин, като модел на Аз-ефективност и себеразкриване можете да постигнете промяна: можете да повишите Аз-ефективността на някой друг, когато споделяте открито как се справяте с желанието да пушите и как овладявате различни трудни ситуации, в които изкушенията изглеждат непреодолими.

Трето, но с по-малка сила, вярванията в Аз-ефективността могат също така да бъдат променени чрез словесно убеждаване. Например, можете да уверите клиентите си, че те са в състояние да се придържат към трудния нов режим на хранене заради компетентността си и способността си да планират. Или можете да кажете на клиента, че разполага с необходимите умения и личностни качества за да успее във всичко, с което се захване. Тези видове убеждаване могат да засилят Аз-ефективността за успешно справяне със задачата.

Четвъртият източник, възприемането и обясняването на физиологичната възбуда, е по-малко приложим в интервенциите за промяна на здравното поведение. Въпреки това, бихте могли да се насочите към този източник на Аз-ефективност, като подготвите клиентите си за потенциален физиологичен дискомфорт, когато започват нови здравни поведения (неистово желание за пушене при опитите за отказване на тютюнопушенето, мускулни болки след физически упражнения, и т.н.). Това може да помогне за намаляване на ранните рецидиви.

В заключение, Аз-ефективността е значимо и подлежащо на промяна вярване, което е важно за започване и поддържане на здравословни поведения. Когато Аз-ефективността е ниска, предприемането на стъпки за повишаването й може да помогне на хората да променят поведенията си.

Практически препоръки:

  • Оценете Аз-ефективността. Когато обсъждате възможна промяна в здравното поведение с пациент или клиент, оценете тяхната Аз-ефективност за възможната промяна. Това може да се направи с помощта на въпросник или чрез питане на клиентите за тяхната увереност за извършване на новото поведение в специфични трудни ситуации.
  • Интервенирайте, за да повишите Аз-ефективността. Ако индивидът има ниска Аз-ефективност, насочете се към един от тези източници на Аз-ефективност във вашата интервенция за промяна на поведението:
    • Насърчете преживяванията на майсторство. Работете с клиента, за да му помогнете да структурира усилията си за промяна, така че да може рано и често да постигне малки успехи с новото поведение.
    • Посочете чуждия опит. Използвайте специално подготвени истории или помогнете на клиента да намери ролеви модели (подобни на самия него), които са имали успех с новото поведение.
    • Убеждавайте. Нека клиентът знае, че вярвате в неговите способности и че той разполага с необходимите умения и личностни качества, за да се промени.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова

Разказване на истории за грижата за другите

Posted Posted in Social Support

от Ирина Тодорова, Научен център „Психология и здраве“, София, България

 

Грижата за остаряващите близки, които вероятно са в крехко здраве, може да бъде сложно и объркващо преживяване, предизвикващо едновременно удовлетворение и раздразнение. Медицината помага на хората да живеят по-дълго и в по-добро здраве и в някои случаи може да забави когнитивния спад, който често се появява с възрастта. Начинът, по който семействата се грижат за по-възрастните членове, както и смисъла на стареенето, деменцията и полагането на грижи варира в различните културни контексти (Todorova, Guzzardo, Adams, & Falcon, 2015). Повечето хора остаряват у дома като членове на своите общности, което има психосоциални ползи както за възрастните хора, така и за различните поколения членове на семейството. В същото време грижата за хората с влошаващо се здраве е съпроводена с физически усилия, психологическо напрежение, скръб, свързана с продължаваща загуба и вероятно с финансови затруднения за полагащия грижи. (more…)