Разговор с пациента: Какво докторът казва ясно, а пациентът явно не разбира

Posted Posted in Uncategorized

от Ан Мари Плас, Университетски медицински център Гьотинген, Германия

Преди известно време лекарка-дерматолог, която работи като специалист по псориазис (хронично кожно заболяване) в университетска болница, ми се  оплака от многото пациенти, които не се придържат към предписаното лечение, въпреки че е била поставена обща цел, а решението е било взето заедно с пациента.

Съвместното вземане на решения се дефинира като „подход, при който лекарите и пациентите заедно обсъждат най-добрите налични доказателства, когато са изправени пред задачата да вземат решения“ (Elwyn et al, 2010). Съвместното вземане на решения се прилага обикновено когато са налице два или повече варианта за лечение, или когато участва повече от един човек. И пациентите, и лекарите допринасят за процеса на вземане на медицински решения, като пациентите биват подпомагани да обмислят варианти за постигане на информирани предпочитания и желани резултати. Съвместните решения стават все по-важни в политиката в областта на здравеопазването (O’Connor, 2007), като много здравни професионалисти правят всичко възможно да действат по максимално центриран върху пациента начин (Elwyn et al, 2010). Особено след като този начин на комуникация с пациента може да подобри придържането към лечението и доверието.

В основата си съвместното вземане на решения се основава на взаимно разбирателство и уважение (Epstein, Alper, & Quill, 2004). Лекарят и пациентът са равностойни партньори в този процес, като и двамата допринасят за решението, внасяйки своята експертиза и преживявания в разговора. Лекарят допринася с медицински знания и експертиза, а пациентът добавя знания и експертиза за своя личен живот. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Докато много здравни професионалисти твърдят, че те „вече го правят“, данни от проучвания на преживяванията на пациентите показват, че това в повечето случаи не е така (Zikmund-Fisher et al, 2010; Coulter, 2010).

Лекарката-дерматолог, с която разговарях, си създаде навик да не взема решения от името на пациентите си, а да решава заедно с пациентите кое лечение би било най-подходящо за тях. Затова тя изобщо не разбираше защо пациентите й все така не са мотивирани да приемат хапчетата, както им е предписано, дори след като лечението е било базирано върху личните предпочитания на пациента. Когато описваше начина, по който прилага съвместния процес на вземане на решения в ежедневната клинична практика, тя каза, че веднага след влизането на пациента тя го информира, че по време на тази консултация те заедно трябва да решат какво да бъде лечението, и затова заедно ще обсъдят различните варианти за лечение.

Понякога пациентите може да се нуждаят от време, за да проучат нова информация и да обмислят личните си предпочитания, преди да се ангажират с нови решения. Това е особено вярно, когато бъдещето на тяхното заболяване е неизвестно. Тогава на пациентите може да им се наложи да мислят за вероятни бъдещи състояния, които никога досега не са преживявали (Epstein, & Peters, 2009). Затова когато им се предложи роля в процеса на вземане на решения, някои пациенти могат да се почувстват изненадани или смутени от предлагането на варианти и несигурни за това кое би могло да е най-доброто. Следователно, предварителното информиране на пациентите за различните варианти на лечение, както и че се очаква те да участват в съвместно вземане на решения, може да подобри ефективността на съвместното вземане на решения (Politi, Clark, Ombao, Dizon, & Elwyn, 2011; Say, Murtagh, & Thompson, 2006).

За да помогне на пациентите си да вземат решение за лечението, което най-добре би отговаряло на личните им предпочитания, тази лекарка-дерматолог предлага възможните цели на лечението като проценти, например целта е 10% или 20% подобрение. След като пациентът избере процента, който намира за най-подходящ, дерматологът обяснява какво лечение и медикаменти ще са необходими за постигането на тази цел, като по този начин активно ангажира пациента в процеса на вземане на решение. Въпреки всичко това, пациентите й все още не се придържат към предписаното лечение, макар че самите те са избрали този вариант като най-подходящ за тяхната конкретна ситуация. Попитах я дали смята, че пациентите й разбират смисъла на 20%, 30% и т.н., и дали те биха се изразили по този начин, когато обясняват желаното облекчаване на симптомите на други хора.

Една от трудностите е тенденцията, присъща на професионалистите (включително здравните), да използват език, който е ясен и понятен най-вече за колегите им професионалисти (Hull, 2016). Медицинският език може да бъде сложен, а изследванията показват, че почти половината от пациентите изпитват трудности да го разберат (Royal College of GPs, 2014; Britten et al, 2000). Жаргонът и абстрактните термини често пораждат широк диапазон от интерпретации, които може значително да се отклонят от това, което лекарят е имал предвид. Освен това, много изследвания показват, че единиците за оценка също могат да бъдат предмет на неправилно тълкуване или да не успеят за измерят това, което са целяли (Royal College of GPs, 2014). Например, хората могат да посочат във въпросник, че не са в състояние да ходят 500 метра, но след това в разговор те могат да разкрият, че често ходят повече от час в търговския център.

Отговорих на специалиста, че ако аз бях пациентът, бих искала като крайна цел на лечението да съм в състояние да се ръкувам с хората или пък да нося тениска с къс ръкав, нещо такова. Тя ме погледна втренчено и започна да се смее, казвайки, че съм права, но че тя никога нямаше сама да се сети за това. Освен това, тя не бе осъзнала, че да се информира пациентът предварително за процеса на вземане на решение може да бъде по-ефективно.

Следователно, от жизненоважно значение е здравните специалисти да обръщат достатъчно внимание на пациентите, които лекуват, и на това, което разбират пациентите. Тук не става дума единствено за хората с ниско образование (ниска здравна грамотност) – за всички пациенти ясната и точна информация и премахването на жаргона биха били от полза. Освен това е от изключителна важност лекарите да комуникират на езика, на който са свикнали пациентите, изразявайки се с думи, които пациентите биха използвали.

Практически приложения:

  • Повишеното участие на пациентите в процесите на вземане на решения може да подобри придържането към предписаното лечение и резултатите от него.
  • Винаги се опитвайте да се изразявате с думи, които пациентите биха използвали (т.е. избягвайте медицинския жаргон).
  • Имайте предвид, че могат да възникнат значителни недоразумения, въпреки че това, което казвате, на вас може да ви се струва напълно ясно. Затова винаги проверявайте дали пациентът разбира.
  • Давайте на пациентите време и полезна, лесна за разбиране информация. Уверете се, че сте добре подготвени за важни консултации.
  • Информирайте пациентите предварително какво се очаква от тях при вземането на съвместни решения.

*Бихте могли да се запознаете с пълния текст на цитираните литературни източници посредством линковете в текста в страницата на английски език.

Превод: Анна Александрова-Караманова

Какво става с лекарствата, когато отидат вкъщи?

Posted Posted in Medication adherence

от Кери Чембърлейн, Университет Масей, Окланд, Нова Зеландия

Какво правят хората с лекарствата, след като те влязат в дома? Изненадващо е, че твърде малко изследвания се опитват да отговорят на този въпрос. И все пак той е важен – повечето медикаменти се приемат у дома под контрола на потребителя. Отпусканите с рецепта лекарства се регулират, но след като бъдат предписани и взети от пациента се предполага, че биват приемани според указанията. Хората също така имат достъп до и могат да използват широк спектър от лекарства без рецепта (напр. за облекчаване на болката), алтернативни лекарства (напр. хомеопатични препарати) и други, свързани със здравето препарати, които не винаги възприемаме като лекарства (напр. хранителни добавки, пробиотични напитки). Трябва обаче да отбележим, че достъпът до различните видове медикаменти може да варира значително между отделните страни (Stolk, Van Wijk, Leufkens, & Heerdink, 2006; Hinshaw et al, 2011).

(more…)

Как да си поставяме цели, които работят?

Posted Posted in Goal setting, Planning

От Трейси Ептън, Университет на Манчестър, Великобритания

 

Поставянето на цели е популярна техника

 

Има много различни техники, които могат да се използват за промяна на поведението (93 според един скорошен списък!, Michie et al, 2013). Поставянето на цели е добре известна техника, която повечето хора в някакъв момент са използвали. Поставянето на цели се използва от благотворителни организации (напр. “Загриженост за алкохола”, благотворителна организация във Великобритания, моли хората да си поставят за цел да спрат пиенето на алкохол през месец януари – „Сух януари“), като част от програми за отслабване и дори в приложения за фитнес. Един скорошен обзор на литературата разглежда 384 изследвания относно ефективността на поставянето на цели в различни области, за да установи дали поставянето на цели наистина работи, кои видове цели работят най-добре и дали поставянето на цели работи при всички хора (Epton, Currie, & Armitage, 2017).

(more…)

Саморегулацията – от теория към практика: подкрепа на целите на пациентите за промяна

Posted Posted in Self-regulation, Uncategorized

От Стан Маес & Вероник де Гухт, Университет Лайден, Холандия

През последните десетилетия ролята на пациентите в системата на здравеопазване се разви от „придържане към предписаното лечение“, което предполага послушание, до „самоуправление“ (self-management), което означава отговорност за контрола на собственото здраве или болест. Най-новото развитие на тази идея е „саморегулацията“ – систематичен процес, който включва поставянето на лични, свързани със здравето цели, и насочване на поведението към постигане на тези цели. За да илюстрираме непрекъснатия процес на саморегулация, ние избрахме древния образ на „уроборос“ (змия, захапала опашката си) за този блог пост.

(more…)

Движете се повече, седете по-малко на работното място: нека да не сядаме, докато говорим за това

Posted Posted in Interventions, Social Support

От Стюарт Бидъл, Университет на Южен Куинсланд, Австралия

Пиша този блог на Свети Валентин! Bluearth, благотворителната организация за промоция на здравето в Австралия, създаде няколко забавни видеоклипа, които ви насърчават да използвате стола си по-малко, като „се разделите с вашия стол“ (както да се разделите с партньора си, вижте видеоклиповете тук). И така, какъв е проблемът? Основното е, че с промените в начина, по който много от нас работят, ние седим твърде много, а това, оказва се, е лошо за нашето здраве. Например, много хора шофират до работа, седят на бюрото през по-голямата част от деня, шофират до вкъщи и седят пред телевизора или компютъра през голяма част от вечерта. Следователно, работното място е узряло за промяна на здравното поведение. Но при такова обичайно поведение като седенето, силните социални норми, както и пространствените решения, насърчаващи по-малко движение, съчетани с удобното и възнаграждаващо седене, как можем да променим нещата?

(more…)

Волята срещу нездравословните изкушения: волята обикновено губи

Posted Posted in Automaticity, Habit

От Аманда Рибър, Централен университет в Куинсланд, Австралия

Едва ли някой ще се изненада от резултатите от научните изследвания, които показват, че хората не винаги постъпват по най-добрия начин за своето дългосрочно здраве. Например, повечето от хората са наясно, че физическите упражнения са полезни за физическото и психичното им здраве, но далеч по-малко хора се упражняват редовно. Когато човек има намерение да започне да прави упражнения, шансът той действително да продължи с това занимание е само около 50% (Rhodes, & de Bruijn, 2013). Това е същата вероятност като при хвърлянето на монета! Мислили ли сте някога защо се получава така, че въпреки най-добрите намерения на хората, те се ангажират в нездравословно поведение? В психология на здравето все повече нарастват популярността и позоваването на двойно-процесните модели (dual process models), според които човешкото поведение е повлияно от две системи (Evans, 2008). Тези двойно-процесни модели дават една свежа гледна точка как може да се помогне на хората да живеят по здравословен начин, без това да изисква постоянна битка на волята срещу нездравословните изкушения.

(more…)

Планиране на основани на теория и доказателства интервенции за промяна на поведението: Картографиране на интервенциите

Posted Posted in Behavioural theory, Intervention design

От Херьо Кок, Университет Маастрихт, Холандия; Университет на Тексас в Хюстън, САЩ

Към момента съществува широк спектър от кампании и интервенции за подобряване на общественото здраве и промяна на здравното поведение, но много от тях не са „основани на теория и доказателства“. Тази публикация ще опише накратко процесите, които извършват здравните психолози при разработването на интервенции, и ще подчертае как те се различават от (и подобряват) подобни процеси, които обикновено се предприемат другаде.

(more…)

Социална подкрепа и здравно поведение: как да преминем от добронамерена към квалифицирана подкрепа

Posted Posted in Interventions, Social Support

Урте Шолц, Университет Цюрих, и Гертрауд Щадлар, Университет Абърдийн

Социалната подкрепа изглежда като явление, което е само и единствено позитивно. Какво негативно може да има в малко помощ? Някой да ви приготвя здравословни ястия, когато се опитвате да се храните по-пълноценно, или да ви утешава, когато се чувствате потиснати, защото скорошният ви опит да се откажете от цигарите не е минал много добре? Тези сценарии вече ни подсказват, че добрите намерения да подкрепиш някого може да не са достатъчни. Например ако партньорът ви приготвя здравословни ястия за вас или за сестра ви и ви засипва със съвети относно диетата, това може да ви накара да се почувствате така, като че ли той знае по-добре от вас кое е най-добро за вас. Помолихте ли близките си за помощ? Или те не ви се доверяват напълно, че и сами можете да се храните здравословно? И така, подкрепата за промяна на поведението винаги ли е нещо добро? Целта на този текст е да помогне на практикуващите специалисти да съветват клиентите си как да търсят полезна социална подкрепа. Нека да започнем с дефиницията за социална подкрепа – какво е и какво не е социалната подкрепа.

(more…)

Много кратки интервенции за промяна на поведението в лечебните заведения

Posted Posted in Interventions

от Стивън Сътън, Университет Кеймбридж, Англия

Мащабните проблеми изискват мащабни решения. Справянето с „Големите 4“ поведения (физическа неактивност, тютюнопушене, прекомерна консумация на храна и алкохол) изисква широко обхватни интервенции, които могат да достигнат до голям брой хора, за да постигнат значимо въздействие върху общественото здраве. Един обещаващ подход е да се използват кратки интервенции, предоставяни от практикуващите специалисти в лечебните заведения. Например във Великобритания Националният институт за върхови постижения в здравеопазването (National Institute for Health and Care Excellence) препоръчва специалистите по първична здравна помощ да предоставят на неактивните хора специални „кратки“ съвети за физическа активност и да проследяват резултата при последващите прегледи.

(more…)

Използване на психология на здравето в ежедневната ви практика

Posted Posted in Health Psychology

Карън Морган, Медицинско училище към Университет Пердана и Кралски колеж по хирургия в Ирландия, Куала Лумпур, Малайзия, и Робърт Сандерман, Университет Грьонинген и Университет по здравеопазване и технологии в Твенте, Холандия.

Практически аспекти на психология на здравето

Психология на здравето е млада, динамична и бързо развиваща се психологическа дисциплина. Здравните психолози се занимават с прилагането на психологическата теория и емпирично знание в областта на:

  • насърчаване и поддържане на здравето и предотвратяване на заболявания;
  • разбиране на това как хората реагират на, справят се с и се възстановяват от заболявания;
  • персонализиране на терапиите и интервенциите;
  • подобряване на системите за здравеопазване и здравната политика.

Психология на здравето си задава въпроса какво мотивира здравните поведения и как могат тези поведения да бъдат променени, а също и по какъв начин емоциите и убежденията са свързани с тези поведения и последиците от тях. Следователно здравните психолози работят в множество различни типове среда и с различни групи хора, в това число пациенти, полагащи грижи за тях, семейства, отделни хора от общността, здравни специалисти, здравни системи и институции. В резултат на това някои основни понятия от областта на психология на здравето имат отношение към работата на всички специалисти, работещи с пациенти или в областта на промяна на поведението.

Насърчаване и поддържане на здравето и предотвратяване на заболявания

Въпреки че бремето на хроничните заболявания бързо се увеличава в световен мащаб, голяма част от това е предотвратимо. Епидемиологичните изследвания показват, че първичната превенция (напр. намаляване на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания) е по-ефективна от вторичната превенция за намаляване на смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания. Психология на здравето може в огромна степен да допринесе за намаляване на рисковите фактори за заболявания чрез идентифицирането на специфични поведения (напр. тютюнопушене, нездравословно хранене, липса на физическа активност, посещаване на профилактични прегледи) и необходимостта от тяхната промяна.

Психология на здравето се фокусира върху психологическите механизми (напр. знание, нагласи, когниции) и социалните влияния, които могат да възпрепятстват промяната и да доведат до устойчиви модели на нездравословно поведение. По-доброто разбиране на тези процеси помага за намирането на оптимални начини за подпомагане на хората да се освободят от подобни нездравословни навици и, например, да спрат пушенето или да увеличат консумацията на плодове. Разработването и използването на приложения в областта на електронното здравеопазване постоянно се увеличава, а предоставянето на техники за промяна на поведението чрез приложения и устройства предоставя много интересна възможност на психология на здравето.

Разбиране на това как хората реагират на, справят се с и се възстановяват от заболявания

Болестта има психологически ефекти, които могат да повлияят възстановяването. Хората могат да преживяват стрес, тревожност или депресия или да се борят с ефектите на болестта върху тяхната идентичност. Здравните психолози се опитват да разберат как най-добре да подкрепят боледуващите хора, като същевременно изследват сложните връзки между когнициите, справянето, резултатите и значимите здравни поведения (напр. придържането към предписаното медикаментозно лечение при различни групи). Здравните психолози разглеждат критично дефиницията и измерването на ключовите поведения при боледуване, например: Как може да се измери придържането към предписано медикаментозно лечение? Какво е „приемливото“ ниво на придържане? Използват се теории и модели, които да обяснят и предскажат свързаните с болестта поведения и резултати, и да формират основата за дизайн на интервенции, насочени към положителни промени в поведението. Здравните психолози се опитват да разберат и как и за кого тези интервенции са най-ефективни.

Персонализиране на терапиите и интервенциите

Искаме да разберем, например, как промяната в поставянето на цели или в социалните умения може да доведе до по-добри резултати като по-добро самоуправление на хронично заболяване или генериране на социална подкрепа. Разкриването на такава връзка предполага ефект на медиация. Подобни научни изследвания са важни, тъй като ни дават възможност да подобрим интервенциите си. Те отварят „черната кутия“ на интервенцията и показват кои от компонентите й са ефективни и оказват влияние върху резултата.  Също така е много важно да знаем кое работи най-добре при кого. Да предположим, че една когнитивно-поведенческа или майндфулнес интервенция помага на пациентите с рак да се справят с последиците от заболяването. Някои индивиди обаче не се повлияват от предоставената им терапия. Изследователските техники ни позволяват да установим дали пациентите с определени характеристики (като пол, възраст или личностни особености) реагират по-добре или по-зле на една от тези терапии. Това е от голяма полза при определянето на това, коя терапия работи най-добре при кого – персонализирана терапия.

Подобряване на системите за здравеопазване и здравната политика

Начините, по които лекари, медицински сестри и други здравни специалисти взаимодействат с пациента, могат да имат значително влияние върху неговата реакция на заболяването и лечението. Освен че работят с пациенти, с полагащите  грижи за тях и със семействата, здравните психолози могат да работят и със здравните специалисти. Психология на здравето има важна роля в образованието на здравните специалисти като насърчава пациент-центрираната грижа, която подпомага повишеното самоуправление на болестта, давайки възможност на хората да контролират здравето си и помагайки им да правят по-добри избори. Това включва проучване на комуникативния стил на здравните специалисти и намирането на начини за по-добро съответствие между този стил и нуждите на пациентите с цел подобряване на резултатите в здравеопазването. Така например в различни страни катедрите по психология на здравето в академичните болници обучават студентите по медицина в описаните области.

Допитайте се до здравни психолози

Ако във вашата работа се занимавате с описаните по-горе проблеми и искате да сте информирани за най-новите постижения в тази област, предлагаме ви да следите нашия блог „Практическа психология на здравето“. Освен това, ако имате нужда от практическа помощ, не се колебайте да се свържете с катедра по психология на здравето във вашата собствена страна (Секция „Психология на развитието и здравето“ към Институт за изследване на населението и човека при БАН или Магистърска програма „Психология на здравето“ в СУ „СВ. Климент Охридски“) и да видите дали те могат да ви помогнат. Може да се обърнете към здравните психолози за отговор на бърз въпрос или за сътрудничество, например в проект за промоция на здравето.

Превод: Анна Александрова-Караманова